30 години след падането на Берлинската стена, един от най-ревностните и най-обичаните критици на комунизма у нас, влезе в изложба. Документите и спомените за Радой Ралин са изложени в Държавната агенция "Архиви".
Това е една от оригиналните тетрадки на емблематичния сатирик Радой Ралин. Десетилетия наред творчеството му се движи по границата между смешното и страшното.
Преди 51 години опашката на прасето, нарисувано към една от епиграмите в "Люти чушки" е възприета като имитация на подписа на генералния секретар на ЦК на БКП. Книгата е оценена като "диверсия против ръководството на партията", а тиражът ѝ е иззет и изгорен в котелното на Полиграфическия комбинат.
„По абсолютно сатиричен начин, от днешно време погледно, е и леко смешно, започват да хвърчат много от обгорелите страници, излизат през комина и започват да падат в тогавашния парк на свободата, сегашната „Борисова градина”, обясни Ваня Гезенко, куратор на изложбата, посветена на творчеството на Радой Ралин.
Ралин безуспешно се опитва да обясни, че епиграмата "Сит търбух/ за наука глух" е насочена срещу мастития марксист Тодор Павлов, произведен в академик още през 1945-та, а не срещу Тодор Живков. Поетът е наказан с последно предупреждение и повече от година е оставен без работа. Изгорената книга се превръща в легенда.
„Огънят е пожалил, дал е сила на името на Радой Ралин, защото около него всичко е черно, а името му е бяло”, казва още Гезенко.
Сатирикът пише епиграмите въз основа на българкия фолклор 21 години преди падането на Берлинската стена.
„Той се е наложил като естествен коректив на епохите, през които минаваме”, обясни още Гезенко.
Ралин забива нож в гърба на тоталитарната държава и по време на Възродителния процес, когато заедно с още 30 интелектуалци се обявява против преименуването на българските турци.
Поетът посреща 10 ноември 1989-та като част от в. „Стършел”, издание на ЦК на БКП, което дръзва да публикува репортажи от първите антиправителствени акции и митингите на зараждащата се опозиция.
Падането на Берлинската стена, свалянето от власт на Тодор Живков, зараждането на българското гражданско общество и първите протести в страната: нюзрумът на bTV стартира специална поредица "Отвъд Стената", посветена на 30-годишнината от демократичните промени в Източна Европа и у нас.
Кои са лицата на промяната, коя е общата идея и какъв е животът отвъд Стената, когато вкусът на свободата има цена? Поредицата от репортажи и живи включвания на Кристина Баксанова и Теодора Енчева в новините и актуалните предавания на bTV отговаря на тези въпроси от двете страни на Берлинската стена - столиците на Германия и България.
