Българската академия на науките разработва антидрон системи в партньорство с международни компании.

Може ли страната ни да стане лидер в производството и как ще бъдат обучавани младите студенти за развитие в тази област?

Българските учени от Института за космически изследвания и технологии към БАН работят за свои изобретения в сферата на сигурността от години. А според експертите сега е дошло времето производството да започне.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

„Всички виждат каква е опасността в безпилотните апарати, как те стават новия стандарт в областта на въоръжението и сигурността. В България скоро имаше инцидент на летище София. Затвориха летището за полети. Тоест тази опасност и в България вече се появява“, каза доц. Огнян Огнянов, Института за космически изследвания и технологии към БАН.

„Нашият институт се явява ръководител на проект за разработване на антидорн система по Националната научна програма „Сигурност и отбрана“, обясни проф. д-р Георги Сотиров, Аерокосмически системи за управление в ИКИТ към БАН.

Снимка: bTV

„Нивата, с които работим, са на височини до стратосферата, което покрива изключително голям диапазон в рамките на системата за информационно осигуряване на институции, включително касаещи националната сигурност“, каза проф. д-р Димитър Недялков, Институт за космически изследвания и технологии към БАН.

Сред проектите е и система за откриване и съпровождане на дронове. Тук нашите учени си партнират с водещи китайски компании.

„Днес ще покажем как се засичат дронове – с устройството, наподобяващо куфар, с мобилното устройство и с неподвижното. Нашата технология декодира, което означава, че знам местоположението на дрона, на пилота, серийния номер, височината, на която лети и скоростта му, както и траекторията на полета“, казва Данни Даи, представител на китайка компания за антидрон системи.

Снимка: bTV

„Опитът от войната в Украйна и в световен аспект показва, че тези системи все повече ще се усъвършенстват и ще носят по-големи възможности за откриване, съпровождане и подаване на дроновете“, обясни проф. д-р Георги Сотиров.

Технологията може да засече наличието на дрон за секунди на разстояние до 10 км. А според професор Сотиров на всеки 4 до 6 месеца трябва да се усъвършенстват средствата и методите за защита от дронове заради бързото развитие на технологиите. Затова вече се работи за въвеждане на антидрон специалност в университетите у нас.

„Първи са Техническият университет - София. С тях създадохме първия предмет по антидрон системи. Създава се първото помагало, което е за защита на критичната инфраструктура и там най-ярко са описани антидрон системите като средства за защита от бъдещето. Искаме отново да възобновим тази индустрия, да създадем кадри, които да работят и да изграждат нови иновативни системи, с които България отново да е фактор“, заяви Стайко Топалов, президент на световната асоциация за антидрон системи.

Снимка: bTV

А най-важното е те да бъдат съобразени с нуждите на обектите, които ще се охраняват.

„Да бъдат консултирани самите летища, как е най-правилно – за всеки терен има различна антидрон система, която е най-приложима“, добави Топалов.

За да видим на пазара български отбранителни продукти е необходима по-голяма подкрепа от държавата, но според учените ни, средствата, отделяни за наука, все още са далеч от достатъчни.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK