Сагата „Капитан Андреево“ около затворената частна лаборатория „Евролаб“ не е приключила. Властите обявиха преди време, че на границата ще заработи нова, вече държавна лаборатория, пазена от ДАНС. От есента на миналата година е обявена обществена поръчка за оборудването ѝ на стойност 4 680 000 лв.

Онзи ден - на 06.04.2023 г., видно от публичния регистър, оферта е подала една от двете поредни фирми-собственици на частната лаборатория „Евролаб“ - свързвани с подземния свят и добили скандална известност покрай случая „Капитан Андреево“. Това е фирмата с договора за наем от предишните десет години.

Разследване на bTV: Войната за „Капитан Андреево“

Кой ще бъде избран, ще видим в бъдеще, но bTV реши да погледне как се случва контрола на храните през границата сега. Какъв път извървя държавата от май 2022 г., когато bTV излъчи първото си разследване по случая, досега? И как протичат проверките на камиони?

Според сигнал на бивши и настоящи кадри от отговорната за контрола Агенция по храните, сега физически се проверяват много по-малко камиони и се правят по-малко изследвания.

bTV е отново на границата - на рампата за здравен контрол над камионите с растителни храни митничар реже пломбата на камион. Инспектори на агенцията по храните се готвят за проверка.

„Разтоварваме камион с лимони, произход - Турция. В момента извършваме физическа проверка, която трябва да завърши с взимане на проби за остатъци от пестициди, обяснява Николай Сербезов, инспектор от БАБХ.

Служителите вземат няколко лимона от различни точки на пратката, за да ги подадат за лабораторно изследване. Преди 20 май миналата година то се провеждаше тук в частната  лаборатория „Евролаб“. От тогава със заповед пробите се пращат в държавната „Централна лаборатория по химични изследвания и контрол“ в София.

Преди таксите от по 420 лв. за изследване и 488 лв. за разтоварване на камион на пункта, отиваха по сметката на фирмата.  Сега и лаборантите и товарачите са служители на агенцията по храните, а милионите левове отиват за държавата. Всичко това - след поредица държавни проверки. И след разследването на bTV за начина, по който държавата е допуснала фирмите тук да развиват доходоносния бизнес.

Защо фитосанитарният контрол на

„Пробата я взехме, претегляме я на везната. Имаме килограм и половина, оставяме я в камерата, след което шофьор на агенцията два пъти в денонощието идват и ги карат до лабораторията в София“, каква още Николай Сербезов.

Преди - частната лаборатория за пестициди работеше в тази сграда - на метри от нашия камион с лимони, а собственикът ѝ изтъкваше удобствата ѝ.

„Аз наемам само помещения, аз имам договори с турските фирми, които представлявам и се изследват тука, защото тука пробата му излиза за един час“, обясняваше Васил Димитров, управител на „Евролаб 2011“ през 2022 г.

Още сигнали за заплахи заради опита за спиране на частната лаборатория на „Капитан Андреево“

Сега наетата за лабораторията сграда е обявена за обект на националната  сигурност и се пази от ДАНС.
Намираме се пред лабораторията на частната фирма „Евролаб 2011“. „Лабораторията не работи, помещенията са заключени и хората нямат достъп до тях. Вътре има само оборудване. От май миналата година не работи, но има лица, отговорни за товара – само спедиция“, казва Таня Иванова, инспектор от БАБХ.

Преди превозвачите на стоките чакаха изследванията и проверките тук не повече от денонощие. Сега - след хаос и опашки миналото лято, чакането на границата трае минимум едно денонощие. „Чакам от 48 часа“, казва шофьор от Турция.

Преди никой не говореше за частниците на границата, кои са те и как са избрани. Сега – десетки медии публикуват факти и взаимовръзки на първата фирма наемател „Стоп Груп“ с нейния представител Размиг Чакърян - Ами, чиито подпис седи на документите за първия десетгодишен наем на помещенията (от 2012 до f2022 г.).

Директорът на БАБХ: Опитът да бъда подкупен е от човек, който познавам от дълги години

Ами е известен на МВР, като близък с разследваните за наркоразпространение Христофорос Аманатидис Таки и Красимир Каменов Къро. А шефът на Агенцията по храните обяви, че фирмата на Ами и регистрираната по-късно „Евролаб 2011“ са развивали бизнеса си само на база договор за наем.

„Там всъщност се извършва и лабораторна дейност, която всъщност въобще не фигурира в този договор“, каза през 2022 г. Христо Даскалов, изпълнителен директор на БАБХ до август миналата година. 

Преди на всички рампи за контрол по храните нямаше работещи камери, признаха контрольорите. Сега - в двете сгради, пазени от ДАНС, тук снимат общо 24 камери.

Тази камера е една от двете монтирани в залата за здравния контрол. Инспекторите на българската агенция за безопасност на храните ни казват, че камерите работят от месец и половина.

Вижте договора за наем на ГКПП „Капитан Андреево, който държавата поиска да прекрати

Целта на управляващите от служебния кабинет е на границата отново да заработи лаборатория, но държавна. Есента е обявена е обществена поръчка за ново оборудване на пункта, която е на етап отваряне на оферти. Как обаче контролът на храните през „Капитан Андреево“ се е подобрил сега - година по-късно?

bTv разговаря с Ангел Мавровски - бивш зам.-директор на Агенцията по храните (от февруари до септември 2022 г.), освободен малко след идването на служебния кабинет. Мавровски твърди, че сега фитосанитарните инспектори не проверяват физически всички преминаващи камиони.

„Докато бях на поста зам.-изпълнителен директор тази проверка се правеше на 100% на всички камиони, които бяха с дестинация Европейски съюз. Тази честота е драстично занижена. Лица от района на Свиленград ми споменаха, че към момента се вкарват масово стоки, които по документи са един вид, а на практика - съвсем различни“, казва Ангел Мавровски.

Държавна лаборатория ще заработи на ГКПП

Настоящият директор на агенцията по храните Д-р Иван Шиков отговаря.

„От средата на декември 2022 г. в сила е вече нов регламент. Според този регламент нашите физически проверки се разреждат, тъй като там има заложени минимални проценти на такива проверки. По отношение цитрусите в този регламент е заложено минимално да се изследват 7% от пратките. Към момента в „Трейсис“ информацията ни е, че имаме 23% изследвани такива пратки“, обяснява Иван Шиков.

Питаме директора и друго - по европейски изисквания пробите за пестициди от плода грейпфрут трябва да се вземат от 30% от преминаващите за денонощие камиони, но от сигналите до bTV става ясно, че инспектори го правят по-рядко. До момента през 2023 г. проби за грейпфрут са средно 16%, сочи специализираната електронна база данни на Агенцията по храните „Трейсис“.

Прекратяват договора на фирмата, прибирала таксите за контрол на храните на ГКПП „Капитан Андреево“

Подобно разминаване между изисквани и изпълнени проби за пестициди виждаме и за чушките, нара и мандарините. Директорът на агенцията обяснява занижения брой проби с капацитета на държавната лаборатория. Казва, че е по-малък от този на частната.

„Това е проблемът, фирмата ако е взимала 80 проби на денонощие, ние взимахме цяло лято до есента 24-25 проби. Не бих казал, че падането на процента на пробите означава по-слаб контрол. Служебното правителство, което дойде и пое юздите на държавата направи всичко възможно в много кратък срок да увеличи капацитета на взимане на пробите. Ние сключихме договор с друга лаборатория към София Тех Парк, която със своята техника позволява още толкова проби на денонощие да се изследват, така че от 24-25 вече говорим за почти 50 проби на денонощие“, обяснява Иван Шиков.

Решението на проблема според него е в заработването на дългоочакваната нова лаборатория на пункта, която щяла да увеличи капацитета. А бившият кадър Магровски продължава с критиките, като описва следния случай:

Камион с чушки постъпва по документи като една пратка. При вземане на проби за пестициди, инспектори разделят чушките на сортове и по документи ги оформят в няколко партиди. Лабораторията изследва пробите и открива замърсен плод. Вместо цялата пратка в камиона, служителите унищожават само онази партида, в която замърсяването е открито. Останалите чушки минават границата. От агенцията по храните отговарят, че контролът е по правилата и няма сигнали за пропуснати замърсени продукти на границата. Мавровски обаче мисли по друг начин.

„В  повечето случаи стоката в тези камиони има един и същи произход, от един и същи район и съществува голяма опасност да влезе стока, която е с голямо замърсяване“, твърди Магровски.
Критиката продължава. Според бившия зам.-министър на земеделието Иван Христанов  от миналата година насам на „Капитан Андреево“ работят  държавни инспектори по храните, които са семейно свързани със служители на фирмите със затворената лаборатория.

„Шеф на една фирма на границата е в съпружески отношения със служител на БАБХ. Тези неща трябва да се проверят внимателно не просто за конфликт на интереси, а за истински престъпни въздействия. Нашата дейност на границата беше саботирана от 19 май до последния ни ден - не само от хора извън БАБХ, но и от техни служители“, казва Иван Христавнов.

Частниците, които сега са на границата като спедитори, защитават интересите на превозвачите. При свързаност с проверяващите от контрола  те могат да им влияят, твърди Ангел Мавровски.

„Може да се изкриви по всякакъв начин мнението на нашите инспектори и може да бъдат заблудено. Доколкото ми е известно тези служители, продължават да са на работа. Те могат да бъдат преместени, пренасочени, защото голяма част са изключителни кадри за агенцията, но представляват проблем за самата дейност на границата“, обяснява той.

Питаме настоящия директор на БАБХ д-р Шиков знае ли за описаните семейни връзки между инспектори и частници на пункта. Цитираме му няколко конкретни имена, без засега да ги изнасяме публично.

„Не са ми познати като имена. Разбира се, че е притеснително, ако дойде тази информация, ще я подам на конкретните органи. Защото аз не смятам, че аз съм представител на такъв орган и мога да взема конкретно отношение, но конкретните институции ако дадат становище, аз ще предприема съответните действия, хората ако трябва ще бъдат уволнени или преназначени, но ще има действия от тази страна“, отговаря д-р Шишков.

А на границата не липсват изкушения за корупция, категоричен е Мавровски. Казва ни, че докато е бил на поста и до него са стигали сигнали за подкупи от превозвачи към инспектори с цел да минат по-бързо разделителната линия.

„Информация дойде от бивши служители на фирмите и там се коментираха цифри. За камион с риба са искали от порядъка на 5000 лв., а за зеленчуци и плодове - 2000 лв. Между 10 000 и 20 000 лв. за камион с мекотели. Говорим за калмари, миди, октоподи - бързо развалящи се стоки. Спомням си един случай с камиони с риба, когато избухна войната и бяха минирани пристанищата на Украйна и транспортът на стоки натам беше силно затруднен. Тогава се касаеше за осем камиона, които стояха с дни там - някакъв документален проблем имаше.

Собственикът дойде при мен и съответно ми предложи подкуп от 40 000 евро на камион. Аз бях на границата. Обясних му, че се касае за документи и няма нужда от това нещо. След разговор с украинското посолство камионите получиха този документ и отпътуваха след часове“, обяснява Ангел Мавровски, бивш зам.-директор на БАБХ.

Питаме чакащите на пункта спедитори дали има сред тях представител на фирмата „Евролаб 2011“. Никой не отговаря. Изпращаме писмо с покана за интервю до управителя Васил Димитров лично и през адвокати. Един от адвокатите му ни предава, че Димитров отказва да даде интервю. И добавя, че може да ни отговори писмено, ако и когато прецени.

Припомняме, че в няколко съдебни дела „Евролаб  2011“ оспорва заповедта на БАБХ за пренасочване на изследванията от лабораторията му в София.

Атакува отнемането на хамалските услуги на пункта и претендира за пропуснати ползи. Бори се срещу заповедта за прекратяване на наема в помещенията. Димитров изтъква още, че лабораторията му е акредитирана и твърди, че е принуден да държи скъпото оборудване заключено, като плаща наем, без да развива бизнеса си. Делата с държавата продължават.