Дроновете вече не са далечна заплаха. Преди по-малко от месец дрон падна и се взриви край българо-румънската граница, а примерите за паднали летателни апарати зачестяват.
Въпросът вече не е дали дрон може да стигне до нас, а дали можем да го видим навреме, преди да се превърне в заплаха. Петър Антонов и операторът Борис Пинтев провериха как работи една антидрон система.
От началото на годината дронове падат все по-близо до нас. В Полша – край военно поделение. В Румъния – върху жилищна сграда, с ранени хора. Само за три дни през юли румънските F-16 свалят три дрона, а примерите за засечени зачестяват.
На 8 август 2026 г. bTV Новините съобщи за дрон, който се взриви на българска територия на метри от границата с Румъния. Няма пострадали хора и щети по инфраструктурата при инцидента.
На летището край Сливница е показана система за засичане на дронове.
„В момента активно нашите системи работят в две зони, където има бойни действия, и ние получаваме оттам доста адекватна обратна връзка – какво искаме да променим, какво трябва да се направи и те как работят“, казва Павел Петров, управител на фирма за разработка на антидрон системи.
По думите му системата е „на 100% и изцяло българска“. „Единственото българско, което няма тук, са чиповете“, казва още той.
„Днес ще покажем засичане на дрон Mavic 4. Идеята за него е, че е горе-долу от среден клас. Често използван, където има различни вариации и различни модификации, а също така ще покажем активно и пасивно засичане на дрон“, обясни Павел Петров.
Той обяснява, че става дума за 3D радар с постоянно излъчване за откриване на всякакви видове цели – морски, наземни или въздушни.
Свързана новина
„Всяко едно такова решение е системно, не е индивидуално решение на апаратура. Неговата основна задача е да покрива дупки, тоест където няма радиопокритие, където има чувствителна зона, където поради топография, липса на инфраструктура или друг проблем просто няма как да има по-големи и по-сложни системи“, казва Павел Петров.
„Неговата работа е точно там да се намеси, да покрие тези зони и да няма изненада дронове от малък и среден клас да се появяват от нищото и да се чудим откъде са дошли“, допълва той.
По думите му радарът работи на принципа на радарната технология и може да засече буквално всякакъв вид дрон.
„Радарът работи в X бенд честотен диапазон. Обхватът може да се настройва, защото радарът е изцяло цифров. Може да се работи от 4,16 до 30 километра“, казва Павел Петров.
„На практика, не някакви пожелания и изчисления, сме засичали дронове, които са нано, микро, които даже не биха могли да изминат тези дистанции, до вече по-големи, както сега са доста популярни клас „Шахид“ и подобни дронове, които налагат стандарта на откриване в момента“, посочва той.
На въпрос дали такава система, ако беше близо до Русе, където падна дронът преди няколко дни, можеше да го засече, Павел Петров отговаря: „Аз това мога да гарантирам, че този дрон можеше да бъде засечен, както казвам, защото ние сме засичали подобни дронове, абсолютно подобни“.
„Не знам, естествено, дали можеше да се свали или нещо друго да се направи, но най-малкото може да се направи анализ откъде е дошъл и след което да не се правят догадки, а по-конкретно да се разследва този случай“, допълва той.
По време на демонстрацията е наблюдаван полет на дрон DJI.
„В момента се наблюдава полет на дрон DJI, който в момента се движи около 700 метра и около 40 километра в час. Това е целият полет, който е направил. Ние се намираме тук, в тази зелената точка“, казва Валери Мунчев, изпълнителен директор във фирма за разработка и производство на радарни системи.
Той обяснява, че на системата се вижда траекторията на полета на дрона, както и обсегът на радара.
„Траекторията на полета на дрона, като това е обсегът на радара с жълтите линии, тъй като той е с 90 градуса обзор. И всичко движещо се вътре в това поле, общо взето, може да се визуализира“, казва Мунчев.
Свързана новина
По думите му радарът може да бъде комбиниран с камера, сензор, акустичен датчик и всякакъв хардуер, който може да бъде интегриран в комплексната система.
„В целия периметър може да бъдат разпознавани много различни цели, като вече спрямо филтрацията операторът е длъжен да си направи за специфичен обект това, което го интересува. Дали ще са морски цели, дали ще бъдат обекти, които са въздушни, дали ще бъдат наземни такива, и вече спрямо височина, скорост и отразена площ може да бъде направена сериозна филтрация, така че да бъде картинката приемлива и нужната картинка, която той иска да вижда“, посочва Валери Мунчев.
Според него на такава дистанция дронът не може да се види с просто око.
„Тук не може да се види дрон и това е истината, че няма как да се види от такава дистанция, особено толкова малък дрон в случая“, казва той.
Валери Мунчев обяснява, че системите могат да бъдат разделени за визуализация, но могат да бъдат и в една обща система.
„Като имаме подложка, пак карта, и вече имаме различни менюта, които са филтрация и информация за самия дрон и за самия оператор. Локацията им също едновременно се показва, така че може по всяко време да се проследи целият маршрут от позицията на дрона, моментната позиция на оператора и по някакъв начин, ако трябва да се прави някаква превенция, да се направи, ако е критично“, заяви той.
По думите му мобилната версия на системата покрива целия периметър.
„Разбира се, това покрива абсолютно целия периметър. То е омнидирекционно, което означава 360 градуса периметър и да наблюдаваш във всеки един момент тази зона от, да кажем, радиус около грубо километър и половина около тебе – какво се случва, има ли движение на дрон, няма ли, къде и в каква посока влиза и така нататък“, казва Валери Мунчев.
Той уточнява, че ако дронът няма комуникация, не се ръководи от оператор или е тип оптика, както вече се използва в конфликтите, тогава единствено радарът върши работа.
Свързана новина
„Принципът на радара в крайна сметка е физически. Той е излъчена енергия в пространството, която се връща. Ние я отчитаме като такава. Съответно правим цялата тази сложна обработка, която се е случила в нашия хардуер, и съответно виждаме обекта – на каква височина и с каква скорост, къде се движи, откъде е дошъл и т.н.“, казва Валери Мунчев.
Според него тези системи могат да се използват навсякъде, където има нужда.
„Тези системи в момента биха се използвали абсолютно навсякъде, както споменахме, и това, което предстои – „Евровизия“ в България, или подобни събития, големи мероприятия, граници, критични обекти, абсолютно навсякъде, където има нужда. Системи, които могат да предпазят хората, цивилни граждани, критични инфраструктури“, казва Валери Мунчев.
Стайко Топалов, президент на Международната асоциация за противодействие на дронове, определя интеграцията на такива системи като спешна.
„От голяма спешност сме в интеграцията на такива системи, но най-важното, което мога да кажа, е, че ние като международна организация имаме методика по оценка на такъв тип системи. Системите, които ще бъдат закупени, трябва да бъдат тествани, да бъдат проверени и тогава да се премине към закупуване“, казва Стайко Топалов.
„Искам да предупредя органите, че абсолютно всички системи, които закупят, ще търсим отговорност какво е закупено, как работи и дали изпълнява заданията и брошурите, които представлява“, допълва той.
По думите му една такава система е „жив организъм“.
„Тя трябва постоянно да бъде ъпдейтвана, надграждана с нови модули. Дори и това, което имаме, то е морално остаряло. Трябва да бъде надградена, да бъде реинвестирано“, казва Стайко Топалов.
Свързана новина
Той посочва, че в плановете за закупуване трябва да има бюджет, с който системата да се надгражда на всеки 3-6 месеца.
„Дроновете променят своята технология, изобщо своята концепция, своя начин на работа и ние трябва да имаме бюджет, с който това нещо да го правим и да надграждаме антидрон системите и да не се оказваме отново изненадани, както всеки път“, казва още той.
Само преди дни стана ясно, че закупени от американска компания две антидрон системи вече са у нас. От Министерството на отбраната съобщиха, че в най-скоро време се очаква да бъдат получени и други две.
Антидрон системите са на въоръжение в Сухопътните войски и дават възможност освен да бъде засечена целта по оптичен път или чрез радиочестотен принцип, да бъде въздействано върху нея и тя да бъде принудително приземена или върната към оператора. Това дава възможност той да бъде локализиран.
„Това е новата заплаха, това е бъдещето. С навлизането на AI и новите технологии, които са стелт и т.н., нанотехнологии, дроновете стават все по-неоткриваеми и все по-трудни за прихващане“, казва Стайко Топалов.
„Автономните технологии идват и ние трябва да сме готови да сме копчето, което да прекъсне тяхното захранване, ако те решат да правят злонамерени действия“, допълва той.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
