Увеличават се доказаните случаи на морбили в района на Бяла Слатина. При значителна част от заразените има данни за поставена ваксина. Здравните власти проверяват дали имунизациите са реални или фиктивни.
Имунизацията срещу морбили е задължителна в България. Тя се поставя на два приема – на 13 месеца и на 12 години. Според данните на здравното министерство миналата година имунизационният обхват срещу морбили за първия прием е 89%, а за втория – 82%. Експертите казват, че той трябва да е поне 95% за постигането на колективен имунитет – т.е. по-голямата част от населението е ваксинирано и вирусът няма благоприятна среда за разпространение на заразата. Така са предпазени и хората, които не могат да бъдат ваксинирани – например бебета под 13 месеца или хора, които имат медицински противопоказания.
Причините са поне няколко. Едната е, че миналата година отчитането на ваксините е било дигитализирано и все още данните се потвърждават, дали не е допусната грешка при отчитането. Друга възможна причина е, че някои от децата, които подлежат на ваксинация, се водят в системата, но всъщност са в чужбина. Още една причина, изтъквана от МЗ, е, че някои от децата са оставени за отглеждане при баби и дядовци, които не могат да вземат решение за поставяне на ваксина. И последна категория са изричните откази от поставянето на ваксина. Според МЗ обаче техният брой не е голям. Последните данни на МЗ са от 2024 г. – 74 отказа за първи прием и 184 отказа за втори прием. Процедурата е такава, че при отказ лекарите уведомяват РЗИ, РЗИ отново издирва родителите, опитва се да ги убеди и при повторен отказ може да ги глоби. Глобата е в размер на 25,56 евро.
Сред основните аргументи на хората, които отказват ваксина, са това, че има вредни компоненти в нея и че може да доведе до трайни увреждания. Специално за ваксината срещу морбили има твърдение, което е отречено от науката, че може да доведе до отключването на морбили. Поискахме справка от Агенцията по лекарствата и през последната година поставените ваксини са 76.
Първите болни от огнището на морбили в Бяла Слатина са постъпили в Инфекциозната клиника на Университетската болница "Д-р Георги Странски" в Плевен. Част от тях вече са изписани. В момента тук се лекуват 12 деца – всички с бронхопневмонии. Сред тях – 3 бебета на 3, 5 и 9 месеца.
„Най-тревожно остава състоянието на бебенцата поради възрастта им, но смятам, че постепенно ще се овладеят нещата. Няма деца в тревожно общо състояние, но всички са за болнично лечение“, заяви проф. Цеца Дойчинова, началник на Клиника по инфекциозни болести на УМБАЛ "Д-р Георги Странски" – Плевен.
В Бяла Слатина инфекциозното отделение е препълнено. Мобилната лаборатория на Регионалната здравна инспекция обикаля селата за поставяне на ваксини. Десет групи и паралелки в детски градини и училища в общината са под карантина, има и преминали на дистанционно обучение. В детските градини са заболели две деца – и двете без ваксина.
„Има родители, които отказват да ги ваксинират, защото се страхуват“, заяви Наталия Дакова, учител в детска градина.
Друг случай е регистриран при 5-годишно дете от градината в село Търнак.
„От болницата дори разбрах, че е изписан, вероятно не е тежък случай. Има друго дете в семейството, което е заболяло, предполагам, че там е по-сериозният случай“, разказа Павлина Горанова, директор на детската градина.
15 деца от общо 128 в градината нямат ваксина срещу морбили. Взето е решение те да не бъдат допускани в групите, докато не им бъде поставена такава.
Надя е баба на петгодишен внук и се грижи за него, защото родителите работят в София. Той също не бил ваксиниран.
„Той си беше при родителите, постоянно сменяха квартири, имали са лекарка, която е починала, и по техни думи са изгубили връзка с лекарката, но благодарение тука от детската градина се взеха мерки това детенце да има ваксини“, коментира тя.
Според медицинското лице в детската градина най-големият проблем са родителите, които отказват да ваксинират децата си.
„Защото имало по-рано на някой висока температура, трудно се възстановило детето, разболяло се след това и те го запомнят, и не желаят. Не може да ги убедиш“, обясни Галя Василева.
Всички случаи на морбили се доказват в Националната референтна лаборатория към Националния център по заразни и паразитни болести.
От всеки пациент пристигат два вида материали – серум, както и носогърлен секрет и урина. В кръвния серум специалистите търсят антитела, които имунната система изгражда срещу вируса.
С PCR диагностика се търси самият вирус.
„В началото на инфекцията организмът все още не може да изгради антитела. Т.е. в този случай кръвните проби могат да бъдат отрицателни. Тук на помощ ни идва PCR диагностиката. В тези случаи, в ранните дни, PCR диагностиката е позитивна“, заяви доц. Стефка Крумова, завеждащ НРЛ по морбили, паротит и рубеола към НЦЗПБ.
В момента учените проверяват и дали болните, за които се твърди, че са имунизирани, действително имат поставена ваксина.
„При нас текат изследвания по отношение на защитния титър на имунизираните деца, заболели имунизирани деца, и срещу останалите компоненти, които са включени във ваксината, а именно паротит и рубеола, не само морбили, като по този начин може да установим дали имунитетът е изграден добре и дали по някакъв начин не е компрометирана имунизацията“, обясни доц. Крумова.
Регионалните здравни инспекции са изпратили писма на личните лекари да прегледат дали пациентите им имат всички ваксини. В тази практика изричните откази са малко.
„Въпреки нашите опити да им обясним ползите и колективната отговорност, която носят, те отказват и ние сме принудени да докладваме на РЗИ“, коментира д-р Владимира Караджилова, специализант по обща медицина.
В риск от заразяване са всички бебета, които не са навършили възрастта за поставянето на ваксина. Мария-Магдалена е едно от тях, но вече е на 13 месеца и предстои да бъде имунизирана.
„Това са болести, известни от хиляда години. Ваксините не са експериментални, да се чудим за какво става дума“, заяви баща ѝ – Борис Иванов.
Ваксина се слага на здрави деца, които не са в остро състояние – например с температура, гадене или повръщане.
„Може да има постваксинално неразположение след ваксината. Може да покачат температура, може да има болка в крачето, където е бита ваксината, да са отпаднали, раздразнителни малко повече от обикновено“, коментира д-р Владимира Караджилова.
Учените обясняват, че рискът от сериозни странични реакции от ваксината е 1 на 1 милион. Най-често това са фебрилни гърчове. Те се случват не заради ваксината, а заради нашето уникално ДНК, което може да реагира по различен начин на храни, напитки и лекарства.
„Вирусът атакува клетките на имунната система. В резултат на което децата, които преминават през морбили, изпадат в една имунна амнезия, едно наподобяващо имуносупресия състояние, намалява броят и разнообразието на антителата, които вече са изградили срещу различни други болестотворни агенти, и се атакува имунната памет. Това състояние може да продължи до 3, дори до 5 години, според някои публикации“, коментира проф. Радостина Александрова, вирусолог.
Проф. Александрова допълва, че вирусът на морбили е един от най-заразните, които съществуват. Един болен може да зарази между 12 и 18 души. В една трета от случаите се стига до усложнения – тежка диария, пневмония, увреждания на зрението и слуха. Дори 10 години след боледуване може да се развие вид мозъчно възпаление. Според статистиката – от 1 до 3 заразени на 1000 болни може да загубят живота си.
От Здравното министерство посочват, че все още е рано да прогнозират дали са ограничили заразата, тъй като инкубационният период на морбили е 21 дни.
„Колегите в област Враца и съседните области са мобилизирани, те работят денонощно, всеки случай се проучва на секундата, издирват се контактните лица, където е възможно се ваксинират своевременно, за да се намали вероятността инфекцията да се разпространи“, заяви д-р Кремена Пармакова, нач. отдел „Надзор на заразните болести“ в МЗ.
Ваксината може да се постави до 3 дни след контакт с болен. А във врачанско педагозите наблюдават друга обезпокоителна тенденция – родители спират децата си от училище в опит да ги предпазят от заразата.
Д-р Петър Марков – епидемиолог и преподавател в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина – коментира опасността от разрастване на огнището:
„Непосредствен риск за епидемия в цялата страна – не бих казал“, подчерта той. По думите му подобни огнища обикновено възникват в групи с ниско ваксинационно покритие. „Обикновено от такива огнища епидемични взривове от морбили са резултат от джоб от населението, където покритието с ваксина е ниско.“
Според него именно в такива общности инфекцията може да се разпространи бързо. „В тези групи, където има ниско покритие, в този район може да има бързо разрастване на инфекцията“, обясни Марков. Въпреки това той отбеляза, че общото ниво на имунизация в страната остава сравнително високо, което ограничава риска: „Риск от бурна епидемия бих казал, не е толкова висок.“
Епидемиологът обаче предупреди, че разпространение извън първоначалното огнище не е изключено. „Не може да се изключи морбили да излезе от района на Бяла Слатина и да почне да заразява и на други места“, каза той.
По отношение на ваксинационното покритие Марков подчерта значението на високия обхват. „Покритие от около 95% на първа доза е в състояние да предпазва от разпространение на заразата. Под него вече рискът нараства.“ Той припомни, че морбили е изключително заразно заболяване: „Това е една от най-заразните вирусни инфекции.“
В разговора бе засегнат и въпросът за страховете от ваксините. Според специалиста рисковете от имунизацията са несравнимо по-ниски от тези при заболяване. „Рисковете са несравними като степен“, категоричен бе той. „Рискът дори не от смърт, а от нежелана тежка реакция при ваксинацията е 1 на 1 милион.“
За сравнение той посочи, че рискът от смърт при морбили е значително по-висок: „Рискът от смърт при морбили е в порядъка на едно от хиляди. Това е много, много повече.“ Най-застрашени са най-малките деца, които все още не подлежат на имунизация. „Те са най-уязвими, те са и тези, които все още не могат да бъдат ваксинирани“, обясни Марков.
Той акцентира върху ролята на колективния имунитет за тяхната защита: „Причината, поради която те не се заразяват и са предпазени, е, че всички около тях са ваксинирани.“
В края на разговора д-р Марков коментира и ситуацията с бактериалния менингит във Великобритания. „Риск от прехвърляне в България е много, много нисък. Тази епидемия е вече овладяна“, заяви той.
По думите му става въпрос за менингококов менингит – заболяване с различна динамика на разпространение в сравнение с морбили. „Заразността на тези бактерии е много ниска.“
