Някои хора следват стъпките на своите родители. Други избират пътя на сърцето и посвещението, а трети - сбъдват мечтите си, доверявайки се на вътрешния си глас.
Те проследяват бременността на майките, слушат тоновете на бебетата, помагат при раждането и взимат в ръцете си новородените, докато те поемат своята първа глътка въздух. Те са акушерките, които намаляват с всяка следваща година.
В многопрофилната болница за активно лечение в Пазарджик разчитат на приемственост в професията – по-възрастните акушерки предават своя опит на по-младите. 74-годишната Стоилка и 29-годишната Несрин работят рамо до рамо, в името на по-добрата грижа за новородените.
„Бебето се пипа много нежно, много обичат да им се говори, така са по-спокойни. Макар че те познават майчиния глас, свикват и с нас, защото сме по 12 часа с тях. Свикват и даже ни се усмихват. Когато се работи с бебета, трябва да се внимава, защото те усещат абсолютно всичко“. Това е едно от наблюденията на Стоилка Маркова, старша акушерка в МБАЛ-Пазарджик.
Повече от 50 години Стоилка работи като акушерка, а 10 тях - в Русия. Има две деца, три внучки и двама правнука. Категорична е, че грижата за бебетата я подмладява и ѝ дава смисъл в живота.
„Може би една детска мечта се осъществи. Това е една много благородна професия, човек се чувства, че е направил нещо през деня, когато е бил на работа. Акушерската професия се грижи за два живота – за майката родилка и за бебето. Тя ми дава всичко – вълнение, стрес, радост, понякога много напрежение, умора - това са 12 часа дневни смени, нощни смени“, обясни тя.
Когато обичаш професията си, няма невъзможни неща и разстоянията не са от значение. Всеки ден Несрин пътува от Пловдив до Пазарджик и обратно, за да работи в интензивния сектор за недоносени бебета и да се грижи за онези, които имат най-голяма нужда.
Непрестанно следи показателите на най-малките и се притеснява наравно с родителите им. Признава, че работата е трудна и има своите лишения, но крайният резултат оправдава усилията.
„Професията взима, но повече дава. Най-вече душено удовлетворение, че си част от екипа, съхранил този крехък, малък живот просто – това е неописуемо и си струва всичко. Коства ми социалния живот. Това, може би, е една от основните причини в момента да съм сама. Не всеки разбира, че ние работим по 12 часа и се натоварваме до степен, че понякога, когато се прибера от работа дори нямам сили да сляза от колата и да говоря с някой“, коментира Несрин Тахирова, акушерка в МБАЛ-Пазарджик.
Освен че помагат при ражданията, акушерките извършват постоянно наблюдение и грижа за новородените – хранене, къпане, повиване, поставяне на ваксини, както и административна работа. Всеки ден е различен, но динамиката никога не спира.
Ако в Пазарджик се радват на щатни акушерки, то в много от по-малките градове родилните зали са празни. От години Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи алармира за липсата на достатъчно медицински специалисти в страната, но без резултат.
Данните показват, че у нас най-много са акушерките в София, Варна и Пловдив, а най-малко – във Видин, Перник и Ловеч.
„Наблюдава се недостиг на акушерки и то засилен в последните 10 години. Това е резултат от ненавременно взети решения, свързани с националната здравна система. На 10 хиляди жени в България се пада половин акушерка. Броят на акушерките за страната до този момент е 4175, а са необходими още толкова, за да покрият акушерските грижи“, коментира Антоанета Димитрова, зам.-председател на БАПЗГ.
Голяма част от завършилите заминават в чужбина, за да търсят по-добри възможности за реализация и по-високо заплащане.
„Там работят и по-спокойно. Това са страните от ЕС – Швейцария, Германия, Франция. Професията е изключително отговорна, тя е трудна за обучение, защото е емоционална и стресираща. Това ограничава младите хора да я избират. Голяма част от завършилите акушерки предпочитат да се преквалифицират, избират други професии, където отговорността е по-малко и заплащането е по-високо“, допълва Димитрова.
„Най-голям е броят на акушерките на възраст между 50 и 60 години. Той представлява 25% от общия брой, което означава, че в близките 4-5 години тези колеги ще бъдат вече в пенсионна възраст. 8.32 Броят на практикуващите пенсионирани колеги е 23%. Представяте си за какво говорим“, посочи зам.-председателят на БАПЗГ.
„15 години вече съм пенсионер и работя, но знаете ли започнах с пенсия 129 лева и 16 стотинки. Може ли акушерка, работила 40 години да живее със 120 лева. Това е големият проблем с недостига, защото младите хора не са мотивирани да дойдат да работят тази отговорна професия с толкова ниско заплащане. Не може в западните страни, който мете улиците да взима 800 евро заплата и една акушерка да взима. Преди години ме попитаха колко взимам и аз се срамувах да кажа, че взимам 400 лева. Сега сме вече на по-високи заплати, но пак са недостатъчни“, обясни Стоилка Маркова, старша акушерка в МБАЛ-Пазарджик.
От Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи посочват, че заплатите на акушерките варират между 800 и 1500 лева.
„За да се запълни този дефицит и за да гарантират социален статус много колеги работят на по 2-3 места, което води до хронична преумора, те правят много часове над графичен труд. Това повлиява не само на тяхното психическо и физическо здраве, но се увеличава и вероятността от допускане на грешки. Понякога те нарушават Кодекса на труда, работят по 24, по 36 часа. Това претоварване може да доведе и до грешки, които понякога се оказват фатални“, добави Антоанета Димитрова, зам.-председател на БАПЗГ.
Всяка година средно около 250 акушерки завършват своето образование в България. Преподавателите им се надяват, че освен знания са им предали и ценни житейски уроци, защото акушерската професия е призвание и изисква и специален подход.
„Ако нямаш отношение към майката, ти няма да спечелиш тази жена, тя няма да ти се довери. Самото дете, когато трябва да й го поднесеш, ти трябва да подходиш с необходимото уважение и със същата радост, която тя изпитва. Тя трябва да усети, че ти също се радваш“, обясни доц. Деляна Хаджиделева, преподавател в специалност "Акушерка" във Факултет по обществено здраве към Медицинския университет в София.
От 2017 година досега Йоана Станчева, съосновател на първата у нас регистрирана самостоятелна акушерска практика, и колежките ѝ са проследили над 800 жени с ниско-рискова бременност. Като половината от тях избират да родят във вода.
„Раждането във вода е метод, който е много широко застъпен в света, но в България все още се чувстваме несигурни в неговото приложение. Ние се чувстваме сигурни, защото сме направили обмен и сме видели ползите и начина на работа, който прави това раждане безопасно. В нашата практика 50% от жените, които раждат нормално, раждат във вода, а процентът на използващите вода само за облекчение на усещането е дори по-голям“, посочи Йоана Станчева.
„Нашата работа в нашата практика е да водим целия процес на женската консултация на една ниско рискова жена, да я съпроводим през целия ѝ път самостоятелно, без да очакваме назначения или нареждания от по-висшестоящ. Поемането на подобна отговорност е съществената разлика между акушерките в едно отделение и акушерките в самостоятелна практика“, допълни тя.
„Обществото не познава дейността на акушерките, защото акушерката липсва в извънболничната помощ, а там е нейното място. Все още липсва ясен регламент за разпределение и практикуване на професията. Липсват стандарти по акушерски грижи. Причините са комплексни и може би трябва да има политическа воля, за да се променят“.
Потърсени за коментар по темата от здравното министерство отговориха писмено:
„Най-същественият проблем в здравеопазването в България е малкият брой медицински сестри, упражняващи професията си. Осигуреността на населението с акушерки в България е добра на фона на непрекъснато намаляваща раждаемост, застаряващо и намаляващо население“.
И все пак бебета продължават да се раждат. През 2021 година в страната ни са проплакали близо 6 хиляди новородени. Всички те имат нужда от сигурни ръце, от акушерки с добро сърце и мисия в живота.
