Иван Кръстев: Коронакризата даде на правителствата инструменти за голям социален контрол

С коронакризата „правителствата получиха инструменти за социален контрол, а хората се оказаха много по-съгласни да се подчиняват, за да спасят своя живот в сравнение с друг ограничения, налагани преди например в името на борбата с тероризма. Въпросът е дали ще можем да се върнем към нормалното“, заяви политологът Иван Кръстев в „Тази неделя“.

По неговите думи управляващите са като войник, който досега е имал лък, но изведнъж е получил автомат и вече е трудно да се откаже от него. 

Иван Кръстев: ЕС като проект ще бъде предоговарян постоянно

Пандемията с коронавирус ни даде възможност да погледнем на Европа по различен начин, казва политологът

„След 20 години ще говорим за живота си преди и след пандемията. Вече ни е много трудно да разберем кога сме свободни и кога не сме, какво дължиш на другите хора и какво - не. Това усещане за голямо объркване не просто в света, а в нас е едното (последствие). А другото, което ми направи силно впечатление през тази година е, че ние сме спрели да приемаме смъртта както естествена“, каза Кръстев.

Снимка: btvnovinite.bg

„По начина, по който се държи човечеството в тази пандемия, по начина, по който се държат правителствата навсякъде по света, имам чувството, че те им обещават нещо, което и господ не им е обещавал – че ще бъдем безсмъртни. Всяка смърт се разглежда като престъпление или лекарска грешка“, допълни политологът.

„Ние днес мислим много повече за смъртта, отколкото в миналото. Причината са и медиите. Ако ние не умираме, някой умира пред очите ни. Преди 100 години хората са живели в една стая със смъртта, а сега сякаш живеем в съседната и пандемията я вкара отново при нас“, смята Кръстев.

Жертвите на испанския грип са много повече от умрелите в двете световни войни. Те обаче не се помнят. Тяхната смърт е „без смисъл“, „умираш и не знаеш защо, случайно“, а „когато загинеш във война, правителствата ти казват, че си жертвал живота си в името на родината“, каза политологът. 

Иван Кръстев: Пропагандата на XXI век ни убеждава, че нищо не зависи от нас

„Бъдеще“ е думата на 2020 г., защото се боим от него и не можем да го дефинираме, смята политологът

Занапред обществата ще бъдат много разделени, прогнозира Кръстев. Според него разделението около ваксините е показателно. Всеки се грижи за своето население и солидарността на прекрачва териториалните граници. В Африка например темпът на ваксинация е много по-бавен, отколкото в по-напредналите страни. Така този континент може да се превърне в инкубатор на нови мутации, които рано или късно пак ще стигат до Европа и другите страни.

Снимка: btvnovinite.bg

Проблемите с ваксината на „АстраЗенека“ са показали и колко са неподготвени правителствата на развитите държави да поемат рискове и са спрели имунизацията с дни, отбеляза политологът.

Правителствата са подложени под голям натиск, от една страна те не искат да допуснат да има претоварване на здравните им системи, защото ако болниците се препълнят и хората в нужда знаят, че няма да бъдат приети, те ще почнат да се държа по съвсем различен начин. От друга страна се натрупва умора от ограниченията и психолозите предупреждават, че скоро гражданите могат да спрат да се подчиняват. В тази ситуация ваксинацията е начин да се покаже, че управляващите правят нещо. Израел е страната, която заложи на ваксинацията, но впоследствие там имаше криза и Нетаняху загуби изборите. "Оказва се, че каквото и да правиш, губиш", отбеляза Кръстев.

Трябва всичко това да отмине и чак след 5-10 години ще може да направим ясна преценка за последствията от пандемията, смята политологът.

България не може да си позволи повече хаос, какъвто и без това има навсякъде в света. Важно е да се проведат честни избори, чиито резултати да бъдат приети то всички, смята политологът.

Вижте целия разговор във видеото.