12 хиляди души от 34 страни се включват в онлайн дебата „Европа говори“, за да дискутират тази неделя от 14:00 ч. големите съвременни предизвикателства пред нашия континент. bTV Новините са част от международния проект, обединил 19 големи европейски медии.

Гледайте видеозапис на събитието тук:

Очаквано тази година основна тема на дебата ще бъде пандемията на коронавируса и мерките срещу нея, но присъстват и въпроси, свързани с миграцията, външната политика на ЕС и отношенията с Русия, икономиката и екологията.

Участниците в дебата вече изказаха своето мнение по тези теми в онлайн проучването на „Европа говори“, а сега всеки един от тях получи възможност да защити своите позиции в онлайн дискусия със свой опонент, който е на противоположното мнение.

Резултатът от проучването сред българските участници показа, че обществото ни е разделено и няма ясен консенсус по много от тези важни теми, а каква е ситуацията в останалите европейски страни, ще разберем по време на големия онлайн дебат тази неделя.

„Европа говори“: Мерките срещу пандемията разделят българите

Дебатът беше открит с интервю на заместник-председателя на Европейската комисия по въпросите на демокрацията и демографията Дубравка Шуица, която говори за важността на диалога между жителите на различните европейски страни. 

"Мнозина се чувстват изоставени и обвиняват демокрацията за нашите проблеми, но демокрацията не е нашият проблем, а отговор на нашите проблеми", заяви Шуица.

Зам.-председателят на ЕК по демографията: Коронакризата повиши домашното насилие върху децата

Именно разочарованието на хората от демокрацията ги кара да се отказват да гласуват на избори, а те трябва да бъдат активни участници в демократичния проблем. Трябва да има инициативи, които да помагат на хората да не се чувстват изолирани от политическия процес, нужно е да преосмислим механизмите на демокрацията, така че да съответства на новото време и бъдещето, смята заместник-председателят на Европейската комисия.

Нейната теза се споделя и от италианската писателка Франческа Меландри, която предупреди Европа за опасността от коронавируса със своето „Писмо от бъдещето“, известният германски философ Юлиан Нида-Рюмелин, изследващ проблемите с миграцията в съвременното общество и популярният английски писател и журналист Джони Питс. Те също взеха отношение по темите, които тревожат жителите на Стария континент.

"Все по-често хората на различни позиции не приемат тези, които са на противоположно мнение като опонети, а като врагове, които трябва да мразят. И е много лесно да видиш как тези хора са манипулиран от други, които нямат демократични представи за обществото", смята Франческа Меландри.  

Българският политолог Иван Кръстев и бившият полски външен министър Витолд Вашчиковски дискутираха въпросите от онлайн анкетата на проекта и се опитат да дадат отговор на въпроса „Каква желаем да бъде Европа?“.

Иван Кръстев: ЕС като проект ще бъде предоговарян постоянно

„Пандемията с коронавирус ни даде възможност да погледнем на Европа по различен начин. Когато епидемията започна, най-голямото послание беше „Останете си вкъщи“ и хората трябваше да решат къде е техният дом. На втория ден обаче ние открихме, че сме зависими от места, които не са нашият дом и колко много ни липсва тази Европа, която обикновено критикуваме. Мисля, че европейският проект ще бъде предоговарян постоянно. ЕС не е проект, който има начало и край, Какво е Европа постоянно ще бъде предефинирано от хората“, заяви Иван Кръстев.

Според Витолд Вашчиковски проблемите в ЕС са започнали с натиска за "федерализиране" на съюза. Бившият полски външен министър смята, че общността трябва да се запази като единен пазар, но не трябва да има политически измерения. Иван Кръстев обаче смята, че такова развитие на нещата е трудно реализируемо и единен пазар не може да съществува без политиечска подкрепа.

Бежанци, коронавирус, екология и не само: За какво „Европа говори“

Известният учен и специалист по въпросите на общественото здраве от университета в Единбург Деви Шридхар сподели как е възможно да се преборим с коронавируса и проблемите, с които се е сблъскала Шотландия.

Социалният психолог Питър Колман говори как да провеждаме „трудните разговори“, за да достигнем до необходимите решения.

Последни, но не по важност, думата вземаха жителите на Европа, за да споделят своите позиции по засегнатите теми и да ги защитят в дебат със свои опоненти.