10 ноември е специален ден за един обикновен човек с необикновена съдба. Димитър Димитров е на 77 години и е от София. Разказва, че преди време е свирил на тромпет, пеел е в хор.
Първи за историята му разказват хора във „Фейсбук“: „Вглеждам се в него, изстрадал, без очи, без зъби, неподвижни крака, бялото му бастунче е прекършено отпред.“
Така непознати за Димитър хора започват да му помагат и му купуват храна, а някои просто си говорят с него. Той живее сам и макар да има две деца, те рядко го посещават.
В началото на 70-те се намесва в побой, за да помогне, но след ритник в главата ослепява с едното око. По това време той слуша чужди радиа, нарушавайки правилата на социалистическия режим.
„Без съд и без присъда ме изпращат на заточение близо до Силистра, в едно село Войново. Тези, които бяхме интернирани - трябваше вечер след 5 часа да се подписваме на един регистър при местния милиционер, че сме там. Две, три момчета решихме да пътуваме малко извън окупацията, извън нецивилизования свят“, спомня си Димитър.
Така заради неспазването на реда той е изпратен в затвора в Белене.
„Не съм си свалил кепето да кажа на полковник Басаров добър ден и получавам една плесница и бам в локвата“, казва Димитър.
Осъден на три години, за добро поведение излиза оттам преждевременно. Връща се за кратко в селото и през 1977 г. е освободен, но не и свободен.
„Като се върнах от заточението и си взимам паспорта. Там полковникът казва трябва да започнеш работа, иначе те връщам обратно. И ме пращат на НДК като сондьор на ръчна сонда“, обясни мъжът.
От тежката работа и напрежение си губи и другото око. През 1996 г. пада в изкоп и остава в инвалидна количка, но не остава сам.
„Познавам го от дете. Къщата на моите родители и тяхната са били една до друга. Той наистина е много добър човек, изключително интелигентен, приютявал е бедни, бездомни, бежанци“, казва Надежда Пенева.
Димитър приема за най-близък Васил, с когото се познават от над 20 години.
„Първоначално ми направи впечатление един хубав глас, сляп човек с бастун с много хубав глас тенор. Говорим за музика много, обича опера. Говорим за миналото, за свободата, демокрацията, човека“, казва Васил Георгиев.
Димитър губи много неща в живота си, но запазва силата на духа и вярата си. Казва, че най-сетне се чувства свободен.
