Бистра Поюклийска е ветеринарен лекар вече 16 години. В момента обслужва 10 населени места в Родопите. Пътува до тях предимно на стоп.
Родом съм от Триград и работя като ветеринарен лекар – смесена практика в Девин, където и живея. Това е професия за хора, които са човеколюбиви и обичат природата и животните, в частност. Невъзможно е да я работиш, ако не обичаш животните и не е възможно да я работиш добре, ако си страхлив човек или ако си гнуслив човек“, разказва за себе си младата жена.
Пациентите ѝ са много разнообразни. Шегува се, че лекува от хамстер до мечка. Прави ѝ впечатление, че все по-малко са продуктивните животни – коне, кози, овце, крави.
„Животните ни учат на човечност повече от хората. На първо място бих казала, че ни учат на благодарност. Когато им се помогне, винаги се чете тяхната благодарност в погледа. Учат ни на търпение, учат ни на смирение, учат ни на заедност, защото, когато погледнеш едно животно, те винаги си сътрудничат в полза на цялото, докато хората много често залагаме на индивидуализма и сме доста по-егоистични“, казва Бистра Поюклийска.
За Бистра професията е пълна отдаденост. Често лекува без пари. Страниците на тефтера ѝ са пълни със записки за вересии. Казва, че понякога усеща благодарността много повече от животните, отколкото от хората.
Една от най-големите каузи в живота ѝ са животните с репродуктивни проблеми. Всяка първа глътка живот във фермата за крави има особено място в сърцето ѝ.
Ветеринарната лекарка не се притеснява от пътуването на стоп.
„Ако една жена е целомъдрена, няма никакво значение дали се придвижва с автобус, на автостоп или по друг начин. Ако една жена е разкрепостена, нито забрадката ще я предпази. Имало е човек, който ми спира на стоп и защото ме вижда със забрадка ми казва: аз по принцип не спирам на стоп, но явно си в голяма беда, щом си така…“, разказва ветеринарната лекарка.
Твърди, че вярата и молитвата са ѝ помагали при лекуването на животни.
Благодарна е, че е родена в България и може да практикува професията си. В кабинета ѝ Бистра е студено. Тя обаче избира старите мебели и скърцащи врати пред предложение за работа в Германия. Щастието за нея е да е при близките си, близо до две редички с няколко кошера с пчели в село Триград.
В момента Бистра Поюклийска пише и книга с разкази за уроците по човечност, които е получила при срещите си с животните.
