354 непълнолетни българчета са били осиновени през последните 2 години извън граница. Повечето от тях са в САЩ. Когато говорим за Европа класацията се държи от Испания и Италия. Така през 2021 г. и 2022 г. в Испания се местят 30 български деца, за да живеят с новите си семейства. Те са родени в България, изоставени в България и осиновени от България.
Ана на 2 години
“Казвам се Айноа и съм адвокат и преподавател. Това е моят мъж - Хуан. Имаме три деца. Две биологични и третото – Ана, която взехме в деня на влюбените - на 14 февруари от България”, каза Айноа.
На 13 февруари 2022 г. в България, последният ден, когато 4-членното семейство Айноа и Хуан запечатват в снимки. На тях се виждат две испански деца, които за първи път виждат сняг и двама възрастни, които са последен ден са родители само на двама.
“Ние започнахме процеса по осиновяване преди изобщо да искаме да имаме биологични деца. Тогава той ми каза: а ,защо да не си имаме биологични деца? Започнахме да опитваме. Стана много бързо и забременях с Алваро. А, когато забременееш процесът се замразява, докато детето стане на годинка. После си казахме: добре хайде да си имаме и второ. Тогава се появи дъщеря ни. Процесът отново беше спрян, но през октомври 2021 г. получихме обаждане. Казаха ни, че имат за нас момиченце от България”, добави Айноа.
Кога едно дете попада в списък за международно осиновяване?
“Децата се вписват в регистъра за национално осиновяване, когато 6 месеца, не по-малко, трябва да се положи усилие да се намери семейство”, каза Милена Първанов, директор на Дирекция “Международна правна закрила на детето и международни осиновявания”.
През тези месеци се правят опити да се намерят български осиновители. Като обикновено за всяко дете се определят три семейства. Ако всички те откажат да осиновят, то детето се вписва в международния регистър за осиновяване.
Колко време средно се чака?
“Ако говорим за дете до 3 или 5 години без особености в здравословното състояние и особено, ако прибавим изискване за пол и това е женски, периодът за чакане може да е и 7-8-9 години. Броят на момчетата вписани в регистъра е винаги по-голям от момичетата”, каза Милена Първанов.
“Тази среща никога, ама никога не може да се забрави. Истината е, че първият път не успяхме да я видим добре, защото тя спеше. Бяхме в социален център в България. Говорихме с приемната майка. Питахме я разни неща и през цялото време поглеждахме дали ще се събуди, да я видим”, каза Айноа.
Каква възраст обикновено посочат осиновителите?
“Обикновено проектът в началото е 0-5, но после след 2-3 години е например до 7, защото семействата очакват, че когато повишат горната възраст на детето това ще доведе до скъсяване на периода на чакане. Логично е и обикновено се случва, но не винаги, защото броят на децата до 9 години без особености в здравословното състояние е малък”, каза Милена Първанов.
“Имаме повече деца и знаехме, че ако имаме дете с неизлечима болест това ще повлияе на живота на цялото ни семейство”, каза Хуан.
Какъв е нейният случай?
“Майка ѝ е прекалено млада. Взела е трудно решение. Да оставиш своето бебе, за да го гледа друго семейство, защото знаеш, че ще е по-добре с другото семейство, отколкото с теб. Аз не мога да го направя. Не мога. Но съм много благодарна на тази жена, защото сега ние имаме нашата дъщеря”, каза Айноа.
Семейството вече започва да говори на Ана, че е осиновена.
“Говорим го от сега. Показваме и книга със снимки. Показваме и, че за нея се е грижила друга жена и тя го разбира, имаме идея да пътуваме до България повече”, каза Айноа.
Ана вече е испанка. Има своята първа семейна коледа, била е на индийска вечеря, ходила е на карнавал, видяла е "Диснилед", превъплъщавала се е в страшни герои и весели клоуни. Осиновена е твърде малка, за да помни България. И достатъчно голяма, за да започне да създава спомени и приятелства.
Понякога със свои. Макар и на чужда земя.
Айнара на 3 години и Хавиер на 7 години
“Казвам се Хункал и съм личен лекар. Осиновяването е нещо, за което винаги съм мислила. Осиновяването обаче в Испания е много сложно. Тук чакам вече 15 години и все още не са ми звъннали. В България е по-лесно”, каза Хункал.
Самотната майка е осиновила две деца от България Айнара на 3 години и Хавиер на 7 години.
“Обичат се много. Питат един за друг през цялото време”, добави Хункал.
“От една страна е възможно едно семейство да осинови деца от една и съща държава последователно, а е възможно и в една процедура да се осиновят няколко деца, които нямат биологична връзка помежду си и това се е случвало”, каза Милена Първанов.
И двете деца са осиновени, когато са на около 2 години. По време на раждането им - неговата биологична майка е непълнолетна. Нейната – има 18 г., а Айнара е поредното ѝ изоставено дете, разказва Хункал. Момиченцето е родено със здравословни проблеми, сред тях – епилепсия.
Дали един родител има капацитет и условия да осинови – проверяват институциите в родната му страна. Когато детето е със специални потребности, изискванията към кандидат осиновителите са още по-високи. Лекарката Хункал казва, че никога не се е съмнявала дали да осинови Айнара.
Днес на момиченцето вече са направени редица изследвания. Част от здравословните й проблеми, диагностицирани в България,са категорично отхвърлени в Испания. А откакто е там – Айнара никога не е имала епилептичен пристъп.
Еухения на 9 години и Наско на 13 години
Хектор и Сара осиновяват две деца Еухения на 9 години и Наско на 13 години.
“В Испания, за да осиновиш дете чакаш много, много, защото има малко деца”, каза Сара.
Статистиката показва, че в 47-милионна Испания през изминалата година са осиновени едва 83 деца. В 7-милионна България – децата, получили нови семейства през 2022 г. са около 500. 146 от тях са осиновени извън страната ни.
“Винаги е по-голям от децата, достъпни за осиновяване и по тази причина семействата поглеждат какво се случва и в другите държави, а ние имаме деца за съжаление – ние предоставяме на децата възможност да получат семейства. Не можем да говорим, че международното осиновяване е изнасяне на деца или винаги е лош признак”, каза Милена Първанов.
Когато кандидатстват за осиновители – Сара и Хектор нямат претенциите за пола или расата на бъдещите си деца. Единственото им предпочитание е да са под 5-годишни. Съгласни са и децата да имат здравословни проблеми, но не нелечими.
Сара разказа, че в началото Наско не е говорел в началото.
“Еухения има респираторни проблеми. Родена е в 26-ата седмица и има много проблеми заради това, че е недоносена”, разказа Сара.
“Бяхме в центъра, където живееше Наско. Беше малък, гледаше ни. Той никога не беше излизал от центъра, не се беше возил в кола, не беше виждал чужденци и беше много спокоен. Беше спокоен с нас, хранеше се добре”, каза тя.
“След 2 месеца започва да говори. Този проблем с говора го нямаше. Според мен в центъра на тези деца не им обръщат много внимание и затова не говорят. С малката ни беше по-трудно. Тя беше по-малка, имаше проблеми със здравето, плачеше повече там ни беше нужна повече от година, за да се адаптира”, добави Сара.
Всички тези деца поемат първата си глътка въздух в България. Правят първите си крачки на българска земя и чуват първите си думи на български език. Днес всички тези деца имат дом, семейство, приятели, живот, но надалеч.
Европейци. Не изоставени, а открити. Не нежелани, а пожелани.