„Не трябва да смятаме ЕС за даденост, за нещо дарено, въпреки че до голяма степен това е източноевропейската гледна точка. Ние говорим за общи ценности, но те могат да бъдат тествани и подлагани на натиск не само на нивото на ЕС, но и в националните държави. Ако погледнете социологическите проучвания голямото разделение в Европа не е между източната и западната ѝ част, а между градското и селското население в цяла Европа“, заяви българският политолог Иван Кръстев по време на онлайн дебата „Европа говори“.

„Мисля, че оспорването и подлагането на преосмисляне на ценностите е нормален политически процес. Кризата не трябва да парализира нашето въображение.

„Пандемията с коронавирус ни даде възможност да погледнем на Европа по различен начин. Когато епидемията започна, най-голямото послание беше „Останете си вкъщи“ и хората трябваше да решат къде е техният дом. На втория ден обаче ние открихме, че сме зависими от места, които не са нашият дом и колко много ни липсва тази Европа, която обикновено критикуваме. Мисля, че европейският проект ще бъде предоговарян постоянно. ЕС не е проект, който има начало и край“, заяви Иван Кръстев.

Що се отнася с проблема с мигрантите в Европа, Кръстев не мисли, че квотният принцип на разпределение на бежанците между страните членки ще доведе до решение.

Емиграцията е довела и до голяма миграция на хора от източната част на ЕС към западната. А новопристигналите също ще има право свободно движение, когато получат своите документи. За да регулираме емиграцията, трябва да регулираме общия пазар и възможностите за работа, смята Кръстев.

За разлика от бившия външен министър на Полша Витолд Вашчиковски, политологът не вярва, че ЕС може да съществува само като единен пазар без политически измерения, защото именно политическото обвързване гарантира този пазар.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!