Нова ескалация – и на думи, и на огън в Украйна през последната седмица. Русия призова чуждестранните граждани да напуснат Киев, а повечето европейски държави отговориха, че няма да се поддадат на шантаж.
Седмица след една от най-тежките въздушни атаки настроенията в украинската столица остават белязани от разрушенията. Тонове огънат метал и овъглени предмети – това е останало от 150-годишния пазар в централния киевски квартал Лукянивска.
Въпреки че са изгубили сергиите си, и тази сутрин търговците са на пост. Макар законът да им забранява, а полицията да ги гони от тротоара. Сред тях е и Иван.
„Вече не ни е страх от нищо. Трябва да се оцелява, не можем да умираме от глад и студ. Идвам, за да храня киевчани с качествена храна – всичко тук е домашно отгледано“, казва Иван, производител и търговец.
Загубил внука си на фронта, Иван не е загубил вярата в победата. И както всяка седмица, е пропътувал своите 2 часа от село. Хората от квартала го оценяват.
„Пазарувам си тук от 20 години, познавам всички, идвам отдавна, това е домът ми – живея наблизо. Така че съм тук, за да подкрепя своите хора – търговците. И ужасно искам това вече да приключва“, казва Олена, жител на Киев.
На метри от тях 70-годишната Евгения идва, за да види какво е останало от доскорошното ѝ работно място.
„Не спах цяла нощ. Имаше много взривове. Показаха как гори търговският център и след това камерата се обърна и видях пламналите пътеки на пазара“, разказва Евгения, търговец от изгорелия пазар.
Станцията на метрото, понесла щети при атаката, е била затворена за по-малко от ден и вече отново функционира. Много други сгради обаче са силно повредени.
„Нямахме време да реагираме, дори нямахме време да слезем по стълбите. Бяхме на 10-ия етаж на блока и гледахме този ужас от прозореца. Беше адски страшно. То е като руска рулетка – коя сграда ще удари“, споделя Олена, жител на Киев.
Сред руините е и популярно кафене, което е било ремонтирано 6 пъти след различни въздушни удари. Седми явно няма да има.
Местните организират кампания и вече са внесли петиция в общината за възстановяване на историческия пазар.
„Ще ни разрешат ли да се върнем тук? Сега е опасно. Не знам, но бих искала. Това ми е животът, бях много щастлива. Работя тук от 20 години, имам сили и искам да работя. Пенсията ми е малка, но по-важното е, че обичам хората. Те идваха при мен, доверяваха ми се – бяхме като семейство“, казва Евгения.
Въпреки колосалните щети Евгения вярва, че всичко ще бъде наред. А заплахите на руския президент не могат да изплашат хората от квартала.
