За него времето е музикален и философски партньор, а музиката е мястото, където това време диша. Той умее да „слуша“ промяната, В търсене на равновесие, сред непрекъснатата трансформация и в една реалност, в която жанровете са различни диалекти на един и същ език.
Венсан Пейрани има впечатляващо отношение към времето. За него то не е просто музикален параметър, свързан с темпо и ритъм, а екзистенциален въпрос. Разсъждава върху начина, по който преживяваме времето, какво оставя следа в нас и как се променяме. Не търси контрол на всяка цена, а цени момента и живото взаимодействие. В думите му няма стремеж към демонстрация на виртуозност или авторитет. Напротив, поставя акцент върху слушането, споделеното преживяване и откритостта към промяната.
Отношението му към жанровете също е показателно. Вижда различните традиции като части от един общ език. Барок, джаз, поп музика и балкански фолклор не са противоположности, а различни начини за изразяване на една и съща човешка потребност от разказ и емоция...
Любопитството, което сам определя като своя водеща черта, действително преминава през всички негови отговори. То е двигателят на творческите му решения, но и на житейския му мироглед.
Еднакво заинтересован е и от звуците, и от хората, от композицията и от живота, който стои зад нея. Именно това придава на думите му спокойствие, но и дълбочина, и усещане за вътрешна свобода. Подобаващо на един стопроцентов артист-хуманист, музикант-изследовател, „събеседващ“ с времето, и воден от „компаса“ на любопитството.
Френският акордеонист е сред участниците във фестивала Culturama, в София. На 13 юни той представя проекта Living Being IV: Time Reflections, заедно с Тони Паелеман – пиано, Емил Паризиен – саксофон, Жулиен Херне – бас, и Йоан Сера – барабани.
Венсан Пейрани, в разговор с Даниел Димитров: Защо една минута може да се усеща безкрайна, докато десет минути могат да изчезнат за миг. Защо записът улавя един момент, а концертът разкрива процес. Какво правим с времето, което ни е дадено. Защо по-интересният въпрос вече не е „Към кой жанр принадлежи това?“, а „Предизвиква ли емоция? Разказва ли история?“...
Казвате, че Living Being IV: Time Reflections е покана да приемем сложността на времето и да намерим баланс в промяната. Как музиката може да помогне за това?
- Музиката е едно от малкото неща, които ни позволяват да преживяваме времето, а не просто да го измерваме. В ежедневието си сме склонни да възприемаме времето като нещо линейно – нещо, което отминава и ни се изплъзва. Музиката предлага различно преживяване. Една минута може да се усеща безкрайна, докато десет минути могат да изчезнат за миг. Музиката разтяга, сгъстява и преобразява възприятието ни за времето.
За мен музиката създава пространство, в което можем отново да се свържем с настоящия момент. Тя ни напомня, че промяната не е нещо, на което трябва да се съпротивляваме, а нещо, което трябва да слушаме, и с което да се движим в синхрон. В този смисъл, музиката може да ни помогне да открием форма на равновесие в непрекъснатата трансформация.
Какво се случва с Time Reflections на сцената, което не може да бъде чуто в студийния запис?
- Записът улавя един момент, но концертът разкрива процес.
На сцената музиката се превръща в жив организъм. Композициите се развиват според енергията на публиката, акустиката на залата и взаимодействията между музикантите. Във всяко изпълнение присъства елемент на непредсказуемост.
Това е особено валидно за Time Reflections. Тъй като проектът се занимава със самото време, той естествено ни подтиква да играем с продължителността, напрежението, тишината и спонтанността. Някои пасажи стават по-дълги, други – по-крехки. Музиката диша по различен начин всяка вечер.
Това, което не може да бъде чуто в записа, е този колективен акт на слушане и поемане на риск, който се случва в реално време между музикантите и публиката.
В джаза времето обикновено се свързва с ритъм и импровизация. Във Вашия случай то изглежда и философска категория. Какво означава времето за Вас като композитор?
- Дълго време мислех за времето предимно като музикант – темпо, груув, пулс, ритъм...
През последните няколко години, а особено след периода на пандемията, започнах все повече да се интересувам от времето като човешко преживяване. Какво правим с времето, което ни е дадено? Защо някои моменти оставят дълбока следа в нас, докато други изчезват почти веднага?...
Като композитор започнах да работя по различен начин. Оставям идеите да отлежават. Връщам се към тях след месеци. Приемам, че някои музикални отговори идват бавно.
Така времето се превърна едновременно в музикален и философски партньор. То вече не е само рамката, в която съществува музиката. Превърна се в една от темите, които се опитвам да изследвам чрез музиката.
В албума има препратки към барокова полифония, поп музика, балкански традиции и съвременен джаз. Как разбирате понятието „жанр“ днес?
- Мисля, че жанровете са полезни като ориентири, но вече не са мястото, където музиката наистина живее.
Днес имаме достъп до музика от всяка култура, всяка епоха и всяка естетика. Като слушатели и музиканти ние естествено попиваме всички тези влияния. Най-интересният въпрос вече не е „Към кой жанр принадлежи това?“, а по-скоро „Предизвиква ли емоция? Разказва ли история?“.
Никога не съм се интересувал от спазването на стилистични граници. Израснах с класическа музика, джаз, поп музика, музика от различни култури и много други влияния. Всички те са част от моя музикален език.
Днес възприемам жанровете като различни диалекти на един и същ универсален език.
Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
- Любопитен.
Любопитството е водило почти всичко в живота ми. То ме тласка към нови срещи, нови музикални територии и нови начини да разбирам себе си и света около мен.
Вероятно, именно това качество е оформило най-силно както професионалния ми път, така и личното ми развитие.
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича…“?
- Аз съм човек, който обича да открива. Да открива хора, музика, места, но също и нови страни от самия себе си чрез всички тези преживявания.
За мен животът и музиката са дълбоко свързани. И двете представляват безкрайни пътешествия на изследване и опознаване, и се надявам никога да не изгубя способността си да се изненадвам.
