Горещото лято с температури над 40 градуса в продължение на седмици задълбочи проблема със сушата в Сицилия. Районите във вътрешността на острова „стават все по-жадни“ - липсва вода в домовете и за напояване на полетата.

Това нанася сериозни щети на селското стопанство и животновъдните ферми. В 93 населени места беше въведен строг режим на водата.

Гражданите на Агридженто, един от най-засегнатите райони, където водата тече само на всеки 15 дни, излязоха по улиците през август с викове "Искаме вода".

След четири години валежи под средното ниво италианското правителство обяви извънредно положение в началото на тази година, за да се опита да управлява по-добре ресурсите до есенния дъждовен сезон.

Сред най-засегнатите провинции са Калтанисета и Агридженто, където властите осигуряват редовно водоснабдяване само за няколко часа седмично или на всеки две седмици в зависимост от квартала.

Там обаче сушата остави и много домакинства без течаща вода в продължение на повече от два месеца.

В десетки централни сицилиански градове водата е разпределена по норми, като гражданите са принудени да разчитат на доставки от цистерни, които могат да струват на семействата и фирмите средно 300 евро на месец.

Цената на камион с вместимост 8000 литра се е удвоила в сравнение с предишната година и е достигнала около 120 евро.

От гражданската защита на Сицилия заявиха, че островът търси нови водоизточници и ремонтира изоставени кладенци, но ситуацията е толкова критична, че в изключителни случаи кметовете на градовете трябва да използват правомощията си за временно изземване на частни кладенци.

Хроничният недостиг на вода не е нещо ново за сицилианците, които разполагат с резервоари на покривите или под земята, за да посрещнат периодите на недостиг, но те се оказват недостатъчни, тъй като периодите на суша стават все по-дълги и по-тежки.

Сицилианците възприеха трикове като събиране на вода от климатичните инсталации, която се използва за тоалетната, или споделяне на водата между съседите.

Друго решение е създаването на индивидуални или общи резервоари за вода. За да напълнят резервоара обаче, хората трябва да се обадят на частен дистрибутор на вода и да платят около 250 евро.

Въпреки че имат право да поискат възстановяване на сумата от държавата, някои хора не могат да си позволят първоначалните разходи.

В Италия официално водата се счита за обществено благо и не може да се продава от физически лица, които могат да имат частни кладенци само за лична употреба.

Продължи да четеш