Най-големите айсберги в света, които в някои случаи могат да бъдат по-големи от цели държави, се отчупват от ледената покривка на Антарктика. Докато се носят и топят в Южния океан, те създават уникална среда около себе си, пише Би Би Си.

Всичко започва с няколко пукнатини, които стават все по-големи и по-големи.

В края на 2016 г. учените забелязаха една такава пукнатина. Тя се простираше през огромния шелфов лед Larsen C, който се влива в морето Уедъл от полуостров Западна Антарктика.

В рамките на няколко месеца тази пукнатина доведе до образуването на един от най-големите айсберги, наблюдавани някога. Той се отчупи и се понесе в океана.

Огромната ледена маса, която се превърна в истински хит в социалните мрежи през 2020 г., беше два пъти по-голяма от Люксембург – размерът ѝ беше 570 квадратни километра, а дебелината ѝ достигаше 235 метра. В продължение на една година това „ледено чудовище“ почти не се движеше, хванато в прегръдка на антарктическия лед. Но след това айсбергът се понесе на север, подпомаган от водните течения и ветровете.

Айсберг А-68, както беше обозначен от учените, се беше впуснал в това, което щеше да бъде определено като „епична четиригодишна одисея“, която го отведе до отдалечен остров в Южния океан.

 

Докато всички наблюдаваха движението на А-68 в социалните мрежи, еколозите се притесняваха, че огромният леден къс може да се блъсне в остров Южна Джорджия и да опустоши местните екосистеми. Отдалеченият остров е място за размножаване на много застрашени видове, включително албатроси.

Вместо това обаче айсбергът постепенно се разпадна и се стопи, преди да се случи най-лошото. Краят му настъпи през април 2021 г.

Разтапяйки се, той обаче създаде уникални условия, които поддържат цяла екосистема от живот под водата. Благодарение на него учените успяха да проследят точно, какво причиняват подобни гигантски айсберги на океана.

Сега, когато огромните обеми от данни, събрани за A-68, са анализирани от учените, е възможно да се разкаже пълната история на айсберга и въздействието, което е имал върху околната среда и водата, пише още Би Би Си.

Във водите около А-68 учените откриват повишени нива на хранителни вещества, включително нитрати и фосфати. Имало и много водорасли, които били замръзнали в лед – видове, които предпочитат да живеят в по-стедени води.

„Те могат да се справят с големите разлики в солеността“, обяснява Герайнт Тарлинг от Британското антарктическо дружество в Кеймбридж, Обединеното кралство. Според него именно тази им способност им позволява да оцелеят при движението от прясната студена вода на топящия се айсберг и солената морска вода.

Освен това отделянето на прясна вода при топенето на тези големи ледени маси променяла и теченията в океаните. „Това не може да се постигне само от един единствен айсберг, но топенето на ледовете на Антарктика неминуемо ще доведат и до това“, категоричен е Талин, който има проект да задълбочи проучванията си в тази посока.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK