През октомври миналата година ГДБОП и Специализираната прокуратура провеждат акция, при която арестуват 7 души, част от тях са служители в две болници – едната в София, а другата – в Благоевград. Според обвинението арестуваните са организирали престъпна група, действала у нас от май 2017-а и печелила хиляди левове от изнасянето на онколекарства.
Междувременно, за да проверява лекарствата, Европа сложи „ЕГН“ на всяка опаковка с рецепта.
„Бяха иззети лекарства, които бяха белязани, те бяха изнесени от лекар, предоставени на съпруга на лекаря, който ги предаде на посредник, предназначени за предоставяне на фирмата за реекспорт. При проверка на документацията в болницата се установи, че на същата дата са изписвани лекарства на онкоболни лица, които са в ремисия и не следва да им бъдат вливани такива лекарства”, каза наблюдаващият прокурор по делото Лидия Манолова.
„Лекарката, за която се твърди, че е изнесла тези лекарства, е рентгенолог – нито има достъп до тези лекарства, нито предписва такива лекарства, нито прави вливания, затова самото обвинение е толкова странно, а и в кориците по делото няма никакви доказателства“, заяви Аделина Натина, адвокат на един от обвиняемите.
Използвани са специални разузнавателни средства. Според прокуратурата групата е следена месеци наред, засичани са уговорки между членовете й за предаване на скъпи онкомедикаменти. При акцията са претърсени домовете на обвиняемите, иззети са лекарства.
„Тъщата на моя подзащитен е болна от левкимия, със заболяване датиращо 10 години назад и умира в деня на неговото задържане. Това, че в дома му, в който живее болната, са намерени лекарства, защо се учудва някой”, коментира Аделина Натина, адвокат на един от обвиняемите.
- Защото тези лекарства не би следвало да бъдат в дома, те са зa болнично приложение.
- Неговата тъща е била в такова състояние, че не е било възможно тя да ходи в болница да се правят вливания, доколко е разрешено или не, служители – лекари от болницата са идвали в дома й и са правили вливания.
Според прокуратурата освен изнасяне на лекарства се е правила и размяна. В болниците са влизали медикаменти с изтекъл срок на годност, а са излизали такива – в срок, предназначени за нелегалния пазар.
„Посредникът моли здравни работници да ги подменят с лекарства, които са получени същия ден или дни преди това”, каза наблюдаващият прокурор по делото Лидия Манолова.
На въпрос от къде са ги придобивали тя отговори:
На този етап не може да се посочи.
А установени ли са пациенти, на които им е вливано лекарство с изтекъл срок на годност?
Това не може да се установи, тъй като в документацията не е отразено какъв е бил срокът на лекарствата на нуждаещи се онкоболни.
Прокуратурата посочва един от членовете на групата за неин организатор. При него се събирали лекарствата от посредниците, той ги предавал на фирма за реекспорт, която пък ги изнасяла в чужбина в пъти по-скъпо. Фирмата има легален лиценз за износ. Разследва се, засега няма повдигнато обвинение на неин служител.
Медицински работници, различни от арестуваните, признават, че са участвали в схемите. И стават свидетели вместо обвиняеми.
„Ако са извършвали някакви незаконни дейности, не са обвиняеми, както забелязвате”, отбеляза Аделина Натина, адвокат на един от обвиняемите.
„Предоставяли са еднократно, което не ги обвързва с трайността на групата“, заяви наблюдаващият прокурор по делото.
Зад решетките в момента са 2-а от общо 7 арестувани. Опитахме се да се срещнем с обвиняемите чрез адвокатите им, само фармацевтът от Благоевградската болница се съгласи и ни прие в жилището си.
От 5 месеца Светлана е под домашен арест. През това време се е научила да шие обложки за книги. Иначе има над 30 години стаж като фармацевт. Арестувана е, докато си тръгва от работа. На излизане от болницата, в личния й багаж, са открити онколекарства.
„Аз явно, като съм бързала да изляза, вместо на хладилника съм ги сложила в торбата и съм тръгнала с тях”, каза Светлана Тюлекова, обвиняема по делото.
Т.е. как са попаднали във вашата чанта?
„Механически някак си, без да ги прибера явно, като съм бързала да си тръгна и съм си ги сложила в торбата”, отговори Светлана.
„Случайно като си вървиш по улицата да ти падне тухла на главата, ако влезем в теориите на вероятностите да изчислим каква е вероятността да се е случило случайно”, коментира д-р Геогри Георгиев, управител на СБАЛО „Свети Мина”.
Лекарствата, намерени в багажа на фармацевта, са със специален режим на съхранение – в хладилник в болничната аптека. Колегите й казват, че в деня на ареста, тя останала последна в аптеката, тръгнала си след останалите.
Светлана твърди, че не познава хората от тази група, за която прокуратурата твърди, че е организирана престъпна група.
„Запознах се с тях в София, в съда. Нито един от групата. Единият май някъде съм го виждала, аз мислех, че ми е колега даже”, заяви тя.
Отрече и да са се чували някога по телефона.
Светлана отрича да е участвала в схемите, описани от прокуратурата. Разказва, че живее скромно. Имала кредит, дори телефонът й, който разследващите иззели, бил на лизинг. Надява се на справедлив процес. Междувременно правилата в болницата, в която е работила, са променени.
„Най-елементарното започнахме с ограничаване достъпа до аптеката, има ясно разписани правила, по които протича процесът в аптеката. С фирмата, която софтуерно ни обслужва болничната система, направихме подобрения в самата система”, обясни д-р Георги Георгиев, управител на СБАЛО „Свети Мина”.
А Европа сложи ЕГН на всяка опаковка с рецепта. Т.нар. система за верификация – т.е. за проверка на автентичността на лекарствата, заработи пред ден. Основната й цел е да предпази пациентите от фалшиви медикаменти, а като вторичен афект създателите й сочат – намаляване на „черния пазар“.
„Една опакова, веднъж отпусната на пациент, повече няма да може да бъде препродадена, нейният код ще бъде отписан от системата и тя няма да бъде възможна за търговия в България или друга ЕС държава”, заяви председателят на БОВЛ Деян Денев и поясни, че е много важен въпросът с контрола на тази система.
За да „вградят“ ЕГН на всяка опаковка производителите оборудват поточните си линии със специални машини. Камера снима всеки напечатан индивидуален код и само годните продължават напред.
„И ако открие, че има проблем – напечатаното не е с необходимото качество, го изхвърля в този резервоар”, каза Владимир Сапунджиев, ръководител на проекта във фармацевтична компания.
Той обясни, че подобна машина може да стартира от цена 100 хиляди евро и нагоре.
„Като не се купува само машината, това е комбинация от хардуер и софтуер. Ако производителят разполага с 4-5 и на горе производствени линии, това са милиони”, обясни още Сапунджиев.
„Допълнително освен уникалния код, всяка опаковка трябва да има средство срещу подправяне, което обикновено е стикер или пръстенче срещу отваряне, ако опаковката е с шише – така, че комбинацията от средството за подправяне и уникалният код дава гаранция на фармацевта и пациента, че това лекарство тръгва от производителя и стига до пациента без външна намеса”, отбеляза Илиана Паунова, изп. директор на БОВЛ.
Производителите качват уникалните кодове в общоевропейски хъб. А аптеките ги отписват оттам, когато отпускат лекарството на пациента. Измислено е как това да става, дори ако спре токът или интернет връзката. Новата система проследява началната и крайната точка от пътя на лекарството. По средата, където са дистрибуторите обаче, т.нар. „верифициране“ е задължително само в определени случаи.
Системата е създадена по силата на еврорегламент от 2016-а, който важи за всички държави членки. Изключение правят Гърция и Италия, които имат подобни системи. И за тях е даден по-дълъг срок, за да ги синхронизират с новата.
У нас новата система предизвика недоволството сред част от аптеките – заради инвестициите, които трябва да направят. Аптеката в русенското село Новград се намира в къщата на собственичката й. И е единствената, работеща с касата, за 8 села. Масово медикаментите се вземат на вересия.
„Гледай за какво става на въпрос. Детето е болно, е как да я върна, какво да й кажа. И възрастни редовно, както я плати и след това взема пак”, обяснява собственичката.
Фармацевтът Мария разказва, че се върнала на село, за да продължи семейното дело. Аптеката е създадена от баба й през 97-а, след това в нея работи и майка й, но след като умира, мястото осиротява.
„В продължение на 1 месец всеки ден съм ставала и съм си лягала с мисълта дали ще мога да продължа делото на майка ми, защото за нея тази аптека беше смисълът на живота й, наистина”, обясни Мария, магистър-фармацевт.
За да се включи в новата система, на Мария й трябва четец и промяна в аптечния софтуер. По данни на Фармацевтичния съюз това би трябвало да струва около 200 лева. Но сметките на Мария показват повече. А за аптеките пък, които нямат компютър – инвестицията е около 200 000 лева.
„Аз не съм против нововъведенията, но държавата трябва да си поеме отговорност и да плати на фармацевтите цялата тази работа”, коментира младата фармацевтка.
„Категорично няма право държавата да инвестира средства в подобен вид дейности”, обясни пък Жени Начева, зам.-министър на здравеопазването.
Цветан е сред редовните пациенти на Мария. Пенсията му е 240 лева. 1/3 от нея отива за лекарства за него и жена му.
На село се молят местната аптека да „издържи“ на промените и да не затвори.
Повече от половината аптеки у нас са се включили в новата система. Правителството даде преходен период, за да се присъединят и останалите. През това време няма да се налагат санкции, които така или иначе не са разписани в законодателството ни. В началото техническите грешки ще са чести, те не трябва да са пречка за отпускане на лекарства.
„Няколкостотин аптеки не желаят, не искат в момента, или нямат възможност да си осигурят тази техническа обезпеченост. Вторият елемент е, че за съжаление част от аптеките в България, надявам се много малка, базират своя бизнес модел до известна степен на така наречената „куфарна търговия” – т.е. когато системата бъде ефективно въведена, този бизнес модел ще бъде застрашен, така че това е другото обяснение”, каза Деян Денев, председател на БОВЛ
„Нелегалният реекспорт се прави и се знае кой го прави, така че не вярвам, че това ще ги затрудни или ще го спре”, коментира фармацевт.
До месец тръгва и още една електронна система. Изгражда се от Агенцията по лекарствата и здравното министерство. Тя обаче ще следи количества на медикаменти във всяка точка у нас. При дефицит ще се ограничава легалния износ. В бъдеще всички системи се очаква да бъдат интегрирани, а ЕГН-то на лекарствата проследимо във всяка от тях.
„Предстои привличане към наказателна отговорност и на други лица. Медицински специалисти от същите болници”, казаха от прокуратурата.
У нас около 200 милиона лекарствени опаковки годишно ще се проверяват чрез ЕГН-то им. И ще се следят чрез допълнителна национална система. Залогът - колко от тях ще продължат да изтичат в нелегални канали – е голям. Различни оценки сочат, че „черният пазар“ в България е за около 150 милиона лева годишно.
-
България 1 мин.Четирима остават в ареста за търговията с онколекарства -
България 2 мин.Нов еврорегламент може да спре продажбата на лекарства на блистери -
България 2 мин.Двама лекари и фармацевт са задържани за незаконна търговия с лекарства -
България 2 мин.Лекарства с ЕГН: Започват да се прилагат новите правила за безопасност -
България 1 мин.В НЗОК се очаква 80 милиона лева дефицит в перото за онколекарства -
България 3 мин.Жълти жилетки в аптеките: Фармацевти протестират срещу нова наредба (ОБЗОР) -
България 2 мин.Десетки хиляди българи без адекватен достъп до основни лекарства
-
България 1 мин.Четирима остават в ареста за търговията с онколекарства -
България 2 мин.Нов еврорегламент може да спре продажбата на лекарства на блистери -
България 2 мин.Двама лекари и фармацевт са задържани за незаконна търговия с лекарства -
България 2 мин.Лекарства с ЕГН: Започват да се прилагат новите правила за безопасност -
България 1 мин.В НЗОК се очаква 80 милиона лева дефицит в перото за онколекарства -
България 3 мин.Жълти жилетки в аптеките: Фармацевти протестират срещу нова наредба (ОБЗОР) -
България 2 мин.Десетки хиляди българи без адекватен достъп до основни лекарства
