48% от българите споделят мнението, че кабинет между първите две политически сили не е идеален, но е най-добрият от възможните варианти. Това сочат данните от периодичния мониторинг на „Алфа Рисърч“, проведен в периода 20-26 юни.
14% смятат, че правителството между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ е предателство към собствените им избиратели, а 13% - че то е вредно за страната. Зад общото управление застават 77% от априлските избиратели на ГЕРБ, 76% от тези на ПП-ДБ, над 40% от гласувалите за други партии и всеки трети от неучаствалите във вота.
Политически нагласи и доверие в институции и партии
Правителството започва дейността си с одобрение от 20%, неодобрение от 37% и 43% неутрално отношение. По-благоприятен е стартовият личен рейтинг на премиера Николай Денков - 26% положителни, 30% отрицателни и 44% неутрални оценки.
Нагласите към другите два центъра на власт в страната – парламента и президентската институция - също са засегнати от негативна тенденция. 49-ото Народно събрание започва работа с рекордно ниска оценка. Едва 8% от българите оценяват положително дейността му, 53% - отрицателно, 39% - без мнение.
Президентът Румен Радев запазва най-високо доверие измежду институционалните представители, но рейтингът му ерозира значително след публичното противопоставяне на формирането на редовно правителство.
За първи път отношението към държавния глава е силно поляризирано, подкрепата – разколебана, а персоналният му имидж с негативен тренд - 33% положително, 32% отрицателно и 35% неутрално.
Относно нагласите към партиите ГЕРБ губи малко под 2 пункта и в момента се ползва с подкрепата на 25,1%.
При ПП-ДБ отливът е малко под 5% и заемат втората позиция с 20,2%.
„Възраждане“ запазва трета позиция в предпочитанията на избирателите с подкрепа от 15,4%.
Симпатизантите на ДПС са в рамките на обичайно в неизборна обстановка равнище от 12,6%. Подкрепата за БСП също е идентична с тази от последните избори – 8,8%. „Има такъв народ“ (ИТН) печели потенциалния вот на 4,1% от избирателите.
За момента не се очертава нов значим играч на политическия терен.
Доверие в политическите личности
Бойко Борисов обаче успява да запази личния си рейтинг (20,5% положително и 55,6% отрицателно отношение) и подкрепата на мнозинството избиратели на ГЕРБ.
Доверието към Христо Иванов нараства от 14,5% до 16,9% (46,1% недоверие), към Атанас Атанасов от 8,3% до 11% (49,3% недоверие), към Владислав Панев се запазва в рамките на 9,8% (39,5% недоверие).
Одобрението за лидерите на ПП бележи лек спад и към момента Кирил Петков получава 15,9% положителни срещу 58,5% отрицателни оценки, а Асен Василев – 16,5% положителни срещу 53,6% отрицателни оценки.
Доверието към Костадин Костадинов е 15,1%, но той е сред лидерите, регистриращи едни от най-високите нива на недоверие – 59,6%.
Доверието в лидера на ДПС Мустафа Карадайъ е 11,2% срещу 53,8% недоверие. Одобрението за лидера на БСП Корнелия Нинова е 13,1%, а лидерът на ИТН Слави Трифонов – 12,5% одобрение срещу 51,7% неодобрение.
Ниският кредит на доверие към вече бившия главен прокурор Иван Гешев определя и ограниченият му личен потенциал като кандидат политик - 3% срещу 82%, които не биха се доверили на водена от него партия.
Нагласи за местните избори
До местните избори през есента остават малко над три месеца. Националното проучване не е представително за отделните общини, където нагласите изискват самостоятелни проучвания.
Забелязва се силна поляризация по оста „приемственост или промяна в местната власт“ – 41% от имащите право на глас биха предпочели в тяхната община да продължи да управлява настоящия кмет, а 49% са за избор на нов.
Жителите на големите градове изразяват преобладаващо желание за нови лица в управлението, докато в по-малките общини симпатиите са на страната на настоящите кметове. Предизвикателствата пред новите лица са свързани с по-ниската им популярност, а пред действащите кметове – с евентуална протестна вълна на втори тур, отбелязват социолозите.
Противоречиви са и разбиранията за това дали градоначалникът трябва да бъде партиен или независим кандидат. „За“ партиен кандидат са 45%, а „за“ необвързан политически - 39%. Близък до президента Румен Радев градоначалник биха подкрепили 7%, което вероятно означава, че ако се реализира хипотезата за президентски кандидати за кметове, те вероятно ще играят като „независими“.
Политическите кандидати за кметове са предпочитани от симпатизантите на партиите, представени във властта на местно или национално равнище – ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Зад независимите кандидати застават в преобладаващата си част привържениците на ИТН и „Възраждане“, а избирателите на БСП остават поляризирани.
Настоящото изследване е проведено в периода 20-26 юни от „Алфа Рисърч“, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
