Районът на азиатската част на Евразия е забележително място. Много от държавите там дълги години са в рамките на СССР, а след разпадането му поемат по собствен път. Процесите, които протичат там, си приличат и с тези у нас, и други страни от Източния блок. Всяка една от страните, поела по самостоятелен път, гради своя образ пред света на базата на своята история и традиции.
Световните игри на номадите в Киргизстан са забележително събитие, което само на пръв поглед е спортно. Макар стъпващо на характерни стари състезателни игри, усилията са насочени към опазването на културните традиции.
Усилията да бъде постигнато всичко това са забележителни. Впрегнат е целият наличен ресурс. Когато видиш това, логично си задаваш въпроса: Защо се полагат тези усилия в един глобализиращ се свят? Свят, в които глобалната мрежа и информационен поток не познават и не признават граници. Защо е важно да се демонстрира национален бит и култура? Нима някой иска да ги заличи? Да. Има и такива твърдения, че някой иска да обезличи националностите. Да отнеме тяхното минало и да ги заличи като народи. Такива измислици се пишат и за ЕС, макар че един от основните принципи на съюза е именно културното многообразие.
Не на последно място е и злоупотребата с историята и заявяването на различни хора, като единствено олицетворение на патриотизъм и борци за културна и историческа автентичност.
Световните игри на номадите са забележителни не само с показването на история и интересни традиции. На място пристигат хора от цял свят със свои отбори, дори да не са част от тази култура. Американци, чехи, поляци, германци и много други. Състезават се и се радват на това, което се случва. Известно напрежение се наблюдава в отношенията между народи в района поради исторически вражди, но без особени проблеми.
Усилията на всички с открито сърце, които работят за опазването на културните традиции, заслужават най-големи адмирации. Какъв би бил светът без културно и религиозно многообразие.
Вижте повече във видеото:
