Китарата му стана символ на първите митинги след 10-и ноември 1989 г., а песните му – запазена марка на прехода. Комунизмът може и да си е отишъл, но любовта не е! Доказателство са Васко Кръпката и неговата съпруга Елена.
Двойката живеят в столичния квартал „Драгалевци” от 1986 г., в семейната им къща, а всичко в нея е направено собственоръчно.
„Ние живеехме с нашите деца. След това нашата дъщеря отиде да учи в Америка, влюби се в Майкъл Итън Дей, един прекрасен образ, живяха осем години там. Дойдоха си тук, решиха да живеят в България. Нашият син сега живее с гаджето си.Общо взето сега сме тук с дъщеря ни и американския зет, а нашият син пристана”, сподели музикантът.
Васко Кръпката е един от знаковите изпълнители на Прехода. Неговите песни като „Комунизмът си отива”, „Нека бъде светлина”, „Емигранти” описват настроението на обществото преди 30 години.
„Аз бях шофьор в управление „Борба против градушките” и се борих с градушките. И нямаше никакви градушки! Елена работеше в хидрологията. Ние си играехме волейбол в обедната почивка”, посочи той.
Въпреки че първоначалните му опити да я впечатли са неуспешни, надеждата умира последна.
„Аз свирех на морето, на барабаните свирех с една група в Каварна – два месеца и когато ни свърши договорът, взехме си парите, групата тръгна да се прибира за София с една жигула с ремарке и аз викам: „Момчета, аз оставам тука – Какво ще правиш, бе? – Ще си търся Елена!”. И тръгнах на автостоп да я търся по морето, като само предполагах къде се намира”, допълни Васко.
Още е началото на 80-е, Васко и Елена са заедно вече две години, но не бързат да се женят.
„Ние бяхме готови обаче нашата кума веднъж каза: „Айде, бе, вие няма ли да се жените, че ще ходя на море!” и ние се оженихме в сряда. Тя ни каза в понеделник, че ще ходи на море и ние се оженихме в сряда.
Аз отидох по дънки и по сандали на сватбата, което за 1983 г. си беше малка революция. Даже беше на кантар, служителките там да ме върнат и да не кажат: „Не може по дънки” , ама викат „Айде, нали е сряда, няма кой да разбере, дай тука набързо”, коментира той.
През 1987 г. се ражда дъщеря им Василена, а през 1989 г. – синът им Боян. След 10 ноември 1989 г. животът им се променя – за добро.
„Карах такси, един Москвич карах из София, за да храня семейството. Освен това, не само за да го храня. Аз бях щастлив, че мога да си изкарам колата, моята собствена кола и да я наричам такси. И не беше толкова за пари, колкото самото щастие, че се разчупват нормите, че държавата вече не е монополист”, посочи музикантът.
Елена е преподавател по български език и литература. Професия, която е доста далечна от музикалната сцена. Но двамата имат нещо, което ги свързва много по силно! Любов!
