Обществото ни подкрепя приемната грижа като мярка за временна закрила за децата без родители. Това показва ново социологическо проучване, изготвено по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа.
При зададен въпрос дали смятате, че приемната грижа за дете е по-добра от институционалната, 76% отговарят утвърдително, докато едва 9% дават превес на грижите в институция.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Тази категорична подкрепа обаче не означава, че у нас има достатъчно приемни родители. Данните през последните години показват, че те намаляват, както намалява и броят на децата, настанени в приемни семейства.
От Агенцията за социално подпомагане обясняват това с демографските процеси и по-добра работа със семействата, която да гарантира превенция от изоставяне. Фактите обаче говорят – много повече деца живеят в институции, отколкото в приемни семейства.
Приемните родители получават и заплащане за своя труд, както и издръжка за детето, което е настанено в семейството.
За предизвикателствата пред приемната грижа в у нас се срещаме с две семейства, избрали да поемат по този път.
Мария Карагьозова завършва с много добър успех училището по изкуства в Плевен. Балът на момичето и на други абитуриенти като нея от приемни семейства е организиран от Асоциацията за приемна грижа у нас.
А тази снимка запечатва щастливия момент на Мария с приемната ѝ майка Малинка – жената, която с много обич нарича „мамо“.
„Това семейство ме научи да обичам, да бъда себе си, да имам самочувствие, на житейски уроци. Не е било лесно – нито на мен, нито на тях, но не е било безполезно“, казва тя.
„Извървяхме труден път заедно. Ние нямахме опит с отглеждането на такова дете. Но аз съм учител по образование и по професия, обичам децата и нещото, което вярвам, че трябва преди всичко да се даде на едно дете е обич“, казва майка ѝ, Малинка Ефтимова.
Мария не познава биологичните си родители и не знае защо е изоставена от тях. На 4 години е осиновена, но няколко години по-късно майката умира и Мария отново остава сама. Грижите за нея поема приятелско семейство, с което обаче тя не се разбира. И така попада в Център за настаняване в семеен тип.
„Никой не се интересува за теб, ти отговаряш сам за себе си, искаш да поговориш с някой, не се говори с теб, искаш това, не го получаваш. Лишения, караници. Случвало се е да има и физическо насилие над децата. На първо място ми липсваше хора, които да обичам и хора, които да ме обичат“, казва Мария.
Така, преди 7 години Малинка научава за Мария. Тогава тя е ученичка от нейното училище.
Биологичният син на семейството вече е пораснал и затова те решават да дадат любовта си на Мария.
Тази снимка пази спомена от приемането на момичето в семейството.
„Посрещнахме едно плахо, слабичко, много неуверено и притеснено дете, на което се постарахме на първо място да дадем много обич. Изключително много обич, подкрепа, да изградим самочувствие, да се чувства спокойна и уверена, заради това, че не е сама, а има семейство“, спомня си Малинка.
Деница Георгиева споделя съдбата на Мария. Но няма спомен от живота си преди да се срещне с приемната си майка - Валентина.
Всичко, което знае за живота е научила от нея.
„Да бъда силна, най-вече, да отстоявам себе си, позицията си. Научи ме на любов, даде ми я. Направи ме човек“, казва Деница.
От Агенцията за социално подпомагане изтъкват, че желаещи да станат приемни родители има, но не всички са подходящи.
„Като цяло, приемни родители има. Изискванията към тях са сериозни. Кандидатите за приемни родители, когато се запознаят с всички изисквания, които държавата няма как да няма към тях, често се отказват и виждат, че това е сложно. Държавата няма как да поставя ниски изисквания“, каза Николай Драганов от Агенцията.
От Агенцията допълват, че изготвят план за всяко дете под закрила, който актуализират поне веднъж на шест месеца. Приемната майка на Мария обаче мисли, че социалните има още какво да направят за децата, на които им предстои да навършат пълнолетие.
„Мисля, че в тази посока трябва да се работи много по-усърдно, децата да са ориентирани, защото не само за тези деца, но и други, много трудно се ориентират какво искат да следват, как да продължат живота си. Чувстват се объркани и сякаш изгубени в действителността“, казва Малинка.
И Деница, и Мария ще продължат образованието си. Ще учат и ще работят. Деница се е насочила към маркетинг в УНСС, а Мария – психология във Велико Търново.
„Мечтaя да бъда щастлива. Мечтая за един спокоен живот и за успешна кариера“, казва Деница.
„Да създам семейство и да науча всички хора, които познавам, да ги науча на любов. Да не търсят материалното, а любовта, подкрепата, човека до себе си. Само с това може да успееш – ако няма любов, не можеш да успееш“, казва Мария.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
