Административни изисквания в Националния рамков договор за медицинските дейности за периода 2026–2028 г. могат да затруднят диагностиката и лечението на инсулт. За това предупредиха невролози, ангажирани с терапията на пациенти с мозъчен инсулт, на пресконференция в Националния пресклуб на БТА.
Според специалистите новите правила въвеждат времеви изисквания и допълнителни изследвания, които могат да забавят започването на лечението. НРД беше подписан в началото на септември и обнародван в „Държавен вестник“ на 25 септември 2026 г.
„Инсултът е времево зависимо състояние и всяка минута е важна“, заяви д-р Филип Алексиев, председател на Българското дружество по инсулт. Той посочи, че в две от клиничните пътеки има разминавания във времевите изисквания, както и недостатъчно ясно формулирани правила за образната диагностика.
По думите му новите изисквания при клиничната пътека за транзиторно-исхемична атака предвиждат изчакване от един час за определяне на симптомите и терапията. Според него подобен подход е неподходящ при състояние, при което бързата оценка и навременното лечение са от решаващо значение.
Д-р Алексиев припомни, че при подходящи пациенти тромболизата трябва да бъде започната в рамките на първите 4,5 часа от появата на симптомите, а механичната тромбектомия може да бъде приложена в определени случаи до шестия час и при подходяща образна диагностика – и в по-късен период.
Основателят на Българското дружество по инсулт доц. Росен Калпачки също изрази опасения, че промените няма да подобрят лечението, а могат да го усложнят. Според него увеличаването на административните изисквания без достатъчно медицинско основание създава риск от забавяне на терапията.
Доц. Калпачки настоя клиничната пътека за транзиторно-исхемична атака да бъде преработена. Той обърна внимание и на липсата на промени в грижите за пациентите след изписването им от болница.
„Искаме да въвеждаме мрежа от центрове за лечение на инсулти, а същевременно ни затрудняват административни изисквания в лечението“, посочи той. По думите му целта трябва да бъде всеки пациент в страната да има равен достъп до своевременно и качествено лечение, независимо къде живее. Клиничните пътеки сами по себе си обаче не могат да осигурят комплексна грижа за хората с инсулт. Доц. Калпачки допълни, че все още няма национален план за борба със заболяването.
Невролозите, заедно със свои колеги от болница „Софиямед“, посочиха, че не са били поканени да участват в обсъжданията на клиничните пътеки и Националния рамков договор.
Необходим е мултидисциплинарен подход към пациентите с инсулт, заяви Георги Георгиев, заместник-председател на Асоциацията за инсулт и афазия. Според него цялата здравна система трябва да бъде подготвена да посрещне нуждите на пациента независимо от мястото, в което живее.
Темата ще бъде сред акцентите и на Четвъртия национален конгрес на Българското дружество по инсулт, който ще се проведе от 23 до 25 октомври 2026 г. в София. Форумът ще събере специалисти от различни области за обсъждане на превенцията, ранната диагностика, съвременното лечение, рехабилитацията и дългосрочните грижи за пациентите с мозъчен инсулт.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
