Подигравки и страх: 75% от децата в приемни семейства се срамуват да признаят къде живеят

Ново непредставително допитване на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) разкрива тревожна и дълбоко обезпокоителна картина за живота на младежите, отглеждани в приемни семейства.

Анонимна анкета сред 54 младежи на възраст 14-18 години от цялата страна показва модел на преживяно насилие, социална изолация и системна стигматизация – най-често именно там, където би трябвало да получават подкрепа: в училище и сред връстниците.

Данните са категорични – 84% от младежите съобщават, че преди да бъдат настанени в приемно семейство, са преживели физическо, емоционално насилие или тежко пренебрегване. Тези ранни травми оформят поведението им, чувството за сигурност и умението да изграждат доверие.

Официално: Почиваме три дни по Нова година, от 31 декември 2025 г. до 2 януари 2026 г.

Причината - въвеждането на еврото

Най-стряскащите данни идват от училищната среда:

• 61% от младежите твърдят, че учител е коментирал историята им по неподходящ начин;
• Почти 50% смятат, че към тях има по-занижени критерии, само защото са в приемна грижа;
• 38% се чувстват „невидими“, защото определени теми се избягват.

Така средата, която би трябвало да осигурява стабилност, всъщност подсилва усещането им за различност. Допитването разкрива силен социален натиск, често превръщащ се в емоционално насилие:

• 56% са били подигравани;
• 48% са изолирани от общи дейности като рождени дни, излизания или училищни инициативи;
• 75% се срамуват да признаят, че живеят в приемно семейство.

Онлайн средата допълнително утежнява ситуацията – близо една трета съобщават за онлайн обиди, провокативни въпроси и анонимни нападки.

В отворените отговори младежите споделят най-интимните си страхове:
„Да не трябва да обяснявам откъде съм“, „да ме третират като нормален човек“, „да имам поне един учител, който ми вярва“.

Румен Радев призова депутатите да разгледат предложението му за референдум за еврото

Държавният глава определи решението на КС като победа на правото над произвола

Най-силен остава страхът от повторно изоставяне или преместване, който влияе на поведението им, затруднява изграждането на близост и подкопава доверието към възрастните.

Стигмата като ежедневна форма на насилие

Изследването ясно подчертава: стигмата сама по себе си е форма на насилие.
Тя може да не оставя синини – но оставя белези:

• в подигравките,
• в пренебрегването,
• в по-ниските очаквания,
• в изолацията от връстниците.

Тази невидима, но постоянна среда поддържа високи нива на тревожност и затруднява изграждането на стабилна идентичност и чувство за принадлежност.

Насилието срещу деца онлайн: Педофилите генерират съдържание с изкуствен интелект

Над 21 000 са обажданията от началото на годината а Националната телефонна линия за деца

НАПГ настоява за системни мерки. Организацията подчертава, че проблемът изисква координирани и дългосрочни усилия. Сред препоръките са:

• обучения за учители за работа с травмирани деца
• по-добра междуинституционална координация
• училищна среда, чувствителна към травмата
• активни политики срещу насилието, подигравките и стигмата

Проучването поставя болезнен, но необходим въпрос: Колко още деца трябва да се чувстват „невидими“, преди обществото да започне да ги вижда?