Четири милиона гласа, за да мине референдумът

Точно 4 226 194 български граждани на 27 януари трябва да отидат до урните, за да може референдумът за ядрената енергетика да породи правен ефект. Това е прагът, заложен от българския законодател – да гласуват поне толкова хора, колкото са дали своя действителен глас на последните парламентарни избори.

Всъщност, според чл. 23 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, за да може предложението, предмет на референдума, да бъде прието, то трябва да са налице кумулативно две условия.

На първо място – това е броят на гласувалите (4 226 194). На второ – поне половината от тези хора трябва да са дали своя глас в полза на предложението, за да може то да бъде прието. В конкретния случай, за да отговорим положително на въпроса "Да развиваме ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?", с „ДА” трябва да са отговорили поне 2 113 098 души – 50% плюс един.

Ако предложението не събере такъв брой гласове, тогава по същия въпрос референдум не може да се провежда поне две години от датата на гласуването, т.е. – до 27 януари 2015 година.

Законодателят обаче е предвидил специална хипотеза, която дава указания какво би следвало да се направи, ако референдумът не успее да заинтересува необходимия брой хора, но въпреки това в него са участвали поне 20% от гражданите с право на глас в България. По груби сметки това са около 1,4 милиона души.

Така според чл. 23 ал. 3 от закона, ако предложението е събрало повече от 1,4 милиона гласа, но по-малко от 2 113 098, и положителен отговор са дали повече от половината от участвалите, то тогава то се внася в Народното събрание и се разглежда по реда, по който се разглеждат подписките на гражданите – по чл. 52 от закона. Парламентът в такъв случай е длъжен да се произнесе в тримесечен срок.

За да могат да участват в референдума, избирателите трябва да отговарят на три условия.

На първо място, те трябва да са български граждани. На второ – да не са лишени от избирателни права. На трето – към датата на насрочване на референдума с указ на президента да имат постоянен адрес на територията на страната.

Финансирането на референдума е за сметка на държавния бюджет. Според досега изнесените данни самият референдум ще струва на хазната около 14 милиона лева, а за допълнителни разходи са предвидени още шест милиона.

Освен това, всеки от инициативните комитети може да похарчи допълнителни пари за разяснителните кампании и своята дейност. Те ще се събират чрез дарения и лични средства. Регистрираните инициативни комитети до момента са три, освен това като страна по въпроса са регистрирани и 75 депутати от ГЕРБ.

След края на референдума Сметната палата ще провери как са разходвани държавните пари за организацията на вота. Тя обаче няма да има ангажимент да провери как и колко са харчили въпросните инициативни комитети.

Според решение на ЦИК агитационната кампания "за" или "против" развитието на ядрената енергетика чрез изграждане на нова ядрена централа може да се финансира с дарения или лични средства на членовете на инициативните комитети, които да не надхвърлят общо 2 милиона лева.

Важно е да се уточни, че решението, което гражданите взимат чрез референдум, не подлежи на последващо одобрение от никого. И това е логично – когато народът, който е и суверен, вземе решение пряко, никой държавен орган, избран отново от него, няма нужда да дава своето одобрение.

Нещо повече – ако до три месеца от взимането на решението от народа Народното събрание не приведе свой акт в съответствие с взетото решение, тогава този акт спира да се прилага изцяло или в тази своя част, която противоречи на решението на гласоподавателите.