В поредицата „Наоколо“ – историята на Зюлкера Арифова от родопското село Туховища и магичния шафран.

38-годишната Зюлкера Арифова от село Туховища се занимава с отглеждането на най-скъпата подправка в света от 2017 година и с развитието на селския туризъм. Определя това за своя сбъдната мечта.

Вечерите за Зюлкера са магични, защото тогава се ражда шафранът. На дълга дървена маса, около която се е събра семейството. Между пушещите комини, огрени от топлите родопски залези.

Зюлкера и шафранът
Снимка: bTV

„Абсолютно нищо не знаех за шафрана, просто реших да го засадя в моето село с цел да е някакъв допълнителен доход, защото в селото ми вече няма тютюн, а в шивашките цехове се заплаща супер евтино и това би могло да е допълнителен доход за майка ми, за лелите ми, за тези хора, които след 90-та година са садили тютюн до пенсионна възраст, а в същото време нямат никакви осигуровки“, разказа тя.

Анжела и другите ангели: Защо едно младо момиче се влюби в професията на социалния работник?

„Бях чувала, че арабския свят, индийците използват шафран, мои приятели, които живеят и работят в Испания, там използват доста шафран. След това си направих проучване и разбрах, че в Гърция има малко засаден шафран, във Франция, в Европа мисля, че Франция, Испания и Гърция се занимават с шафран и си казах защо не и в България и в Туховища. Червеното злато струва на международния пазар 20 000 евро или долара и аз реших да пробвам дали това наистина е така и дали алтернативата в Родопите наистина може да се случи“, добави Зюлкера.

Зюлкера и шафранът
Снимка: bTV

Шафранът е екзотичен и по-скоро непознат аромат за България до преди 2015 г., когато в много части на страната започва да се отглежда. Това е най-скъпата подправка в света. Световен лидер в производството му е Иран с износ над 360 тона годишно. Благоприятните условия по нашите земи, обаче могат да превърнат и нашата страна във водещ производител, а това да даде работни места на хиляди.

Подправката идва от шафрановия минзухар. Той е известен в историята от преди 3000 години от времето на Клеопатра, която си е правила маски, гозби и сладкиши с него.

„Цъфти, когато нощните температури са под 10 градуса, а дневните са много топли и тази вечер, ако е студено, утре ще има много шафран, в момента защото времето се стопли много има малко по-малко шафран. Лекува доста болести, около 90 болести. Готви се ориз, в сладкиши се готви, в меса, в зеленчуци, в козметика и мисля, че най-скъпият йод се прави от шафран, от шафранов минзухар“, разказа Зюлкера.

Зюлкера и шафранът
Снимка: bTV

От засяването му до получаването на сухата подправка – процесът е изцяло ръчен.

„Това е хранителен продукт и трябва средата да е стерилна и трябва средата да е стерилна и затова, когато си чистиш трябва да си отделяш стигмите, трябва да си облечен едва ли не с медицински дрехи, за да всичко да е както трябва да е по изискванията, за да е стерилна средата. Суши се на момента в специална сушилня с горещ въздух и след това трябва да се прибере в стъкло, за да преседи месец и тогава вече е годен, има силния аромат и вкусови качества за готвене“, добави тя.

„Мистичния занаят“ на един майстор: Защо Цвятко вярва, че българската гайда може да лекува?

Крайната цена на един грам шафран е около 20 лв. Най-голямата поръчка, която до момента Зюлкера е имала е 200 грама. На едро това количество струва 2000 лв., а на дребно достига 4000 лв.

„Само червените стигми се използват и то в сух вариант, а за един килограм са нужни 150 000 цвята или една нива засадена с около 50 000 луковици, които 50 000 луковици на третата година ти дават около 1 кг. шафран“, обясни тя.

Зюлкера и шафранът
Снимка: bTV

Зюлкера завършва Московския университет със специалност мениджмънт. Работи няколко години във Великобритания. Щастието за нея обаче се намира под сенките на прашните родопски улички. Родното ѝ село Туховища се намира на 2 км от гръцката граница. Повечето къщи тук са запазени в автентичния си вид – с дебели каменни основи и тиклени покриви. Влюбена в чара на някогашния облик на селото, Зюлкера решава освен да вдъхне нов живот на нивите да се опита да привлече повече туристи.

„Исках да пробвам дали всичко в България става с подкупи и т.н. Бях на бригада в Англия и изкарах малко пари и ги вложих в проектирането на къщата. Никъде не са ми искали подкупи. Одобриха ме 2012 г., но самото изпълнение на проекта и самото изграждане на къщата е много трудно беше и все още продължава“, каза тя.

Целта на Зюлкера е, когато посреща гости да ги запознава с тънкостите по отглеждането на шафран и местните традиции. Последните две години, обаче за нея са трудни. Пандемията и високата инфлация застигат и нейното домакинство.

Истории за хората: Българи възраждат вековната традиция за производството на чесън

„Последните сметки за ток ни го показаха сериозно и аз имам непродаден шафран от миналата година и наистина е много трудно и не знам как ще се справя честно казано, защото може би шафранът ще остане непродаден, защото не знам към кога да се обърна и кой да ми помогне“, добави производителят на шафран.

„Надеждата и инвестицията, която си вложил, сърцето си в това нещо да се случи. В един момент осъзнаваш, че това пак е нещо несигурно и че няма към кого да се обърнеш, за да ти помогне в държавата, защото ти си частно лице и няма. Шафранът в момента в тези програми за развитие на селските райони е като някакъв вид култура, която в другите европейски държави е нещо, което се субсидира, но в България все още не. Работата е много приятна и красива, защото береш цветчета, но реализацията и пазара след това е много труден, защото държавата не ни помага нито със субсидии, нито с изкарването на сертификати и всеки трябва да се бори сам“, добави Зюлкера.

В какво продължаваш да вярваш тогава?

Тогава продължавам да вярвам в себе си, някак си. Това границата между това да не се отчаеш и гостите, които идват ей тук на празници. Те ми дадоха някакви надежди, въпреки, че половината шафран стои от миналата година. Вярвам, че следващата година ще е по-добра. В България е един земен рай за мен и няма нещо, което да не вирее и няма причина в България хората да не живеят добре. Ако малко по-добре се управлява държавата, България наистина би могло да бъде рай.

Село Туховища е много живо село. Пълно е с деца. Тук всеки се опитва да допринесе за развитието му. По-голямата част от съучениците на Зюлкера са останали тук със семействата си.

„Детето ми тук живее свободно. Вече е на две години и свободно обикаля пред къщата. Има доста дечица и да чукна на дърво не боледува“, разказа тя.

Слънчевата Радена с много медали и Синдром на Даун: Силна ме прави едно нещо - любов!

Какво си представяш за неговото бъдеще? Как би искала да изглежда живота му, когато порасне.

Искам да живее в една по-хубава България, в която може да сбъдне мечтите си и да развива качествата си тук.

Ако продължиш да си обичаш твоето място, ако даваш от себе си, то отвръща ли със същото?

Аз мисля, че ако човек се труди, би бил страхотен пример за подражание, за хората из а всички и рано или късно трудът ти се отплаща по един или друг начин и вярвам, че мечтите ми ще се сбъднат и ще успея с шафрана и със селските къщи и с това да остана тук и да живея тук както до сега щастливо и спокойно.