България е сред първите страни в Евросъюза по брой аптеки на глава от населението. Въпреки това, десетки хиляди българи нямат адекватен достъп до основни лекарства. Защо изпадаме в подобен парадокс?
България е на едно от първите места в Европа по брой хора, обслужвани от една аптека, или около 1800 души на аптека срещу около 4500 средно за съюза.
Въпреки тези числа за нашата страна, в община Невестино около 3000 души пътуват чак до Кюстендил за медикаменти. Аптеката, която е обслужвала цялата община, от години е затворена.
Диабет, хипертония, склероза. Това са само част от заболяванията на 80-годишната Елинка Георгиева от село Друмохар. Тя живее сама, но не може да си купува лекарства, защото най-близката аптека е на повече от 20 километра.
Дъщеря й й носи лекарства чак от Кюстендил.
И докато в общини като Невестино няма нито една аптека, само на една 50-метрова отсечка в София има 4. Картата, поддържана от Българския фармацевтичен съюз, показва нагледно концентрацията на аптеки в големите градове.
„В малките места все повече аптеките се закриват и населението много трудно има достъп до терапията си”, каза Маргарита Грозданова от Българския фармацевтичен съюз.
Регистър на населените места без аптека няма – от Здравната каса ни обясниха, че не са длъжни да поддържат статистика за броя на гражданите без аптека, а от Здравното министерство отговориха, че в действащото законодателство не е уреден въпросът за пропорционално разпределение на аптеките.
Затова фармацевтите настояват за промени – аптеките да се откриват по демографски и географски критерии, за да имат всички достъп поне до основните лекарства.
Има и други общини в страната с такива проблеми. Още по-голям е казусът с денонощните аптеки – такива няма дори в някои от големите градове.
