25% от всички частни пари, използвани за политически дарения на територията на Европейския съюз, отиват при крайнодесни, крайнолеви и популистки партии и движения през последните години, сочи мащабно проучване на „Гардиън“ и 26 други медии, водено от групата за разследване Follow the Money.

Това е най-подробният анализ на политическото финансиране на територията на ЕС досега. Данните са събрани от годишните доклади на повече от 200 партии в 25 държави на територията на ЕС. Предварителните очаквания за изборите за Европейски парламент през юни сочат, че евроскептичните, проруските партии и консервативните ще получат значително по-голяма подкрепа.

150 милиона евро, или 1 евро на всеки 4 дарени, между 2019 и 2022 г. са отишли при популистки партии и такива, които имат по-екстремни политически виждания. Крайнодесните формации са получили повече от 97 милиона евро в дарения.

В изследваните държави попада и България. У нас близо 25% от частните дарения са отишли при популистки партии за изследвания период, а около 10% - за крайнодесните популисти.

Макар повечето държави на територията на Европа да задължават политическите партии да декларират пълния обем приходи от публични и частни източници, правилата варират в различните държави членки. Три четвърти от партиите не публикуват или никаква, или частична информация за индивидите и бизнесите, които даряват пари.

Снимка: Guardian

Пропуски се наблюдават дори когато партиите следват правилата на държавата, в която оперират. Проучването не откри неправомерни действия, но друго, което е поръчано от Европейския парламент и проверява финансирането на политически партии, заключи, че липсата на прозрачност може да доведе до корупционни рискове.

„Въпреки че всички държави-членки на ЕС са приели регламенти относно отчитането и публичното оповестяване на даренията, това, което трябва да се отчита и това, което трябва да се оповестява, варират значително. Често има поразително несъответствие между ниските прагове за отчитане и високите прагове за оповестяване“, се посочва в доклада.

„Нищо не забранява на партиите да публикуват по-подробна информация от изискваната от закона“, каза Фернандо Касал Бертоа, експерт по европейски политически партии и системи и доцент по сравнителна политика в Нотингамския университет. „Но почти никой не го прави“, допълва той.

„Партиите не се интересуват от прозрачност. Те смятат, че това ще ги ограничи“, каза Бертоа.

 

Когато се включат други форми на финансиране – по-специално членство и дарения, направени от собствени политици или длъжностни лица на партията – твърдите и популистки партии са прибрали една пета от събраните пари между 2019 г. и 2022 г., възлизащи на почти 500 милиона евро, показват данните. За крайнодесните партии сумата е близо 200 милиона евро – 1 на всеки 11 евро.

Във Франция три партии в крайностите на политическия спектър – Reconquête и Националното обединение на Марин льо Пен отдясно, и La France Insoumise отляво – претърпяха драматичен ръст на финансовата подкрепа. Тези три партии взеха само 13% от непубличните средства, събрани във Франция през 2019 г., но делът им достигна 38% през 2022 г., когато Еманюел Макрон се изправи срещу Льо Пен на балотаж за президентския пост.

Непубличното финансиране включва пари от донори, такси от членове и вноски от собствени кандидати и служители на партията. То изключва държавно финансиране, заеми от донори и други приходи като печалби от събития за набиране на средства, стоки и имоти.

В Латвия, която се очаква да претърпи рязко увеличение на антиевропейските и популистки евродепутати следващия месец, непубличното финансиране на тези партии е нараснало от 9% на 36% за четири години, главно движено от популистката дясноцентристка партия „Латвия на първо място“.

Анализът показва, че взети заедно, крайнодесните, крайнолевите и популистките партии привличат повече от половината непублично финансиране в Словения, Италия, Полша, Унгария, Португалия и Гърция.

Управляващата в Унгария партия „Фидес“, която държи властта от 14 години и контролира намаляването на размера на държавното финансиране, е взела 55% от всички непублични средства през 2022 г.

Проучването сочи, че националистическите и крайнодесните партии са на път да завършат на първо място в Унгария и осем други страни от ЕС – включително Австрия, Франция, Италия, Холандия и Полша.

На крайнодесен митинг в Мадрид по-рано този месец унгарският премиер Виктор Орбан отправи видеообръщение, призоваващо „патриотите да окупират Брюксел“, като каза, че законодателите са отговорни за „разгръщането на масивна нелегална миграция“ и „отравянето на нашите деца с джендър пропаганда”.

В Полша близък съюзник на „Фидес“ – крайнодясната партия „Право и справедливост“, председателствана от Матеуш Моравецки, която беше управляващата партия до април тази година – взе 44% дял от цялото непублично финансиране през 2022 г.

В Италия четири популистки партии, включително „Братята на Италия“ на Джорджа Мелони и „Лигата“ на Матео Салвини – и двете отдясно на политическия спектър – заедно с Forza Italia и „Движението Пет звезди“, осигуриха 55% от непубличното финансиране през 2022 г. показват данните.

В някои страни крайнолевите партии имат голям дял. Комунистическата партия на Гърция получава повече от половината от недържавното финансиране в страната, докато нейният португалски партньор Partido Comunista Português е над 50% от общото.

В повечето страни парите от държавата сега са най-важният поток от доходи, като непубличните средства представляват по-малко от една четвърт от наличното финансиране в Испания, Унгария и Португалия и едва около 15% в Ирландия и Белгия.

В други нации, където доминират частните пари, държавният принос все още е значителен. Например в Германия и Холандия публичното финансиране представлява около 45% от парите, получени от политическите партии през 2022 г.

След забележително решение на федералния конституционен съд на Германия през 1992 г., разпределянето на публични средства на политическите партии се основава на тяхната „вкорененост в обществото“.

„Това означава, че политическите партии винаги ще трябва да търсят подкрепата на обществото“, казаха тогава германските власти.

Продължи да четеш