Моника Андрейчева се ражда със зрително затруднение, но това не я спира да се развива и днес е последна година студент по журналистика в Нов български университет.
Заедно със свои колеги е репортер в радиотелевизионния център на университета и участва в първото студентско предаване за незрящи, а отскоро дигитализира книги в помощ на други незрящи.
Тъмнината в деня на Моника не е свързана със страдание или объркване. Скритият ѝ хумор подарява усмивки на всеки, който се заслуша в мъничките ѝ послания за смисъла.
„Звуците от природата, песни на птици, шум от река, от поток, морски вълни, много обичам и звуци от машини, особено от самолети, обожавам ги. Живея само с представи за това как изглежда това и онова. Затова често казвам, че нещо, което не си имал, не ти липсва. Аз просто съм родена така и не познавам друго. Не спирам да се шегувам с това, което е около мен. През смеха е начинът да се мине и през най-трудните ситуации, да се опиташ да откриеш забавната страна на едно положение, така става някак по-леко“, споделя Моника Андрейчева.
„Аз бях в специализирана детска градина, в която имаше само деца с различни затруднения. От незрящи деца като мен до деца на колички и до пет, шестгодишна възраст аз бях практически в среда, в която не бях необикновена. Никога не съм се възприемала като необикновена. Аз съм човек като всички останали, имам си същите човешки вкусове, плюсове, минуси, същите грижи. Когато се прибера вкъщи и погледна, че не е пусната прахосмукачката, си казвам „хайде няма да е тази вечер“, разказва тя.
В радиостудиото на НБУ, където Моника е студент, д-р Ралица Филипова преподава поведение пред микрофон на съвременния водещ.
„Избрах журналистиката, за да обогатя това, което ми липсва и за да познавам по–добре нещата около себе си и може би да бъда журналист някой ден. Но най-вече заради писането и заради това, че журналистите са хората, които чрез начина, по който говорят могат да променят всичко и в това видях сила това ме привлече“, споделя Моника Андрейчева.
Там се случва и първото по рода си студентско предаване за незрящи „Представи си“.
„Представям си и започвам да го описвам на незрящия – така започна всичко, с идеята колегите да опишат на някой като мен, който не вижда, неща, до които няма как да се докосне. Например, облаците, небе. Имам само дребна представа как изглеждат, но през различните виждания на другите може да достигнат до нови детайли“, допълва Моника.
От скоро тя е част и от екипа на библиотеката, където дигитализира стотици книги в помощ на други студенти със зрителни затруднения.
„Моника прави така че текстовете да оживяват за незрящите хора в университета и извън него. Те имат невероятна нужда от това текстовете да бъдат достъпни и благодарение на проекта, ние имаме възможност за откажем помощ на всички тези желаещи да четат хора“, казва д-р Радостина Тодорова, директор на библиотеката на НБУ.
А призивът ѝ към младежите, които се страхуват от университета, защото са различни е:
„Бих искала да му кажа, че трудности ще има, но от него зависи колко точно ще му тежат. Да плачеш и да бездействаш е много голяма загуба на потенциал. Много добре знам, че съм избрала по–трудния път, защото всеки ден се пързалям, насинявам си челото, лактите, коленете, така както в детството и въпреки това няма да се откажа, защото да се оставя на лесното, значи да закърнея, значи да деградирам. Благодарна съм преди всичко на майка ми, че никога не възприе мен и не се възприе себе си като майка на дете с увреждане и това, че не се самосъжалявам се дължи на нейното отношение“, споделя Моника.
Цялата история за силата на духа - вижте във видеото.
