Отличие за bTV - Мария Савкова получи наградата „Спасители на детството“ от Националната асоциация за приемна грижа. Наградата се присъжда за дългогодишния ѝ принос към популяризирането на приемната грижа в България и за това, че години наред разказва историите на децата с уважение, достойнство и съпричастност.
„Наградата е признание за моя труд, както и за труда на всички нас“, каза Мария Савкова.
Последната ѝ история е за две абитуриентки от семейства за приемна грижа.
Мария Карагьозова завършва с много добър успех в училището по изкуства в Плевен. Балът на момичето и на други абитуриенти като нея от приемни семейства е организиран от Асоциацията за приемна грижа у нас.
Снимка запечатва щастливия момент на Мария с приемната ѝ майка Малинка – жената, която с много обич нарича „мамо“.
„Това семейство ме научи да обичам, да бъда себе си, да имам самочувствие, на житейски уроци. Не е било лесно – нито на мен, нито на тях, но не е било безполезно“, казва Мария Карагьозова.
„Извървяхме труден път заедно. Ние нямахме опит с отглеждането на такова дете. Но аз съм учител по образование и по професия. Обичам децата и нещото, което вярвам, че трябва преди всичко да се даде на едно дете, е обич“, казва майка ѝ Малинка Ефтимова.
Мария не познава биологичните си родители и не знае защо е изоставена от тях. На 4 години е осиновена, но няколко години по-късно майката умира и Мария отново остава сама.
Грижите за нея поема приятелско семейство, с което обаче тя не се разбира. Така попада в Център за настаняване от семеен тип.
„Никой не се интересува за теб, ти отговаряш сам за себе си. Искаш да поговориш с някого, не се говори с теб, искаш това – не го получаваш. Лишения, караници. Случвало се е да има и физическо насилие над децата. На първо място ми липсваха хора, които да обичам, и хора, които да ме обичат“, казва Мария.
Преди седем години Малинка научава за Мария. Тогава тя е ученичка от нейното училище. Биологичният син на семейството вече е пораснал и затова те решават да дадат любовта си на Мария. Друга снимка пази спомена от приемането на момичето в семейството.
„Посрещнахме едно плахо, слабичко, много неуверено и притеснено дете, на което се постарахме на първо място да дадем много обич. Изключително много обич, подкрепа, да изградим самочувствие, да се чувства спокойна и уверена, заради това, че не е сама, а има семейство“, спомня си Малинка.
Деница Георгиева споделя съдбата на Мария, но няма спомен от живота си, преди да се срещне с приемната си майка Валентина. Всичко, което знае за живота, е научила от нея.
„Да бъда силна, най-вече, да отстоявам себе си, позицията си. Научи ме на любов, даде ми я. Направи ме човек“, казва Деница Георгиева.
От Агенцията за социално подпомагане изтъкват, че желаещи да станат приемни родители има, но не всички са подходящи.
„Като цяло, приемни родители има. Изискванията към тях са сериозни. Кандидатите за приемни родители, когато се запознаят с всички изисквания, които държавата няма как да няма към тях, често се отказват и виждат, че това е сложно. Държавата няма как да поставя ниски изисквания“, казва Николай Драганов от Агенцията за социално подпомагане.
От там допълват, че изготвят план за всяко дете под закрила, който актуализират поне веднъж на шест месеца. Приемната майка на Мария обаче мисли, че социалните имат още какво да направят за децата, на които им предстои да навършат пълнолетие.
„Мисля, че в тази посока трябва да се работи много по-усърдно, децата да са ориентирани, защото не само за тези деца, но и други много трудно се ориентират какво искат да следват, как да продължат живота си. Чувстват се объркани и сякаш изгубени в действителността“, казва Малинка.
И Деница, и Мария ще продължат образованието си. Ще учат и ще работят. Деница се е насочила към маркетинг в УНСС, а Мария – психология във Велико Търново.
„Мечтая да бъда щастлива. Мечтая за един спокоен живот и за успешна кариера“, казва Деница.
„Да създам семейство и да науча всички хора, които познавам, да ги науча на любов. Да не търсят материалното, а любовта, подкрепата, човека до себе си. Само с това може да успееш – ако няма любов, не можеш да успееш“, казва Мария.
