Наша сънародничка успява на американския пазар не с друго, а с българската литература. Тя превежда родни автори на английски език, а живее в САЩ от тийнейджърска възраст. Колко силни са думите и каква е историята на успеха зад граница?

Снимка: bTV

Изидора Анжел е български преводач и писател, който пише своята история отвъд Океана. Живее в Чикаго, където превежда българска литература за американския пазар. Заминава за Северна Америка още преди да навърши пълнолетие.

Изидора Анжел: Самата аз дойдох в САЩ на 12 години, но още тогава започнаха писателските дейности. Това бяха началото на 90-те години, когато още нямаше интернет, нямаше Скайп, дори Америка не можеше да се набира директно от София тогава. Ние бяхме в западните покрайнини на Чикаго. Няма нищо общо с центъра на София, където животът цъфти постоянно.

Толкова безгрижна ли е американската мечта, колкото изглежда в България, толкова бляскава ли е всъщност?

Изидора Анжел: Мисля, че митът за американската мечта отдавна се разби. Американската мечта на българина е да работи в Америка, а лятото да е в България. Всички обичат да се прибират лятно време, за да бъдат с приятелите и роднините.

Снимка: bTV



За тези 10 години, в които превежда българска литература в САЩ, Изидора Анжел успява да преведе три български книги – сборника с разкази „Кедер“, романа на Рене Карабаш „Остайница“, романа „Една и съща нощ“ на наскоро напусналия ни Христо Карастоянов. Писателката и преводач печели редица престижни награди за превод.

Снимка: bTV

Как успявате там, как се задържате на пазара, все пак конкуренцията е огромна, а вие се занимавате с литература, която не е толкова масова?

 

Изидора Анжел: Аз съм може би единствената, която в момента живее в САЩ и се занимава с превод от български на английски, всички други са в България.

Какво Ви коства именно това?

Изидора Анжел: Не гледам на нещата от гледна точка на какво ми коства. Разбира се, това е едно безкрайно време и усилия, в които се опитваш да задвижиш нещо, което не всеки го интересува. Действително е много трудно човек да се издържа от писане и от превод, но повечето преводачи преподават някъде. Не съм в тази сфера, занимавам се с маркетинг и реклама.

Снимка: bTV


След успеха на Георги Господинов и книгата му „Времеубежище“ стана ли по-лесно да се издават български автори зад граница? С какви проблеми се сблъсквате днес?

Снимка: bTV



Изидора Анжел: Проблемът е следният. При най-големите издатели не можеш да стигнеш, без да имаш агент. По-малките издателства казват: „О, да, това звучи много интересно, това е супер книга, хайде да я издадем. Има ли пари от България, които вие може да осигурите?“ Моята мечта и моята визия е точно тези пречки и бариери да не съществуват.

Проведохме разговора с Изидора Анжел в най-светлите дни за българската култура - навечерието на 24 май. Въпреки че от дълги години живее в САЩ и се издържа предимно от маркетинг, българското слово е нейният живот.

Кажете ни няколко ваши любими думи?

Изидора Анжел: Думата чревоугодник ми харесва много. Будител. Това са такива думи, които или са ми трудни за превод, или са толкова прекрасни на български, че не могат да се преведат по същия начин на друг език.

Снимка: bTV


Човешкото слово губи ли битката със социалните мрежи в това дистанцирано общуване?

Изидора Анжел: Това, което можем да направим е да не се затваряме в тази кутия, в която общуваме със света само чрез телефоните и компютрите. Надявам се, че може да се стъпи малко назад и да се общува по един човешки начин именно очи в очи. И си пишем повече писма на ръка - това също е една от моите надежди.

Продължи да четеш