В заглавията на световните медии отново се появи вирусът ебола. Ново огнище на една от заразите с най-висок процент смъртност избухна в Демократична република Конго – африканска страна, раздирана от война и с труднопроходим терен.
Тя е дом на 116 милиона души, от които близо 90% живеят в крайна бедност.
Огнището е в провинция Итури – в североизточната част на страната. На 15 май местните власти потвърдиха наличието на ебола, а оттогава смъртните случаи не спират да се увеличават.
Към момента предполагаемите починали са над 200, а предполагаемите заразени – над 1000. Еболата се разпространява в още две конгоански провинции и пресича границата. Съседна Уганда потвърди за един починал от вируса. Според Организацията на Червения кръст и Червения полумесец заразата подлага на риск още десет страни – Етиопия, Кения и всички граничещи с Конго. Редкият щам се казва „Бундибугио“. За него не съществува нито ваксина, нито друго лечение.
Той убива между 40 и 50% от заразените, което го прави по-малко смъртоносен от щама „Заир“. Според учените първоизточник на всички вируси ебола са плодоядните прилепи. Четири от щамовете могат да засегнат хората. Еболата се предава чрез директен контакт с човешки телесни течности или чрез заразени животни.
Симптомите се появяват между 2 и 21 дни след заразяването. Първоначалните признаци са треска, главоболие и умора. Възможни са вътрешни и външни кръвоизливи, а някои органи могат да откажат.
Ново огнище на ебола се разпространява в Демократична република Конго. Предполага се, че първият случай е на медицинска сестра, която на 24 април отива на работа в град Буния, провинция Итури, във влошено здраве – с главоболие, повръщане и кървене. Три дни по-късно тя умира.
Докато властите реагират, минават три седмици. Десетки загиват, преди лаборатория в столицата Киншаса да потвърди пробите с ебола.
„Не е клише, че в Африка, особено в Субсахарска Африка, здравната система е слаба. А когато здравната система е слаба, тревогата може да бъде обявена късно. Демократична република Конго е сред най-слаборазвитите страни. Това означава, че сме много бедни на инфраструктура – здравна, пътна, железопътна, летищна... списъкът може да продължи до безкрай“, казва конгоанският журналист Проспър Хери Нгорора, който живее близо до епицентъра на заразата.
„Честно казано, никой не очакваше тази епидемия от ебола, а след това болестта дойде сама, без да сме подготвени да се справим с нея. Руанда затвори границите си. Уганда също го направи и това усложнява движението на хора, стоки и услуги. Аз планирах пътуване от Гома до друг град през Руанда и Уганда, но, за съжаление, е невъзможно да пътувам“, посочва той.
Докато епидемията от ебола се разпространява, Източно Конго е и в клопката на война, продължаваща вече три десетилетия. Град Гома, където живее Проспър, е крепост на подкрепяната от Руанда групировка „Движение 23 март“, или М23.
Конгоанската армия води ожесточени боеве с нея и с други милиции за контрол на богатите залежи на полезни изкопаеми. В резултат от бойните действия всеки трети жител се нуждае от хуманитарна помощ, а всеки пети е вътрешно разселен.
СЗО призова воюващите да спрат огъня, за да улеснят откриването на заразените от редкия щам „Бундибугио“.
„Когато има война, е трудно да се приложи и овладее епидемичното наблюдение. Подобна ситуация е наистина ужасна. И това ескалира, когато Доналд Тръмп дойде на власт в Съединените американски щати и затвори Американската агенция за международно развитие. Тя помагаше на много организации в моята родина да се справят с болести като туберкулоза, морбили, СПИН и др. Затварянето ѝ затрудни усилията за слагане на край на еболата. Демократична република Конго зависи в голяма степен от международната помощ“, казва Проспър Хери Нгорора.
За последните осем дни СЗО е доставила 100 тона хуманитарна помощ в провинция Итури по въздух. Товарът включва лекарства, предпазно оборудване, палатки и материали за здравни заведения. На терен работят и неправителствени организации като „Лекари без граници“.
„Подкрепяме Министерството на здравеопазването в създаването на центрове за лечение на ебола и с доставките на медицински и немедицински консумативи. Също така разполагаме с мобилен персонал с опит в борбата с еболата. В момента създаваме център в Гома с капацитет от 80 легла“, казва Валерия Грепи.
„Проследяването на контактните лица чрез наблюдение и навременното лечение на пациентите са основни за ефективен отговор, но са застрашени заради хуманитарната криза, военния конфликт и трайната бедност. Подкрепяме местните здравни работници и в момента донякъде се справяме“, посочва тя.
Еболата не остана само на африканския континент. Американски мисионер беше транспортиран до Германия, след като проявил симптоми. Двама италиански граждани излязоха с негативен тест за вируса, след като се прибрали от екскурзия в Уганда.
Нисък е рискът за Стария континент от разпространението на ебола, казват специалистите от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията.
„Изглежда, че огнището е открито сравнително късно, предвид вече високия брой съобщени и смъртни случаи. Това предполага, че предаването може да е продължило известно време и че действителният брой случаи може да е повече от докладваните в момента“, посочват от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията.
Освен пленник на своята география и заложник на военните действия, конгоанското общество е изправено и пред друго предизвикателство – недоверието във властите. Огнището от ебола предизвика сблъсъци – местни жители нападнаха болници и медицински служители.
Недоволството е заради невъзможността да погребат близките си, тъй като според СЗО гробищата са едно от местата, на които вирусът се предава най-лесно.
„Намираме се в регион във война повече от три десетилетия. Хората страдат, губят своите близки. Някои родители никога няма да усетят прегръдката на детето си. Хората наистина са уморени от страданията. В тази връзка те вярват в конспиративни теории. Според тях Западът или „белите мъже“ имат вредни намерения към тях“, казва Проспър Хери Нгорора.
„Те вярват, че някои болести като ебола се създават в лаборатории и са докарани тук, за да задълбочат страданията ни. Дори някои вярват, че ебола не съществува. За тях това е измислица, целяща да разсее**,** и си казват: „Добре, който работи в борбата срещу ебола, впоследствие е наш враг. Той работи, за да ни унищожи. Така че ще ги атакуваме, за да не ни експлоатират чрез измислени болести“, допълва той.
Това е 17-ата епидемия от ебола, която Демократична република Конго преживява – повече от която и да е друга държава. Но щамът „Бундибугио“ засяга страната едва втори път. Създаването на потенциална ваксина може да отнеме до девет месеца.
Проспър остава оптимист, че обществото ще се справи с кризата с активната подкрепа на международната общност.
„Те не ни дължат нищо. Но като човешки същества, те също трябва да вземат решение, те трябва да се уверят, че светът е безопасно място за живеене. „Трябва да се научим да живеем заедно като братя или ще загинем заедно като глупаци“, както казва Мартин Лутър Кинг“, казва Проспър Хери Нгорора.
Здравните власти се надпреварват с времето, за да открият всички засегнати. Според шефа на СЗО обаче светът изостава, а огнището набира преднина. Часовникът тиктака. И всеки час има значение.
