Президентът на Република Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова отправи остри послания към България и Европейския съюз по време на годишното си обръщение пред парламента в Скопие, като акцентът бе поставен върху блокирането на евроинтеграционния процес и искането за конституционни промени.
Силяновска заяви, че основният проблем за европейския път на страната не са реформите, нито Копенхагенските критерии, а политическите условия, свързани с вписването на българите в Конституцията.
Особено силно прозвуча предупреждението ѝ, че продължителното блокиране на Северна Македония извън ЕС отваря пространство за влияние на „трети сили“ в региона.
„В чий интерес е да бъдем извън ЕС, ако не на трети сили? Кой отваря врати за влияние на трети сили? Възможно ли е това да е държава членка на ЕС и наш първи съсед? Как ЕС претендира да е геополитически съюз, докато същевременно държи нашата страна и Западните Балкани в геополитически вакуум? Европейската интеграция на Македония е учебникарски пример за последствията от пренебрегването на процедурата като гаранция за демокрация“, каза Силяновска.
Президентът постави под съмнение правната основа на исканията към Скопие и запита в кой член на Договора за приятелство и добросъседство с България е предвидена промяна на Конституцията като условие за европейска интеграция. Тя критикува и ролята на двустранните протоколи, подписани от външните министри на двете държави, като според нея чрез тях се въвеждат нови задължения, без парламентарен контрол.
Тя посочи, че изход от ситуацията съществува, но че е необходима ясна политическа воля както от Скопие, така и от Брюксел.
„Защото ние предложихме няколко решения за излизане (от ситуацията) и ЕС трябва да избере едно от тях, да намери свое собствено креативно решение за деблокиране на процеса. Ако има решение за Украйна и Молдова, ще бъде лесно да се намери такова и за нас“, подчерта Силяновска.
Президентът на Северна Македония веднъж годишно, винаги преди Нова година, се обръща към депутатите. Гордана Силяновска-Давкова посвети голяма част от речта си и на трагедията в Кочани, като заяви, че тя е „стена на срама“, а с пожара на повърхността е излязло грозното лице на стихийното вземане на решения и културата на безнаказаност.
„Кочани не беше само трагедия. Това събитие ни доведе до стената на срама, а след това и до възможността за катарзис… В случая с Кочани не говорим само за право, а за справедливост, етика и морал. Разбирам болката на семействата на загиналите. Разбирам техния оправдан гняв и ярост“, подчерта държавният глава на РСМ.
Според нея предстоящият съдебен процес за тази трагедия ще бъде тест за македонското правосъдие, което се ползва с едва 2% доверие сред гражданите.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
