Днес отбелязваме 30 години от падането на комунизма у нас. След 33-годишно управление на 10 ноември 1989 г. на пленум на Централния комитет на БКП Тодор Живков е освободен от поста генерален секретар на партията. 

Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов.

Живков е принуден да подаде оставката си, след като това предложение е подкрепено и от най-близкото му обкръжение. На негово място е утвърден Петър Младенов.

Със свалянето му от власт започват политическите промени в България и преходът на страната към демокрация и пазарна икономика. 

Кои бяха грешките и успехите на хората, участвали в промяната?

Ако историята е пъзел, всеки държи по едно парче. Румен Воденичаров е един от основателите на СДС. Участвал е в седмото Велико народно събрание. Едно от лица от първата редица на митингите за правата на човека през 89-а.
 

“Новината за 10-и дойде в Южния парк, където ние правихме второто или третото открито събрание за гражданите срещу системата. Множеството изпадна в много голям възторг от това, че е дошъл краят на авторитарния режим. Но в същото време никой не си даваше сметка, че това е един вътрешнопартиен преврат”, спомня си Румен Воденичаров, съосновател на СДС.

Финансистът Емил Хърсев е доцент по банково дело. Бил е старши съветник в Комисията по икономическа политика в Седмото велико народно събрание, подуправител на БНБ, както и член на борда на няколко банки, сред които е и бившата "Минералбанк", пред чийто някогашен вход се срещаме с него.

„Беше въпрос просто на време да се обърне каруцата на Режима, защото икономическата ситуация особено, беше тежко лоша, нетърпима и ефективността на производството спадаше буквално за дни. Няма страна, която да е имала 56% спад на БВП просто заради разпадане на нейната икономическа система. Брутално разпадане, шалтер, решение, едностранно, политическо, руско”, обясни доц. Емил Хърсев, финансист, съветник в 7-то Велико народно събрание.

Проф. Димитър Луджев е координатор на контактната група на СДС на Кръглата маса през 1990-а година. Вицепремиер в кабинета на Димитър Попов и министър на отбраната в правителството на Филип Димитров.

„Отиваме на Кръглата маса, първото заседание, срещу нас – делегация на БСП, водена от Луканов. Изтупани, костюмари, министри, шефове, началници. От другата страна стоим ние с якичките, якетата, нали. Първото заседание на контактната група, аз съм по едно кожено якенце, с един тефтер, с мен са няколко експерти, които бяха академични хора, от университетите, от институтите. От другата страна Пирински, Боков, идват, едни папки се носят, едни чудесии. Революцията е стихиен процес, изведнъж те издигат някакви хора, които ние не знаем какво е това държава, не знаем какво е туй администрация”, спомня си проф. Димитър Луджев съосновател на СДС.

Един от най-тежките въпроси - икономическият, остава на заден план.

Каква е била причината за това забавяне на икономическите реформи?

„Съпротивата, разбира се. Това е чисто политическа причина, не че някое официално правителство е водело такава политика, но всяко правителство среща противодействие”, обясни Хърсев.

„Имаше два съществени етапа. Първият – политическата революция, който беше съсредоточен главно върху отстраняването на комунистическата партия от власт. При нас тя завърши по-късно от другите. При нас - върхът на политическата революция е 29 ноември 1990-а година. Ей, тука в тази сграда, в Президентството беше политическият консултативен съвет, на който се взе решение Луканов да подаде оставка. С падането на правителството на Луканов падна и последното комунистическо правителство. И това е предпоставка да започне и втората фаза – икономическият преход. Който е много по-тежък и много по-труден и много по-мащабен, но той не може без политическата революция. И тука има един много голям проблем, който хората не разбират, и това е разминаването във времето на тези две свързани фази”, поясни Луджев.

„Те далеч по-рано си бяха отишли (парите – б.р.). Има баланси, има буфери в икономиката, които позволяват дълго време процесите да останат скрити. Това не означава незабелязани, имаше хора, които ги забелязвахме и ги пишехме, въпреки че беше забранено, примерно държавният дълг на България беше държавна тайна”, обясни Хърсев.

„Политическата революция е свързана с големи обещания, които са заложени в икономическата, но тези обещания не стават по този начин. Хората се разочароват, много хора изпадат в мизерия, отчаяния. Появяват се популисти. Появяват се радикали. Ударът падна върху нас – реформаторите”, коментира проф. Димитър Луджев съосновател на СДС.

Най-съществената крачка в революцията - свикването на Велико народно събрание за някои е голяма, за други - не достатъчно.

„Великото народно събрание изгуби страхотно много време, защото вместо да работи върху Конституцията, то работеше върху противопоставянето на комунисти срещу антикомунисти, на сини срещу червени. И загубихме страшно много време, така че затова съжалявам.  Започнахме да работим по Конституцията чак април месец, като знаехме, че свършваме края на юни. Конституцията по мнението на най-различни западни експерти е прилична. Единственото, което трябваше да бъде направено по друг начин, е главата за съдебната система. Тя е безобразна и тя прави всички тези неприятности, с които ние се сблъскваме всеки ден”, сподели Воденичаров.

Освен политическата система, през 90-те България променя и участието си на световната икономическа карта. От Съвета за икономическа взаимопомощ страната ни преминава към Международния валутен фонд.

„МВФ, той от 90-а година се опитваше да разчисти остатъците от банковата система със силен социалистически местен отпечатък, за да освободи място за чисто пазарно навлизане на конкурентни западни банки. Пречихме им, тукашните добре обхванали клиентелата си и със здрави връзки в българската икономика - банки просто пречиха на влизането на чуждестранен банков капитал”, обясни финансистът.

„Много тежко време, тежко време, но това е революционно време. То беше страшно нещо. Това демонстрации всекидневни, митинги, Южният парк, шествия, образуват се партии, организации, синдикати, вестници, какво ли не. Контактните групи се превърнаха в нашата школа, за нас бяха школата за държавничевство”, коментира Луджев.

„Просто българинът получи една демокрация на тепсия, без да я извоюва както трябва и се оказа неподготвен за нея”, смята пък Воденичаров.

Ако историята е пъзел, всеки държи по една част. За да видим цялата картина, ни трябват всички части.

  • Отвъд Стената: 30 години от началото на демократичните промени в България
  • Отвъд Стената: Документален разказ в центъра на Виена (СНИМКИ)
  • Отвъд Стената: Приключиха празненствата по повод 30 години от падането на Берлинската стена
  • Феновете на "Херта" бутнаха стената 30 години по-късно (ВИДЕО)
  • Отвъд Стената: Историческа грешка даде начало на еуфорията преди 30 г.
  • Трабанти "събориха" Берлинската стена в Павел баня
  • Борисов за годишнината от падането на Берлинската стена: Още носим белезите от комунизма
  • Отвъд Стената: Среща между бивши „идеологически врагове”
  • Отбелязваме 30 години от падането на Берлинската стена
  • Отвъд Стената: Как карикатура в „Стършел” издаде, че тоталитаризмът си отива
  • Отвъд Стената: Ролята на Радой Ралин в дисидентското движение у нас
  • Отвъд Стената: Екопротестът при „Кристал” – началото на дисидентското движение в България