Населението на Сърбия е 7 милиона, това у нас – също е приблизително толкова. 80% от горивата в Сърбия идват от една рафинерия с руски собственик – „Газпром“, 80% от горивата у нас идват от една рафинерия с руски собственик – „Лукойл“. България получи дерогация и Сърбия получи дерогация от американските санкции. Много прилики, но и съществени разлики.
Екип на bTV беше в Сърбия, за да провери има ли аналог между ситуацията в България и Сърбия.
До град Долевац е една от двете бази на Лукойл в Сърбия. Властимир Ценич е управлява бензиностанция в 40-хилядния град Прокупле, недалеч от базата.
„Ние взимаме от „Лукойл“ горива - конкретно дизел и евродизел. Техният склад е на 20 км оттук“, казва ни той.
България изнася за Сърбия петролни продукти за половин милиард лева годишно. Но преди две седмици нашият парламент наложи забрана за износ на горива в отговор на наложените санкции от страна на САЩ срещу собственика на българската рафинерия в Бургас – „Лукойл“. Две седмици по-късно пред базата в Долевац няма нито една цистерна.
„Ако Лукойл бъде забранен, остава да разчитаме на сръбската NIS и на унгарският МОЛ“, обяснява ни Властимир.
80% от горивата в Сърбия идват от месната рафинерия Нафтена Индустрия Сърбия - NIS Petrol, а над 50% от NIS е собственост на дружество на руската „Газпром“. От януари тази година САЩ направи няколко отсрочки на санкциите срещу руския собственик на сръбската рафинерия. По същия начин, по който България получи отсрочка за „Лукойл“ този петък.
Но сръбската държава и руският собственик не използваха времето на дерогацията за да сменят собствеността на рафинерията в Панчево. Тя остана руска. Часовникът тиктака, а цените на горивата вървят нагоре.
Велико от Прокупле току-що е сипал по най-новите цени в своя 20-годишен дизелов Фолксваген.
Питаме го колко струва горивото:
„200 и нещо. Това е около две евро. Бяха 190 до скоро, сега 200“.
Цените на горивата в Сърбия всяка седмица бавно, но сигурно се покачват. Днес един литър дизел е 198 динара - или около 3 лева и 40 стотинки. Един лев по-скъпо, отколкото в България.
От октомври Сърбия разчита на резерви, за да работи рафинерията, а хората, които зареждат в бензиностанциите на най-голямата рафинерия НИС, могат да плащат само кеш. Банковите транзакции са спрени. Времето изтича и рафинерията в Панчево е на път да затвори в рамките на следващите 10 дни поради липса на суровина. Вариантите да продължи да работи са два:
„Единият е руските собственици да продадат дяловете си, другото е национализация. Повече от 10 месеца руските собственици не продават собствеността си. Можем да спекулираме за мотивите, но основният мотив е, че не искат да се откажат от контрол, предимно върху финансите на NIS и целите, за които те служат. От друга страна, сега, след като всичко свърши, вече сме влезли в цайтнот. Рафинерията ще влезе в режим на забрана след по-малко от 10 дни. Ще спре. Страхувам се, че национализацията остава единственото възможно решение“, казва анализаторът Марко Матич.
Сръбският президент Александър Вучич прави пореден опит да убеди американците за отсрочка.
„Песимистично настроен съм, че тази история ще мине, че американците ще дадат одобрението си. Страхувам се, че вървим към национализация, но тогава възниква въпросът за политическата цена и дали ръководството в Белград е готово да плати тази политическа цена. Така че, в момент, когато имаме масови протести, можем да очакваме, че голяма част и от проруски настроените граждани биха се присъединили към тези протести. Как би се отнесла църквата към това? Как биха се отнесли различните агитки, които са директно финансирани от петролната група NIS, които пък са дългата ръка на Русия тук, на Балканите?“, казва още Матич.
Влиянието на „Газпром“, мажоритарен собственик на рафинерията в Панчево не е просто бизнес, а влияние на Русия в Сърбия. Почти цяла година правителството в Белград и Газпром не намериха път за смяна на собствеността на основната рафинерия на Сърбия. Или просто не пожелаха.
„Опасявам се, че вървим към сценарий, при който сръбското ръководство калкулира с тази опасност, че се върви към решение да се спре работата на рафинерията, дори да се предизвикат недостиг на горива, за да имат после, както те казват често, достатъчно основание, за да извършат национализация с минимални последици за тях. Опасявам се, че това е сценарият, който се очертава, но който е най-скъп за самата държава Сърбия“, обясни Матич.
Друг голям играч на пазара е унгарската МОЛ, но тя едва ли може да задоволи цялото потребление, при спиране на петролната компания NIS.
Според енергийния анализатор Йелица Путникович има два сценария. Песимистичният е петролна криза.
„Сърбия реално ще бъде принудена да внася голяма част от петролните си деривати и тогава цената на горивата вероятно ще се увеличи“, казва тя.
В оптимистичният сценарий Виктор Орбан и Унгария спасяват Вучич и Сърбия:
„Ако информацията, публикувана в някои местни медии, е вярна, че Виктор Орбан се е договорил по време на посещението си в Америка с Доналд Тръмп унгарският петролен гигант да поеме 11,3% от акциите на NIS от руската компания International, която е дъщерно дружество на Газпром, тогава „Газпром“ ще остане с, да речем, по-малък дял от 50% и ако Министерството на финансите на САЩ се съгласи, тогава това означава, че, NIS би могла да получи лиценз, за да може рафинерията да продължи да работи“.
А високите цени на горивата в Сърбия качват и цените в магазините. И недоволството на гражданите. Които протестират срещу властта вече цяла година. А заплатите в Сърбия изоставят дори спрямо най-бедната страна в ЕС България. Около 920 евро средно възнаграждение в Сърбия срещу 1300 евро в България. При цени на горивата лев повече за литър в Сърбия.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
