Черно море се превръща в един от най-опасните райони за търговското корабоплаване в света. Според публикация на Financial Times то е най-смъртоносният морски маршрут, а атаките срещу търговски кораби продължават. Само часове след разпространяването на тази оценка пореден плавателен съд беше атакуван с дронове в изключителната икономическа зона на България.
България, Румъния и Турция трябва да засилят сътрудничеството си, да подобрят наблюдението над морската акватория и да изградят по-ефективна система за противодействие на безпилотни апарати. В момента възможностите за предотвратяване на подобни атаки са ограничени, а наличните системи невинаги са подходящи за морски условия.
Това коментираха капитан първи ранг Васил Данов и Стайко Топалов от Международната асоциация за борба с дроновете.
Над 500 морски съда са били атакувани
По думите на капитан първи ранг Васил Данов от миналата година досега повече от 500 плавателни съда са били атакувани в Черно море. Според него това показва мащаба на опасността за международното корабоплаване и необходимостта от по-сериозни мерки за защита.
Данов посочи, че нападенията срещу кораби в близост до българското крайбрежие не са новост и че са необходими действия за ограничаване на риска.
Той определи като закъсняла, но необходима срещата, на която бяха обсъдени възможните мерки за защита на корабоплаването. Според него България трябва да разполага с повече възможности не само за спасяване на екипажи след атака, но и за предотвратяване на самите удари.
България получава предупреждение, но няма време за реакция
При последната атака френски патрулен самолет „Атлантик“ е засякъл дроновете около 30 минути преди първия удар и е предал информация на българските Военноморски сили.
Въпреки предупреждението времето не е било достатъчно, за да бъдат достигнати и поразени целите. Екипажът на атакувания кораб обаче е бил предупреден и моряците са успели да се евакуират.
Стайко Топалов направи разграничение между способността на институциите да спасяват хора и възможността им да предотвратяват нападения.
„Първата стъпка е да ги видим, а втората стъпка е да ги неутрализираме“.
По думите му България разполага с някои системи за борба с дронове, но те не са достатъчни за противодействие на бързи морски цели. Топалов изрази надежда да бъдат организирани специализирани учения с морски плавателни съдове и морски дронове, за да се проверят реалните възможности за реакция.
Търговските кораби се придвижват близо до българския бряг
Според Васил Данов маршрутите на търговските кораби в Черно море показват стремеж да се избягват по-рисковите зони. По думите му плавателните съдове се движат предимно в периферията на морето и се приближават до българското крайбрежие, за да могат да получат по-добра защита и съдействие при необходимост.
Данов подчерта, че през последните месеци българските Военноморски сили са натрупали опит в издирването и спасяването на хора, както и в оказването на помощ на бедстващи кораби.
При спасителните операции са участвали военноморски съдове и бързоходни катери на „Гранична полиция“, а при предишни инциденти са били използвани и хеликоптери от авиобаза „Крумово“.
Въпреки това дългогодишното изоставане в оборудването и способностите за противодействие не може да бъде преодоляно за няколко седмици, предупреди той.
Сред възможните решения Данов посочи организирането на конвои, при които военни кораби да съпровождат търговските плавателни съдове. За подобна схема обаче са необходими достатъчно средства за защита както на военните кораби, така и на търговските съдове.
Нужни са общо наблюдение и координация между България, Румъния и Турция
Според Стайко Топалов декларациите и осъждането на атаките няма да бъдат достатъчни за прекратяване на нападенията, докато продължава военният конфликт.
Той смята, че първата стъпка трябва да бъде изграждането на обща система за наблюдение и обмен на информация между трите черноморски държави. Необходимо е също да бъдат ясно определени отговорностите на всяка страна и възможностите ѝ да открива и неутрализира различни видове заплахи.
„Мисля, че трябва първото нещо да имаме общо наблюдение, да имаме ясни параметри кой за какво отговаря, кой с какви системи може да въздейства, да открива, да споделяме общата информация“, посочи Топалов.
По думите му подобна координация би позволила по-ранно предупреждение и по-добра преценка дали дадена заплаха може да бъде неутрализирана или е необходимо да се предприемат действия за избягването ѝ.
Системите за борба с дронове имат ограничен обхват
Топалов обясни, че системите, показани по време на учението на НАТО „Болт Аут“ в България, са предимно предназначени за защита на конкретни обекти, като пристанища и военни бази. Според него те не могат да осигурят цялостна защита на българското крайбрежие.
По думите му обхватът на подобни системи често е между 3 и 5 километра. Съществуват и специализирани решения за морска среда, включително радари, които могат да откриват цели при мъгла и бурно море на значително по-големи разстояния.
Топалов посочи, че някои системи могат да осигуряват наблюдение на дистанция от 120 до 200 километра, но откриването на дрон само по себе си не е достатъчно. След това трябва да има възможност за своевременно изпращане на средство за противодействие.
Един от методите е т.нар. GPS spoofing – подаване на подвеждащи навигационни сигнали, които могат да объркат системата за ориентация на безпилотния апарат. Топалов даде за пример подобни средства за противодействие, използвани в региона.
Според него защитата трябва да бъде многослойна, така че при неуспех на един метод да могат да се приложат други средства.
Има ли опасност за българското крайбрежие?
Според участниците в разговора близостта на атакуваните кораби до българския бряг показва, че последствията от подобни инциденти могат да бъдат наблюдавани и от сушата.
Васил Данов посочи, че пушекът от горящ кораб може да се вижда от крайбрежието на значително разстояние. Това допълнително подчертава необходимостта от надеждно наблюдение и по-добра защита на морската акватория.
По отношение на произхода на дроновете Данов предположи, че френският патрулен самолет вероятно е разполагал с информация за направлението, от което са се придвижвали. В разговора беше припомнено и присъствието на американския морски патрулен самолет „Посейдон“ в региона, който разполага със специализирано оборудване за откриване на подводници.
Капитанът постави и въпроса за възможността някои от предишните инциденти с потънали кораби да са свързани с използването на торпеда. Тази версия обаче не беше потвърдена с конкретни доказателства в разговора.
Според него подобни оръжия могат да причинят тежки повреди под водолинията, което прави разграничаването между различните видове атаки важно за разследването на всеки отделен случай.
На фона на продължаващите нападения основното предизвикателство пред България и останалите черноморски държави остава изграждането на ефективна система за ранно предупреждение, защита на търговските кораби и своевременна реакция при заплаха.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
