Ален Делон - символът не само на френското, но и на европейското кино, почина вчера на 88-годишна възраст.

„Винаги ще има „преди Ален Делон“ и никога няма да има „след Ален Делон, защото никой не може да бъде Ален Делон, никой няма право да го имитира, просто е невъзможно“, коментира Костас Гаврас – режисьор и сценарист, който пише сценария на „Господин Клайн“, а актьорът влиза в ролята по великолепен начин.

„След като Ален Делон си отиде, остава огромна празнина, която никой и нищо не може да запълни“, каза актрисата Бриджит Бардо.

Защитава крайната десница

Бриджит Бардо и Ален Делон имат много общи щрихи в портретите си – особено след апогея на голямата им кинокариера. И двамата имат много категорични, понякога крайни позиции – политически и обществени.

Снимка: Getty Image

Ален Делон винаги е бил много далече от левите политически убеждения, въпреки че артистичната общност във Франция е по-скоро именно техен привърженик.

Ален Делон обаче се припознава в десните и с цялата си популярност дори защитава крайната десница. Точно като Бриджит Бардо през 80-те години, която обаче след това избира да остане настрана от политиката.

Снимка: Getty Image

Самоук актьор и провокатор

Ален Делон е работил с някои от най-големите – с Лукино Висконте, с Жан-Пиер Мелвил, но всъщност актьорът е самоук.

Той е и изключителен провокатор, за разлика от Жан-Пол Белмондо например. Когато Ален Делон отива на снимачната площадка, всички спират да говорят, защото той дистанцира. При Белмондо е обратното – завихря енергия около себе си.

 

Ален Делон много бързо става звезда и някъде около 1963 година, когато снима „Гепардът“ – филма, който получава наградата в Кан, решава, че вече знае всичко за занаята и иска сам да продуцира и прави филмите си.

Снимка: Getty Image

Разочарованието, че е позабравен и оставен

Оттогава става много трудно управляем от големите режисьорите. Това е и една от причините той да не е една от големите звезди на „Новата вълна“. Той е най-голямата звезда на Трюфо например. Така след 80-те – 90-те години Ален Делон остава с разочарованието, че е позабравен и оставен от френското кино.

Роми Шнайдер и Мирей Дарк

Извън театралната сцена и снимачната площадка Ален Делон е може би една дълбоко мрачна личност в себе си. Живее с миналото и в неговите домове, както в дома, в който си отива – в имението в Души, е като в мавзолей -  пълно е със снимки на двете му големи любови. Това са Роми Шнайдер и Мирей Дарк.

Ален Делон и Роми Шнайдер
Снимка: Getty Image

„Г-н президент не съм ви канил тук"

Много анекдоти се разказват за Ален Делон. Това може би е единственият човек, който си е позволил да изгони президент от дома си. На събиране в имението Души отива и френският президент Валери Жискар д'Естен и Ален Делон му казва „Г-н президент не съм ви канил тук. Аз решавам кой може да влиза в този дом“.

Голямото сбогуване с Ален Делон е през 2019 година на фестивала в Кан, когато той казва „Най-трудното в тази професия е да останеш и аз останах 62 години, благодарение на вас“.

„Първата нощ на покоя“

Филмът „Учителят“ е един от любимите филми на Ален Делон, който обаче не постига грандиозния успех, на който актьорът се надява. Истинското заглавие на филма означава „Първата нощ на покоя“ – за Ален Делон това е 3 часа през нощта на 17 срещу 18 август 2024 година.