Направена е първата стъпка към откриване на лекарство срещу COVID-19. Учени от института по биоинформатика в Тюбинген твърдят, че компютърен модел доказва слабото място на вируса.
Лекарството срещу ебола, малария, за лечение на ХИВ, СПИН или грип – в началото на пандемията те бяха несигурният лъч надежда за борбата срещу коронавируса.
След месеци дойдоха ваксините и милиони вече се имунизираха. През седмицата дойде и нова надежда: биоинформатици от университета в Тюбинген постигнаха пробив с компютърна симулация.
„Конструирахме един вид мишена с активните вещества, които трябва да търсим при работата с вече сертифицирани медикаменти. По този начин може много по-бързо, при установен успех и в лабораторията, лекарството да бъде одобрено и да атакуваме слабите места на вируса“, обясни ръководителят на проекта професор Андреас Дрегер.
Мишената, към която екипът на професор Дрегер се насочва е ензим, известен като гуанилат киназа (GK1). Чрез него, когато СОVID-19 достигне клетките на белите дробове, те започват да изграждат пътна мрежа за разпространение в тялото. Ако ензимът бъде деактивиран, коронавирусът спира да се размножава, без да се нанасят поражения на човешките клетки.
„Представете си го като една игра на взаимодействие – ние създаваме компютърни модели и симулираме възможни процеси, по време на клиничните изследвания те се проверяват, след това резултатите идват отново при нас, където изпълняваме нова симулация. В действителност, най-после имаме възможността да търсим целенасочено слабите места на COVID-19.
Обменът на вещества е толкова комплексен, че е невъзможно да се разреши по време на отделните клинични наблюдения. Процесите, които се изчисляват в нашия институт са в пъти по-сложни от тези, които се изследват в лабораторията.
Ние извършихме компютърните изследвания и намерихме тази слаба страна на вируса, действително доста рано – март. След това споделихме резултатите с други учени. Изследването излезе чак сега, защото беше обстойно проверено на различни нива“, каза още Дрегер.
На въпрос дали биха могли медикаментите да изместят ваксинацията, той обясни, че в идеалния случай двата препарата трябва да действат заедно.
„Ваксината действа превантивно, тоест тя трябва да защитава хората, преди тяхното инфектиране с едно активно лекарство, можем да лекуваме тези, които вече са се инфектирали. Лекарство срещу коронавирус е нужно и там, където ваксинацията е невъзможна, например, при рискови групи или настъпили алергии.
Тези, които се инфектират отново могат да бъдат лекувани и по този начин да се предотврати постъпването в болница, включването към дихателния апарат и продължителното лечение“, посочи Дрегер.
В института „Фраунхофер“ в Хамбург стотици потенциални медикаменти могат да бъдат тествани по пътя в развитието на лекарствата срещу COVID-19. Д-р Бернхард Елингер определя резултатите като революционни, но тепърва трябва да се види дали компютърният модел работи и в реалността.
„Нашата работа сега е да намерим активни вещества, които могат да атакуват откритото слабо място. Това е най-голямата ми надежда. Специфичното в откритието на учените от Тюбинген е и че при техния модел имунната система и вирусът остават непроменени, атакува се нормалната клетка, която вече се е отделила от вируса. Затова в момента редица медикаменти са в процес на проверяване. Вярвам, че в рамките на следващата година ще има вече установени медикаменти, дали ще се основат на механизма от Тюбинген, на този етап не мога да кажа“, обясни д-р Елингер.
„Със сигурност ще бъдем част от проекта и по-нататък. Да, в началото бяхме солови играчи, но днес научните изследвания се случват в голяма отборна работа. Топката се сменя постоянно, тук и там, никоя страна не работи самостоятелно“, добави проф. Дрегер.
