30 години след падането на Берлинската стена, един от най-ревностните и най-обичаните критици на комунизма у нас, влезе в изложба. Документите и спомените за Радой Ралин са изложени в Държавната агенция "Архиви".

Снимка: Архив

Това е една от оригиналните тетрадки на емблематичния сатирик Радой Ралин. Десетилетия наред творчеството му се движи по границата между смешното и страшното.

Снимка: Архив

Преди 51 години опашката на прасето, нарисувано към една от епиграмите в "Люти чушки" е възприета като имитация на подписа на генералния секретар на ЦК на БКП. Книгата е оценена като "диверсия против ръководството на партията", а тиражът ѝ е иззет и изгорен в котелното на Полиграфическия комбинат.

Снимка: bTV

„По абсолютно сатиричен начин, от днешно време погледно, е и леко смешно, започват да хвърчат много от обгорелите страници, излизат през комина и започват да падат в тогавашния парк на свободата, сегашната „Борисова градина”, обясни Ваня Гезенко, куратор на изложбата, посветена на творчеството на Радой Ралин.

Снимка: Архив

Ралин безуспешно се опитва да обясни, че епиграмата  "Сит търбух/ за наука глух" е насочена срещу мастития марксист Тодор Павлов, произведен в академик още през 1945-та, а не срещу Тодор Живков. Поетът е наказан с последно предупреждение и повече от година е оставен без работа. Изгорената книга се превръща в легенда.

„Огънят е пожалил, дал е сила на името на Радой Ралин, защото около него всичко е черно, а името му е бяло”, казва още Гезенко.

Снимка: Архив

Сатирикът пише епиграмите въз основа на българкия фолклор 21 години преди падането на Берлинската стена.

„Той се е наложил като естествен коректив на епохите, през които минаваме”, обясни още Гезенко.

Снимка: Архив

Ралин забива нож в гърба на тоталитарната държава и по време на Възродителния процес, когато заедно с още 30 интелектуалци се обявява против преименуването на българските турци.

Поетът посреща 10 ноември 1989-та като част от в. „Стършел”, издание на ЦК на БКП, което дръзва да публикува репортажи от първите антиправителствени акции и митингите на зараждащата се опозиция.

Падането на Берлинската стена, свалянето от власт на Тодор Живков, зараждането на българското гражданско общество и първите протести в страната: нюзрумът на bTV стартира специална поредица "Отвъд Стената", посветена на 30-годишнината от демократичните промени в Източна Европа и у нас.

Кои са лицата на промяната, коя е общата идея и какъв е животът отвъд Стената, когато вкусът на свободата има цена? Поредицата от репортажи и живи включвания на Кристина Баксанова и Теодора Енчева в новините и актуалните предавания на bTV отговаря на тези въпроси от двете страни на Берлинската стена - столиците на Германия и България.

  • Отвъд Стената: 30 години от началото на демократичните промени в България
  • Отвъд Стената: Документален разказ в центъра на Виена (СНИМКИ)
  • Отвъд Стената: Приключиха празненствата по повод 30 години от падането на Берлинската стена
  • 30 г. от падането на комунизма у нас: Грешки и успехи на хората, участвали в промяната
  • Феновете на "Херта" бутнаха стената 30 години по-късно (ВИДЕО)
  • Отвъд Стената: Историческа грешка даде начало на еуфорията преди 30 г.
  • Трабанти "събориха" Берлинската стена в Павел баня
  • Борисов за годишнината от падането на Берлинската стена: Още носим белезите от комунизма
  • Отвъд Стената: Среща между бивши „идеологически врагове”
  • Отбелязваме 30 години от падането на Берлинската стена
  • Отвъд Стената: Как карикатура в „Стършел” издаде, че тоталитаризмът си отива
  • Отвъд Стената: Екопротестът при „Кристал” – началото на дисидентското движение в България