Вече 17 месеца Афганистан отново е под управлението на талибаните. Към момента страната е изправена пред огромни предизвикателства, сред които растящ глад, минусови зимни температури, региони без електрозахранването и все по-сриваща се икономика.

Студена вълна в Афганистан отне живота на 70 души и 70 000 животни

Животът е труден за почти всички, но афганистанските жени губят свободите си - да работят, да учат, да общуват.

Би Би Си се свързва с афганистанки от различни краища на страната, за да чуе разказите им от първо лице след промените в страната.

През септември 2021 г. талибаните обявиха временно правителство, което изклюи присъствието на жените. Държавните служителки в Кабул бяха призовани да си останат вкъщи, освен ако работата им не може да бъде заета от мъж. Малко след това стана ясно, че момичетата ще бъдат изключени и от средните училища.

Снимка: Ройтерс

През ноември 2021 г. жените вече не можеха да се появяват в телевизионни филми и сериали.

През декември 2021 г. бяха забранени самостоятелните пътувания на дълги разстояния за жени. Те могат да пътуват, но само ако бъдат придружени от мъж, близък роднини.

През март 2022 г. беше забранен достъпът им до гимназиите.

През май 2022 г. бе решено жените и момичетата задължително да носят хиджаб и да покриват лицата си, когато са на публично място. По-късно тази мярка бе наложена и на телевизионните водещи.

През октомври 2022 г. талибаните забраниха на жените да изучават много от специалностите в университите.

През ноември 2022 г. жените вече не можеха да отидат в парковете на Кабул.

През декември 2022 г. жените загубиха изцяло правото си да влизат в университет, както и да работят с неправителствени организаци.

Афганистанка: Иска ми се Бог да не беше създавал жените

„Събуждам се в 5 часа сутринта за молитва, правя закуска, а след това, честно казано, няма какво да правя. Търся неща, с които да се занимавам", споделя 21-годишната Шукрия, треньор по карате с черен колан и носител на медали.

„Преди денят ми започваше с тренировки - сред учениците ми по карате най-малкият беше на 8 години, но имаше и хора на 56 и 70 години. След това отивах в гимназията - частно училище, в което помагах на сираци и бедни деца. Мечтаех да бъда героиня, но сега съм „момиче вкъщи“. Трудно ми е - искам да бъда в тренировъчния си център, но не мога. Започнах обаче да шия", споделя още тя.

„Липсват ми работата, колегите, ученето, голфът, възможността да отида на ресторант, срещата с приятели, свободата ми. Понякога просто плача заради всичко, което изгубих през последните 15 месеца“, казва Шаиста, която е бивш държавен служител и бивш член н националния отбор по голф.

Повечето от жените, с които Би Би Си се свързва, са от различни краища на Афганистан и искат да останат анонимни.

Ръководителят на Комисариата по правата на човека призова талибаните да премахнат ограниченията за жените

„Всеки ден се увеличава броят на момичетата, които идват при мен. Често получавам поне по 30 съобщения на вечер. Случвало се е обаче до мен да стигнат и 170 съобщения - това беше в деня, в който обявиха, че момичетата вече не могат да посещават университет. Тези момичета загубиха всичко и често мислят за самоубийство“, разказва млада жена, която е прихотерапевт и преподавател в тайно училище.

Два дни в седмицата тя обучава класове със 70 момичета, сред които най-малкото е на 10 години, а най-голямото - на 20. Тя също така провежда индивидуални терапевтични сесии с тях и техните семейства.

„Няма какво да правя, когато стана сутрин. Моля се, след това, приготвям закуска и почиствам къщата. Магазинът ми вече е затворен, нямам право да работя в него. Казвам да клиентите си, че мога да приготвя дрехите им в дома си“, разказва шивачка, която е известна със своите традиционни и цветни дизайни. 30-годишната афганистанка е била единствената, която е носила доходи за в семейството си - издържала е както децата си, така и съпруга си.

„Къщата ми обаче е малка и в нея мога да разположа единствено една обикновена шевна машина. Вече не мога да шия сватбени рокли и изискани рокли. След превземането на властта бях преместила магазина си от пазар в града в едно съседно село. Но талибаните дойдоха и там и ме принудиха да затворя бизнеса си, защото жените нямат право да работят“, разказва още жената.

„Преди можех да излизам и да уча, сега обаче съм безработна и единственото, което мога да направя, е да остана у дома“, разказва 19-годишна озвучителка на аудиокниги от Кабул.

Все повече забрани в Кабул: Майките нямат право да отидат с децата си и в парковете

„Наистина ми липсва щастието, което имахме. Преди по това време бях в офиса или работех на терен, а когато приключех, се прибирах пеша до вкъщи. Наслаждавах се на тази почивка, спирах до някое кафене или ресторант. Сега ме уморява това, че не правя абсолютно нищо вкъщи. Дори не мога да изляза навън със спокоен ум. Нямам надежда за бъдещето си. Единственото, което ми е позволено, е да стоя в депресията си ден след ден“, споделя хуманитарна работничка, която вече не може да изпълнява задълженията си, а хората все още се свързват с нея, за да питат за помощи.

„Исках да уча и да получа магистърска степен, но сега всичките ми мечти са разбити. Живи сме, но без надежда. Денят ми минава в гледането на филми, видеоклипове в социалните мрежи и телевизионни програми. Вече имах няколко сблъсъка с талибаните – спираха ме на контролно-пропускателни пунктове и изискваха да нося хиджаб. Сега вече го правя, но те отново ще ме спрат, за да ми кажат да го наместя правилно“, казва друга афганистанка.

В Афганистан: Талибаните наредиха връщане на наказанията по шериата

„Направих библиотека в онлайн платформа, в която качих над хиляда книги, Всеки потребител има достъп до тях. Преди три седмици получих съобщение от приятел, който ме попита дали мога да организирам група за четене за момичета. Създадох такава и вече три седмици се срещаме в мрежата. Опитвам се да съм заета и да не мисля за това, което съм загубила. Наистина ми е трудно да се справя, но няма да спра да се опитвам“, разказва  млада жена.

23-годишна художничка от Кабул е обучавала други момичета и жени как да рисуват. Талибаните обаче я предупреждават да спре и я принуждават да унищожи всичките си творби.

Бивша полицейска служителка казва, че ясно си спомня деня, в който талибаните са превзели властта.

„Отидох до банката, за да получа спестяванията. Не ми ги дадоха. Носех ежедневните си дрехи, не знаех дали ще оцелея по път за вкъщи.

„По-рано ставах и започвах да правя упражнения, след това 30-40 минути се приготвях за работа, а в 8:00 часа пристигах в службата си и обличах униформата си. Днес нямам график, няма и какво да правя. Преди служех на хората. Вече не мога да бъда полезна нито за тях, нито за себе си“, казва още тя.

Жените в Афганистан вече споделят общ живот, в него дните са еднакви.