Инсултът остава сред водещите причини за смърт и инвалидност, а само за миналата година у нас случаите са над 40 хиляди. Към това добавяме неврологичните и психичните заболявания, както и травмите на мозъка – теми, които често остават извън общественото внимание.
Какво пропускаме като система и като общество – и може ли това да се промени?
Темата коментира темата в тази сутрин един от най-уважаваните неврохирурзи у нас – проф. д-р Николай Габровски, началник на Клиниката по неврохирургия на „Пирогов“, заместник-директор по медицинската дейност на лечебното заведение и председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“.
„Тази седмица е седмица на мозъчното здраве. Всяка трета седмица на март се обявява за такава и различни организации навсякъде по света правят различни активности, за да привлекат повече внимание към големия проблем, който представляват заболяванията на мозъка. В седмицата на мозъчното здраве много се радвам, че повдигаме тази тема. Различни са инициативите, които бяха направени в тази връзка - на европейско ниво имаше също в Европейския парламент, който да се опита да изгради една цялостна стратегия за това как да лекуваме по-добре заболяванията, свързани с мозъка и как да не дублираме усилията си“, посочи той.
"В една голяма Европа има много университети, много научни групи и твърде често се получава дублиране на усилията, така че тази координация е особено важна и съществена", отбеляза професорът.
"Преди два дни Българското дружество по неврология внесе план за инсултите в България в Министерството на здравеопазването. Планът за борба с инсултите е изключително важен, защото той дава рамка, в която ние, организирано, да придвижваме своите усилия и по-добре да лекуваме инсулта в бъдеще", коментира проф. Габровски.
По думите му една от най-важните мерки е да се говори по темата.
„За съжаление инсултът ни дава много малък прозорец на възможности. Мозъкът няма кислород, който да достига до него, но все още е жив и може да бъде възстановен, не е дефинитивно унищожен. Този много малък прозорец на възможности трябва да бъде използван възможно най-ефективно. Хората да могат да разпознават първите симптоми възможно най-рано, да сигнализират възможно най-рано, за да може да тръгне цялата верига от събитие, което евентуално да доведе до отпушване на този съд“, обясни той.
Той посочи, че възрастта на хората, които получават инсулт, е ниска и все повече спада.
Сред симптомите са намаляване на силата в едната половина на тялото - когато човекът започва да не може да движи едната част на тялото си добре; увисване на един устен ъгъл; бъркане на думи, откъсване от разговора, загуба на контакт.
„Възстановяването продължава до две години, в които ние трябва със сигурност упорстваме. Това трябва да става под надзор и със съдействието на специалист. В първите шест месеца най-бързо се случват тези процеси“, обясни проф. Габровски.
"Тревожността нарушава много нашото мозъчно здраве, без самите ние да сме болни, без да сме в някакво състояние, което може да бъде описано като заболяване. Така че и там грижата трябва да е голяма", посочи той.
Какво още коментира специалистът - чуйте във видеото.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
