Все по-често си задаваме въпроса "Ще излезем ли психично здрави от тази криза?". Месеци наред живеем в страх за здравето и бъдещето си. Живеем в несигурност кога е краят на този страшен филм. Обзети сме от паника, която предаваме и на децата си. Как ще изглежда светът, в който ще живеем след края на пандемията, в „Тази събота“ коментира психиатърът проф. Дроздстой Стоянов.

„Новият „локдаун“, според мен, ще следва логиката и развитието на всяка една подобна ситуация или решение, при които хората биват поставени в условия на принуда. Тогава, когато наложиш определени действия на широката популация или отделен човек против естествените му нужди и импулси, той намира начин да отреагира на тази норма по ненормален начин в своето поведение. Може да не е в момента, а отсрочено – след няколко месеца или седмици“, заяви проф. Стоянов.

Снимка: btvnovinite.bg

Според него енергията на протестите през лятото се дължи до голяма степен на недоволството, натрупано от първото затваряне през март.

„Това, което ще стане с нас след този (втори) „локдаун“, зависи от цялостния курс на пандемията, а не то събитията, които ще настъпят на 21 декември. (…) Всякакви подобни мероприятия увеличават формите на насилие и неадаптивно поведение. Дали това насилие ще се изрази в семейната среда, дали ще се изрази в професионалния колектив, дали ще е на площада, не е важно. Важното е, че насилието ще ескалира“, каза психологът.

По неговите думи особено уязвими в тази ситуация са децата: „Опасяваме се, че децата са най-потърпевши от тези процеси, от постоянното говорене за купчините трупове, които падат като зомбита от асансьорите в моловете, Тези деца ще бъдат индоктринирани с три послания в тяхното житейско развитие: първо, че те са резервоар на инфекция, която съзнателно или не убива техните баби и дядовци; второ с това, че физическият контакт е опасен и ненужен, трябва да се избягва и трето, със свръхекспозицията към електронни устройства заради обучение онлайн и дигитализираната форма на комуникация извън пандемията“.

Шансът да излезем по-добри от кризата е, ако тя се дефинира и управлява по-добре във времеви диапазон, смята психологът.

Снимка: btvnovinite.bg

Проф. Дроздстой Стоянов коментира и отражението на пандемията върху медиците. Те са демотивирани от ниските възнаграждения и липсата на реформа. Дори тези, които са мотивирани да работят за каузата, се сблъскват с непрекъснато променящите се правила за специализация. Моделът на управление на болниците също допринася – директорите се назначават от държавата и общината, а не се избират с участието на медиците в лечебното заведение, което ги прави по-незаинтересовани за персонала.

Вижте целия разговор във видеото.

  • 241 са новите случаи на коронавирус през последното денонощие
  • 1123 са новите случаи на коронавирус у нас
  • Д-р Калъчев: РНК ваксините дават много антитела
  • 545 са новите случаи на коронавирус у нас
  • През юни и юли се очакват данни дали и децата между 12 и 17 г. ще се ваксинират
  • Кантарджиев: Следим мутациите на COVID-19 внимателно, само британският вариант е у нас
  • Вече сме на 20-о място по заболеваемост и на 2-ро по смъртност в ЕС
  • Д-р Иван Попиванов: Вървим към създаване на колективен имунитет към COVID-19
  • 1635 нови случая и 164 починали с COVID-19 у нас
  • „За да не се оправдават, че няма пари“: Правителството удължи мерките за подкрепа до края на юни