Ново непредставително допитване на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) разкрива тревожна и дълбоко обезпокоителна картина за живота на младежите, отглеждани в приемни семейства.
Анонимна анкета сред 54 младежи на възраст 14-18 години от цялата страна показва модел на преживяно насилие, социална изолация и системна стигматизация – най-често именно там, където би трябвало да получават подкрепа: в училище и сред връстниците.
Данните са категорични – 84% от младежите съобщават, че преди да бъдат настанени в приемно семейство, са преживели физическо, емоционално насилие или тежко пренебрегване. Тези ранни травми оформят поведението им, чувството за сигурност и умението да изграждат доверие.
Най-стряскащите данни идват от училищната среда:
- 61% от младежите твърдят, че учител е коментирал историята им по неподходящ начин;
- Почти 50% смятат, че към тях има по-занижени критерии, само защото са в приемна грижа;
- 38% се чувстват „невидими“, защото определени теми се избягват.
Така средата, която би трябвало да осигурява стабилност, всъщност подсилва усещането им за различност. Допитването разкрива силен социален натиск, често превръщащ се в емоционално насилие:
- 56% са били подигравани;
- 48% са изолирани от общи дейности като рождени дни, излизания или училищни инициативи;
- 75% се срамуват да признаят, че живеят в приемно семейство.
Онлайн средата допълнително утежнява ситуацията – близо една трета съобщават за онлайн обиди, провокативни въпроси и анонимни нападки.
В отворените отговори младежите споделят най-интимните си страхове:
„Да не трябва да обяснявам откъде съм“, „да ме третират като нормален човек“, „да имам поне един учител, който ми вярва“.
Най-силен остава страхът от повторно изоставяне или преместване, който влияе на поведението им, затруднява изграждането на близост и подкопава доверието към възрастните.
Стигмата като ежедневна форма на насилие
Изследването ясно подчертава: стигмата сама по себе си е форма на насилие.
Тя може да не оставя синини – но оставя белези:
- в подигравките,
- в пренебрегването,
- в по-ниските очаквания,
- в изолацията от връстниците.
Тази невидима, но постоянна среда поддържа високи нива на тревожност и затруднява изграждането на стабилна идентичност и чувство за принадлежност.
НАПГ настоява за системни мерки. Организацията подчертава, че проблемът изисква координирани и дългосрочни усилия. Сред препоръките са:
- обучения за учители за работа с травмирани деца
- по-добра междуинституционална координация
- училищна среда, чувствителна към травмата
- активни политики срещу насилието, подигравките и стигмата
Проучването поставя болезнен, но необходим въпрос: Колко още деца трябва да се чувстват „невидими“, преди обществото да започне да ги вижда?
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
