Имали ли сте усещането, че бъдещето някак остава зад гърба ви? Но, не е. Освобождението от това чувство винаги е различно. Само трябва да поискаме да се отървем от планирания живот и от всички формули, за да видим това, което ни очаква. Без да мислим, че грешникът е огледалото.
А в огледалото има въпроси, а на тях сега, часове преди Новата година отговарят четирима, които ни дадоха част от смисъла през изминалите 365 дни.
Георги Господинов спечели най-престижната литературна награда в света „Букър“ с романа „Времеубежище“.
Американката с българско гражданство Анжела Родел преведе на английски език романа „Времеубежище“. Георги Господинов сподели с нея наградата „Букър“.
Режисьорът Стефан Командарев спечели наградата „Кристален глобус“ на фестивала в Карлови Вари и още много други с филма „Уроците на Блага“.
Шахматистката Виктория Радева стана европейска шампионка отборно. Тя спечели и много други награди и стана спортист на Пловдив за тази година.
Убежище за какво беше 2023 година?
Георги Господинов: Беше по-скоро бомбоубежище, за съжаление. Но това, което се опитахме да направим, да превърнем бомбоубежището в убежище. В убежище, знам ли, за малко човешки неща. Беше убежище за човешкото, надявам се. Трябваше да бъде.
Анжела Родел: Според мен беше убежище за българската култура. Една много хубава новина, мисля, че дойде в правилното време, всички бяхме много разочаровани, безнадеждни заради световната ситуация, може би политическата ситуация тук и тази новина за книгата, за „Времеубежище“ може би беше убежище за тези от нас, които обичаме и вярваме в доброто.
Стефан Командарев: Убежище за сбъднати мечти. На Карлови Вари спечелихме това, за което дори не бяхме мечтали. И убежище за целия труд, защото един момент в Карлови Вари и след това още 18 награди по всякакви фестивали и страхотни ревюта и зад това стоят 5-6 години много сериозен труд.
Виктория Радева: Хората, според мен, през тази година и въобще годините досега се опитват да намерят убежище в какво ли не. И напоследък забелязвам, че много търсят. Много хора се чувстват изгубени. И особено с тези войни, които напоследък се случват - с Украйна, с Близкия изток, всичко, което се случва - има страшно много хора, които се опитват да избягат от този ужас, в който живеят. Аз съм благословена, аз живея в една мирна държава, която още не се е сблъскала с такива неща, но въпреки всичко аз винаги съм намирала убежище в моята вяра в Бог. И мисля, че това е нещо, което движи много от хората в наши дни и ще продължава да движи хората в бъдеще.
Научиха ли българите уроците на Блага през 2023 година?
Георги Господинов: Тези уроци никога не се научават веднъж завинаги. Може би поне това да сме научили през тази година, че никой урок не е веднъж завинаги, че паметта е мускул, който трябва да се развива всеки ден. Че доброто е нещо, което се случва всеки ден. Ако един ден не правиш добро - злото побеждава.
Анжела Родел: Не много! Аз мисля, че тези уроци са човешки уроци, не само български уроци. Има още какво да учим тук, че заобикалянето на закона, а че винаги тези неща водят до някакви неприятни последствия. Просто не беше като в други държави - да има лустрация, да има ясно разграничение между старата номенклатура и новата власт. И просто тези структури за непрозначност, как беше - как викат - шуробаджанащина и такива неща са останали от миналото и за съжаление в сегашния строй и трябва тия уроци отново и отново да ги учим.
Стефан Командарев: Ами, надявам се да продължават да ги учат уроците на Блага, защото филма след разпространението на 15 декември ще продължава да върви по кина, ще продължава да се излъчва по телевизии и платформи, така че там по-скоро има много въпроси в този филм, на които зрителите трябва да се опитат те да си дадат отговор, отколкото ние да даваме готови отговори и готови уроци да преподаваме. Защото аз продължавам дълбоко да вярвам, че доброто кино трябва да поражда нещо, което разни големи кинорежисьори наричат „морално безпокойство“. Да повдига въпроси у зрителите за това къде живеят, каква е тяхната роля на мястото, където те живеят, за тяхната отговорност лична, какво биха могли те да се опитат да променят по някакъв начин така че това място да стане например, по-добро, по-справедливо, по-човечно, по-морално.
Виктория Радева: Мен това, което ми прави впечатление е, че са проблеми, които с години ги има. И са едни и същи. И продължават да се повтарят, което ме кара да си помисля, че има хора за цялото това нещо и траябва да се обърне внимание кой стои зад целия този проблем и къде въобще цялата държава трябва да се намеси. Защото страдат накрая невинните хора, които преминават през трудни моменти, които са сами и хората според мен трябва да се запитат кой стои зад цялото това нещо и правосъдната система да започне както трябва
Вижте още във видеото.
