Те не могат да говорят. Но очите им казват всичко. Те живеят в дом от бетон и зад решетка. И не са щастливи - според онези, които ги обичат. А според тези, от които зависи тяхното бъдеще, щастието е просто въпрос на гледна точка.
2017 г. беше годината, в която обърнахме поглед към българските зоопаркове. Родиха се Терез и Масуд. В покъртителни условия, за които дори не бяхме предполагали.
„Тогава осъзнахме, че няма кой да ни помогне, защото никой не знае как се гледа лъвче. Започна наистина страшното. Масуд беше в ужасяващо тежко състояние, чакахме го всеки ден да умре…“, спомня си Любомила Кривошиева, основател на фондация „Дивите животни“.
Историята на лъвчетата насочи поглед към зоокъта в Разград – към момента на раждането им, той е без лиценз да отглежда и размножава животни. Това изведе хората на улицата с искане лъвчетата да бъдат спасени.
И макар да бяха положени най-добрите грижи за тях в спасителния център Felida в Холандия, те станаха жертви на безхаберието и на прехвърлянето на отговорност. Защото Терез и Масуд вече ги няма.
„Терез и Масуд имаха проблеми с гръбначния стълб. При Масуд ситуацията беше по-тежка, отколкото при Терез, затова той си отиде по-бързо. И двамата имаха и проблеми с бъбреците на тази крехка възраст“, обяснява Джуно ван Зон, Спасителен център „Фелида“, Холандия.
Здравословните им проблеми са логичното продължение на това, че са плод на неконтролирано близкородствено размножаване в неподходящи условия. Родителите им са брат и сестра, а техните родители – също.
„Това е тъжна история, а още по-тъжното е, че се случва не само в България. Но от друга страна, това беше и една успешна спасителна мисия, която показа, че българите ги е грижа за животните и искат за тях един по-добър живот. Въпреки че не живяха дълго, ние им предоставихме добри условия. Те знаеха какво е любов, знаеха какво е да живееш щастливо...“, казва още Джуно ван Зон.
Терез и Масуд се превърнаха в урок – в какви условия не трябва да живеят животните и какво не трябва да се случва в зоопарковете.
Но урокът не беше научен. Защото историята се повтори. Две новородени лъвчета, чиито родители са брат и сестра, се родиха в благоевградския зоопарк през юли миналата година. Отново в неподходящи условия.
Тези истории провокираха Организацията за защита на животните „Четири лапи“ да стартира мащабно проучване за състоянието на зоопарковете в България. Резултатите логично са тъжни.
„Почти във всички зоопаркове, в които се отглеждат лъвове, тигри и мечки, условията не са достатъчно добри. Има проблем с хигиената, има проблем със сигурността на местообитанията. Изпочупени, стари огради!“, отбелязва Магдалена Пенева, отдел „Програми“ към Фондация „Четири лапи“.
В България има 21 зоопарка, повечето, от които се управляват от местните общини. Докладът на „Четири лапи“ е фокусиран върху 16 зоопарка.
Включително и такива без лиценз. Зоокътът в Кюстендил е с отнето разрешение за работа от 2011 г. заради условия, които не отговарят на българските и европейски изисквания. А когато подобно разрешение е отнето, животните по закон следва да бъдат преместени. 10 години след отнетия лиценз, животните все още са там.
Тук се отглеждат 11 вида животни, сред които и самотен лъв в стара клетка.„Тези клетки са наследени от много години, те подлежат на основно премахване и изграждане на нови, с електропастири, с осветление, с места за отдих за животните. Всичко това е свързано със средства“, обяснява Петър Велков, директор на зоопарка в Кюстендил.
Общината е изготвила проект на стойност 3 милиона лева за реновиране на зоопарка. Предстои да бъде открита дарителска сметка за набиране на средства.
„Когато се съберат тия пари, може да се направи един европейски зоопарк, който отговаря на всички изисквания“, смята Петър Велков.
А дотогава животните ще продължат да живеят в тези условия. Макар по предписание, да трябва да бъдат изведени от там. Според директора на зоопарка обаче, никой не иска да гледа такива животни – особено лъвове, тигри.
„Има възможност да бъде издадена принудителна мярка, която да постанови извеждането на определен екземпляр от зоологическа градина, в която условията са неподходящи. Но имайте предвид, че това е трудно реализуемо! Тоест не е така лесно да кажем – местим едно животно от зоопарка Х на подходящо място. Нашият фокус не трябва да бъде как да вадим животни, а как да подобрим зоологическите градини“, посочва Емилия Тончева, зам.-министър на околната среда и водите.
