За съжаление, случаите на отнети от чужди власти деца на българи са доста и не са изолирани. Ние, българите, трудно го разбираме и трудно можем да го възприемем като правилно, тъй като при нас нещата стоят по друг начин. В Скандинавските държави нещата изглеждат по този начин и това е законодателно решение – че при най-малките случаи, в които според държавните органи детето не се чувства добре, то следва да бъде изведено от семейството. Това коментира в предаването „Тази сутрин“ по bTV Йорданка Бекирска, адвокат по международно право.
Миналата седмица ви разказахме няколко случая на българи, чиито деца са отнети, както и за наши сънародници, които напускат Норвегия, притеснени от голямата власт на социалните служби.
Припомнете си някои от случаите във видеото:
По-неприятното за нас, българите, е, че впоследствие детето бива дадено за осиновяване, тъй като докато траят процедурите, то къса връзка с биологичното си семейство и се чувства по-добре в приемното, каза още Бекирска.
„Аз съм шокирана! – възмути се психологът Ина Антонова – Няма как детето да изгради по-добри отношения в една комерсиална среда – нали разбирате, че тези приемни родители са платени? Те са длъжни да са толерантни и са обучени да са такива, така че това дете може да изгради диалог, но е абсолютно невъзможно да изгради по-добра връзка, отколкото с биологичните си родители“.
Самото отделяне от биологичните родители, близките, братята и сестрите нанася такава травма, която е синдром на изоставеното дете впоследствие. Те израстват хора, които не са емоционално интелигентни да изграждат връзки. Вторичната връзка, която се изгражда с приемните родители, е изключително травмираща за детето, но това се вижда на много по-късен етап, добави Антонова.
Петър Харалампиев, председател на Държавна агенция за българите в чужбина, отчете, че след репортажите на bTV с Агенцията са се свързали близо 10 души от различни краища на Норвегия, от Дания, където е имало подобни случаи, и от Швеция. Те са били възмутени не само от случаите, но и от отношението и традициите в тези държави към децата. Явно в Норвегия в най-крайна степен е изведен този принцип. Българите трябва да знаят, че там, ако издърпат ухото на детето или му се развикат и го ударят, може веднага да им го отнемат, дори да не са норвежки граждани, предупреди той. Това се разминава с нашите традиции и тези на континента, проблемът е много сериозен и може би трябва да се вземат мерки на някакво друго ниво, добави Харалампиев.
Той посочи, че повечето нашенци не се обаждат навреме. Българските власти биха могли да реагират по време на делото. Впоследствие трябва да се търсят механизми, свързани с Конвенцията за защита на правата на детето и други механизми, които обаче са много сложни и не знам дали биха дали резултат, добави той.
Когато въпросът се разглежда национално, се следва националното законодателство. С оглед на защитата на правото на семеен живот, такова, каквото то е уредено като защитено право от Конвенцията за защита на правата на човека, компетентният съд е този в Страсбург, обясни адвокат Бекирска. В момента има четири или пет комуникирани подобни случаи на правителството срещу Норвегия и още толкова, които са обявени за недопустими, добави тя.
Бекирска изтъкна, че в Норвегия държавата е възприета като по-компетентна от биологичния родител. Тя потвърди, че ако майката се разплаче при отнемането на децата или при делата, я записват като емоционално нестабилна. Не е в нейна полза и ако води много дела, т.е. не приема това, което е решила държавата.
„Аз съм родител и не си представям само разплакване, по-скоро си представям крайни нервни кризи, изстъпления и каквото се сетите. В крайна сметка изконното право на майката е да защити правото си да отгледа поколението си“, коментира Антонова. Тя изтъкна, че не става въпрос за системни тормозители. „Имайте предвид, че ние, като балкански народ, имаме един санитарен минимум при възпитанието – един шамар и едно кресване не е голям проблем за нас (...) Норвегия е държавата на фиордите и педофилите, тези държави, които се грижат толкова много за децата си, можем всички да прочетем в пресата как се отнасят със собствените си деца“. Според нея вниманието е фокусирано върху чужди граждани и техните деца, докато в страната има големи територии, където децата не са защитени и са подложени на сексуален тормоз с години.
От съдебната практика, с която аз се запознах, статистически говорим за 1 – 1,5% деца и то не само на чужденци, посочи Бекирска.
Това всъщност е огромен процент, коментира Харалампиев. Най-добре за децата е да са при родителите си, подчерта той. Според него въпреки традициите, нещата трябва да бъдат преразгледани, а държавата би могла да потърси вариант за въздействие съвместно с други държави.
Може да се въздейства и чрез решенията на съда в Страсбург, посочи Бекирска.
Вижте целия разговор във видеото:
Вижте във видеото какво още каза посланик Митрева:
