На международната сцена един въпрос още стои без отговор - ''Ще има ли мир в Газа'' след предложението на американския президент Доналд Тръмп. Тази нощ "Хамас" се съгласи да освободи всички израелски заложници, а тази сутрин политическото ръководство на Израел нареди на военните да ограничат офанзивата в Газа.
Колко близо е мирът, какво следва за хората, които живеят във война, несигурност и липса на хуманитарна помощ – разговор с Мануел Беслер, вицепрезидент на Международната федерация на Червения кръст и на Червения полумесец.
Мануел Беслер е от Швейцария. Там той е член на Управителния съвет на Червения кръст, бивш ръководител на хуманитарната помощ и заместник-генерален директор на швейцарската агенция за развитие и сътрудничество. През годините работи към ООН по хуманитарни въпроси. Работата му включва и мисии в Ирак, Чечня, Хаити, Йерусалим. В България беше по повод Международния младежки форум на Червения кръст и Червения полумесец, на който страната ни беше домакин за първи път.
Започнах хуманитарната работа, си спомням добре как баща ми каза: "О, сега искаш да спасяваш света." И като млад, може би имах илюзията, че ще спасявам света. Много скоро се наложи да осъзная, че успехът понякога е много малък. Например когато успееш да докараш питейна вода на едно семейство или когато успееш да му осигуриш покрив над главата поне за една нощ. За да постигне успех, човек трябва да е скромен.
Вие сте посветили живота си на хуманитарната помощ по целия свят. Коя беше най-трудната задача, която е трябвало да изпълните, нещо, което е било трудно за приемане?
Работя в областта на хуманитарната помощ от около 35 години. Най-трудното през тези години беше да осъзная, че става все по-трудно да се бориш за хуманитарно пространство, да се бориш за спазването хуманитарното право за защита на цивилното население. Днес, когато включите телевизора, виждате, че войните се водят в градовете, там вече няма бойно поле, битката всъщност се води в града. Тези, които страдат най-много са цивилните. Вече няма това ясно разграничение между войници и цивилни. Често цивилните са жертви, а понякога участват пряко в конфликта. Сега вече е много трудно да се разграничи кой е военен и кой не е.
Откога виждате тази промяна?
Първата ми мисия беше в началото на 90-те години в Израел и Палестина. И там, трябва да кажа беше по-лесно да се придвижвам. Сигурността беше много по-добра. Също така имаше уважение към хуманитарните работници. Разбира се, носехме Червения кръст или Полумесец, с големи емблеми на автомобилите си, на гърдите и гърба си. И се чувствахме някак защитени. Днес тази защита вече я няма. Само миналата година над 300 хуманитарни работници бяха убити било то умишлено, или защото са се оказали на неправилното място в грешното време.
Само в Близкия изток ли е така или и на други места?
Категорично не. Искам да кажа, че в Близкия изток наистина е така, защото там се води тази ужасна война в Газа и около нея, но такава има и в Судан. Има и в Латинска Америка. Така е и на различни места в Африка. Смята се, че хуманитарната работа става все по-трудна, но всъщност тя се оказва все по-необходима. Ако погледнете войните, през Първата световна война, цивилните жертви са били около 10%, може би 15% от общия брой. През Втората световна война техният брой нараства вече 50% до 60% от общите, а във Виетнамската война 80% от жертвите са цивилни. Така че все повече и повече цивилни са засегнати от конфликтите. Това означава, че има отчаяна необходимост от все повече и повече хуманитарна помощ.
Служители на Червения кръст вероятно работят на всички тези места, които споменахте. А ако отидем в Газа обаче, какво ще видим там?
Вижте, Газа е ивица земя с дължина 40 километра и ширина около 5-6 километра. В Газа живееха 2,4 милиона души. Някои от тях са родом от Газа, много са бежанци, дошли още през Първата палестино-израелска война през 1948 г., след това Втората война през 1967 г. и накрая от войната от Йом Кипур. Там има много бежанци, всъщност мнозинството са такива. Още преди октомври (2023) г. Газа беше много гъсто населена територия и условията на живот там никога не са били лесни. А сега целият район е активно бойно поле.
Сега ли е най-зле, имайки предвид, че следите ситуацията през годините?
По отношение на интензивността, по отношение на насилието срещу цивилни, бих казал "да". Защото цивилните са там, те не са защитени. Те трябва да бягат от едно място на друго. След това изведнъж друго, трето място се обявява за така наречена хуманитарна безопасна зона, която обаче изведнъж се оказва небезопасна. Така че цялата ивица, всъщност цялата ивица Газа, е едно голямо бойно поле.
Как тогава хората напускат домовете си и къде отиват обикновено?
Това наистина е въпросът за всяко семейство, за всяко човешко същество. По-голямата част от сградите са разрушени, всъщност над 60% от инфраструктурата е разрушена. Мисля че са останали две или три медицински инфраструктури, болници, които все още работят, а хората са разселени и търсят подслон. Чухме гласове на хора, които казват: "Нямам пари дори за палатка, така че търся поне място, където да приседна, със семейството ми." И всичко това е на открито. Сега в Газа наближава зима. Става много студено. Живял съм там отдавна. Там вали дъжд, духа вятър, хората са изложени на стихиите. Милиони деца в училищна възраст по света са засегнати от кризи.
Искам да припомня думи от едно от изказванията ви: "Децата са сред най-уязвимите при хуманитарни кризи." Какво се случва с тях в момента в Газа?
Те са изложени на насилие. Те се страхуват за живота си. Има много насилие, което засяга и децата. Няма училище. Медицинските грижи, доколкото въобще ги има, са ограничени. Жените, майките, изпитват голяма скръб, те много се тревожат за децата си. Децата, особено малките деца, които се нуждаят от майка си, които се нуждаят от защитата на семейството, са наистина в голяма опасност и са изложени на насилието на войната.
Колко от тях достигат до хуманитарната помощ, от която се нуждаят?
Хуманитарната помощ, ако изобщо получат такава, е само, да кажем, на капки. За оказването на хуманитарна помощ е необходима поне минимална сигурност. Не можете, посред война, да предоставяте хуманитарна помощ, поне трябва да имате възможност да отидете при хората, които се нуждаят от тази помощ, и ясно виждате, че това далеч не е достатъчно. Хората нямат достатъчно храна, нямат достатъчно подслон, нямат приличен подслон, нямат достатъчен достъп до медицински грижи.
Ще цитирам само една скорошна новина: ООН призова за независимо разследване на твърденията за атаки с дронове срещу флотилия с хуманитарна помощ за Газа. Ако хуманитарната помощ се атакува, как достига до хората?
Няма достатъчно хуманитарна помощ. Това е факт. Има много хуманитарна помощ около Ивицата Газа, границата с Рафах, която води към Египет. Има огромни колони от камиони, които чакат да влязат. Те не могат да влязат, защото нямат достъп. Израелските сили не ги пускат или войната не им позволява да влязат. Също така, разбира се, има опасности и трудности, много несигурност в самата Газа. Няма държавна структура, няма вече власт. Разбира се, има насилие и сред самите тях, знаете, има и банди, нападения срещу хуманитарната помощ, а също така и поради отчаянието. Хората отчаяно се нуждаят от храна и в такива случаи, разбира се, нападат камиони, ако изобщо пристигнат такива. Така че не, няма достатъчно хуманитарна помощ в Газа, въпреки че има достатъчно, която е готова да отиде там.
Можете ли да кажете процента от помощта, която достига до хората?
Бих казал, че е максимум около 20%. Има и друга причина и тя е, че населението е в движение. Хората нямат определено място, където да се настанят и друго място, където да отидат, за да получат хуманитарната помощ. Всичко е в движение.
Как отговаряте на твърденията, че хуманитарните организации смекчават случващото се в Газа поради опасения, че Израел може да спре помощта в палестинските територии? Това e разследване на Дойче Веле.
Вижте, една действителна хуманитарна организация, никога не коментира войната, независимо от това колко ужасна или колко трудна е тя. Тя наистина се фокусира върху работата си. Трябва да бъде много внимателна, защото се нуждае от разрешение, за да работи, не само в Газа, където и да е, в Судан е същото, както и в Украйна. За да предоставите хуманитарна помощ, трябва да постигнете съгласието на въоръжените лица. Трябва да говорите с военния командир. Те трябва да спрат да стрелят, когато пристигнете с камиона си, в противен случай не можете да отидете там. Така че трябва да имате съгласие. Трябва да имате контакт с въоръжените лица, с военните, с бандите, с всеки, който има оръжия и ги използва.
„Резолюциите на ООН продължават да се игнорират, международното хуманитарно право се нарушава. Безнаказаността преобладава и колективният ни авторитет е подкопан“, каза Антониу Гутериш, генерален секретар на ООН.
Нещо политическо, което се случи наскоро, може би бихте могли да отговорите дали ще помогне на ситуацията в Газа или не. Франция, Великобритания, Канада, Австралия, Португалия признаха палестинската държава. Ще помогне ли това или ще влоши ситуацията според вас?
Вижте, това е политическо решение. То се основава на съображенията на самите държави и на техните политически интереси. Що се отнася до хуманитарните работници, ние се опитваме, много е трудно наистина, но се опитваме да стоим настрана от политическите дискусии.
Можете ли да кажете личното си мнение или не?
Разбира се. Tъй като следя конфликта от доста време, а първият път, когато бях в региона, беше в края на 70-те години, отчаяно се надявам някъде в бъдеще да намерят споразумение. Докато и двете страни са толкова твърди в подхода си, толкова крайни, ми е много трудно да си представя, че има мост и че някога през живота си ще видя мир в този регион. Признаването на едната държава или анексирането й, страхувам се, понякога може дори да подхрани политическия дебат. Необходимо е двете страни, израелците, палестинците, да намерят поне основа, за да започнат преговори, да седнат заедно. Докато продължават да се сражават помежду си - с думи, с оръжия, е трудно да си представим, че ще видим светлината на мира там.
Войната все още продължава. Как виждате ситуацията в Газа през следващите година или две, ако нищо не се промени скоро?
Tолкова е трудно да се направи прогноза в каква посока ще се развият нещата. Страхувам се, че ще продължим да бъдем свидетели на война, на насилие. Виждам и засилване на натиска и от двете страни. Виждам отчаяни опити да се намерят някакви решения. Опасявам се обаче, че през следващите месеци или през следващата година страданията на цивилното население, дори и да има прекратяване на огъня, ще продължат, защото почти всичко е унищожено. Къде ще отидат тези 2,2 милиона души? Как ще възстановят живота си, дори ако оръжията мълчат? Днес е много трудно да си представим това.
Знаете ли какво се случва със заложниците, държани от „Хамас“?
Не. Много е важно да се каже, че вземането на заложници, разбира се, е много сериозно нарушение на международното хуманитарно право. И Хамас наистина нарушава международното хуманитарно право с поведението си.
Знаете ли колко са те?
Според докладите, около 20 души, все още живи, скрити някъде от „Хамас“ и това са цивилни. Разбира се, те също трябва да бъдат защитени. И в това отношение трябва да осъдим поведението на Хамас.
От друга страна обаче, знаете ли какво се случва със затворниците в израелските затвори?
В тях Международният комитет на Червения кръст има възможността да посещава тези затворници редовно. Те са доста на брой, понякога малко повече, понякога малко по-малко. Някои от тях са в затвори в самия Израел, а други са държани в израелски затвори на Западния бряг, например в окупираната територия. Тези затворници понякога са държани в трудни, понякога сурови условия. Значителен брой от палестинските младежи са в затвора. И разбира се, това е другата страна на войната, където също има хора в нужда. За тези затворници трябва да се полагат грижи, те трябва да имат достойни условия за живот. И МКЧК - Международният комитет на Червения кръст, се опитва да подкрепи това. Имат достъп до помощта на Червения кръст.
И все пак знаем ли броя на затворниците, държани в израелските затвори?
Не, но те са хиляди.
И в края на разговора ни, има ли решение?
Вижте, на теория, разбира се, че има решение. Имаме бедствия, причинени от природата, земетресения, наводнения. Но тези, причинени от човека бедствия, могат да бъдат спрени от хората. Така че на теория, абсолютно. Един конфликт може да бъде преустановен, оръжията да бъдат свалени и хуманитарната помощ да бъде допусната. Така че, на теория това е напълно възможно. Това обаче изисква определено разбиране, готовност на страните да седнат на масата за преговори, това изисква също така и състрадание към хората, което означава те да поемат отговорността да се грижат за населението, което е под техен контрол.
Както вече споменах, днес не съм голям оптимист, че скоро ще бъдем свидетели на това. И отново, не е само Близкият изток. Има ужасна, продължаваща война в Украйна, където също мнозинството от жертвите са цивилни. В Судан също се води ужасна война. В много от тези ситуации, има хора, които си мислят, че има военно решение, че могат да спечелят войната с оръжие. Но цената я плащат цивилните.
Има ли някаква определена цел, която преследвате сега в живота си, в работата си?
Да спасявам света.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
