Десетки хиляди българи получават инсулт всяка година, а стотици хиляди се борят с последиците от медицинския инцидент. Как да разпознаем първите симптоми и как да помогнем на себе си и човека до нас – коментираме в Световния ден за борба с инсулта.
Един българин получава инсулт на всеки 10 минути. Годишно у нас има над 44 хиляди хоспитализации, а смъртността е четири пъти по-висока от средната за Европейския съюз. Но рамо до рамо с пациентите в тази битка, освен семейството, разбира се, са и лекарите.
„Много е важно да се действа бързо. Симптомите са най-общо казано три: внезапно изкривяване на лицето, внезапна промяна в говора и внезапна слабост в едната или другата ръка. Ако забележите това у ваши близки, тъй като в началото самият пациент трудно усеща тези неща, почти винаги става дума за признак на инсулт“, коментира пред bTV доц. Росен Калпачки.
Времето, което може да се окаже решаващо, са секунди и минути. Колкото по-рано се реагира, толкова по-добре.
„Случаите у нас никога не са били много по-малко. Има една тенденция, която запазва нещата без особена промяна, и това всъщност е плашещото. Има известен ръст на процента на добре лекуваните, на съвременно лекуваните хора, но той наистина е в пъти по-малък, отколкото би трябвало да бъде“, посочи доц. Калпачки.
„Винаги имаме пациенти в залите – в едната или в другата. Това са инсултните зали. Всъщност това е центърът на съвременното лечение на инсулт. Екипите са буквално денонощно натоварени. Над хиляда пациенти с инсулт преминават годишно през нашата клиника в болница „Света Анна“, коментира още той.
„Определено имаме големи пропуски в това отношение. Никой не знае например един много важен факт – какво се случва с болния, след като напусне болницата. А това е един голям процент от хората, които буквално остават на грижите на близките си. Това е следствие от липсата на регистър и на добра документация. Именно по тази причина екипът на „Света Анна“ започна съвсем скоро едно популационно, епидемиологично проучване на това какво се случва с болните след инсулт през следващата година.
Изключително важно е, че получихме подкрепа и от научни институции. Югозападният университет ни подаде ръка и по този проект, който според мен може би ще прерасне дори в международен, ще имаме яснота какво се случва с пациента след инсулт“, разказа доц. Росен Калпачки.
„Ще имаме информация колко от тези пациенти се подобряват, колко имат нужда от рехабилитация, колко получават, да речем, решение от ТЕЛК и колко се връщат на работа? Това е изключително важно, защото ще покаже реалната картина и къде са пробойните, както и какво можем да направим“, допълни той.
По думите му инсултите са различни - тъй като винаги има процент, макар и малък, на изключения.
„Но общото правило е, че става дума за остра, внезапна ситуация, при която един съсирек запушва кръвоносен съд в мозъка. Когато този кръвоносен съд е запушен, той не доставя кислород и глюкоза и реално мозъкът започва да умира. Мозъкът се кръвоснабдява дървовидно, с разклоняващи се клонове. Там, където има запушване, тъканта започва да умира буквално секунди след него. Едва по-късно се появяват първите симптоми, а след това те прерастват в още по-тежки. Част от мозъка обаче винаги е загинала след инсулт и това трябва да се има предвид. Инсултът не трябва да се допуска“, коментира специалистът.
По думите му почти никой не е пощаден, а в различните възрастови групи рисковете са различни.
„Има и потенциални рискове за по-младите хора. Те са по-различни, но най-общо, ако трябва да обобщим и да насочим усилията си срещу един враг, това е високото кръвно налягане. По-скоро става дума за неправилното му управление, неправилното му лечение и поведението на хората спрямо него. Доста хора знаят, че имат високо кръвно налягане. Измерват го и след известно време то се нормализира. Обикновено тогава спират да приемат лекарствата, което е възможно най-грубата грешка“, обясни доц. Калпачки.
„Разбира се, има и други заболявания и рискови фактори, на които трябва да се обръща внимание. Може би призивът е за умереност във всичко, но ако трябва да говорим от медицинска гледна точка, има нещо, което надвишава всички останали рискове – това е високото кръвно налягане“, допълни той,
Той призова за умереност във всичко, отговорност към собственото здраве и взаимопомощ.
„Инсултът е социален феномен и това е известно в целия свят. Той не е чисто медицински проблем. В общества, в които всички хора имат отношение и предприемат действия, насочени първо към превенцията, след това към осигуряването на възможно най-доброто лечение и накрая към грижите след инсулт, успехите са големи. Именно в това отношение изоставаме. При нас липсва тази комплексност в подхода“, заяви доцентът.
„Профилактиката е ключова, за да не се стига до инсулт. Това е най-доброто. Най-добре е да ни оставите без работа“, отбеляза той.
„Профилактиката обикновено започва доста преди срещата с невролога. Много добре би било това да влезе в училищните програми. До голяма степен това е в сферата на дейност на общопрактикуващите лекари. Те могат да откриват първите прояви и заболяванията, които крият рискове“, коментира доц. Росен Калпачки.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
