Бистра Поюклийска е ветеринарен лекар вече 16 години. В момента обслужва 10 населени места в Родопите. Пътува до тях предимно на стоп.
Родом съм от Триград и работя като ветеринарен лекар – смесена практика в Девин, където и живея. Това е професия за хора, които са човеколюбиви и обичат природата и животните, в частност. Невъзможно е да я работиш, ако не обичаш животните и не е възможно да я работиш добре, ако си страхлив човек или ако си гнуслив човек“, разказва за себе си младата жена.
Пациентите ѝ са много разнообразни. Шегува се, че лекува от хамстер до мечка. Прави ѝ впечатление, че все по-малко са продуктивните животни – коне, кози, овце, крави.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
„Животните ни учат на човечност повече от хората. На първо място бих казала, че ни учат на благодарност. Когато им се помогне, винаги се чете тяхната благодарност в погледа. Учат ни на търпение, учат ни на смирение, учат ни на заедност, защото, когато погледнеш едно животно, те винаги си сътрудничат в полза на цялото, докато хората много често залагаме на индивидуализма и сме доста по-егоистични“, казва Бистра Поюклийска.
За Бистра професията е пълна отдаденост. Често лекува без пари. Страниците на тефтера ѝ са пълни със записки за вересии. Казва, че понякога усеща благодарността много повече от животните, отколкото от хората.
Една от най-големите каузи в живота ѝ са животните с репродуктивни проблеми. Всяка първа глътка живот във фермата за крави има особено място в сърцето ѝ.
Ветеринарната лекарка не се притеснява от пътуването на стоп.
„Ако една жена е целомъдрена, няма никакво значение дали се придвижва с автобус, на автостоп или по друг начин. Ако една жена е разкрепостена, нито забрадката ще я предпази. Имало е човек, който ми спира на стоп и защото ме вижда със забрадка ми казва: аз по принцип не спирам на стоп, но явно си в голяма беда, щом си така…“, разказва ветеринарната лекарка.
Твърди, че вярата и молитвата са ѝ помагали при лекуването на животни.
Благодарна е, че е родена в България и може да практикува професията си. В кабинета ѝ Бистра е студено. Тя обаче избира старите мебели и скърцащи врати пред предложение за работа в Германия. Щастието за нея е да е при близките си, близо до две редички с няколко кошера с пчели в село Триград.
В момента Бистра Поюклийска пише и книга с разкази за уроците по човечност, които е получила при срещите си с животните.
