След няколко дни 2022 г. ще остане зад гърба ни. В историческа перспектива някои години носят нестабилност, други решения, а трети просто се сливат една с друга, защото не се случва нищо, което да доведе до големи промени в живота ни. Мисля си, че от новинарска гледна точка всички бленуваме именно за поне една такава година.
Вече сме 8 милиарда. През март Индия официално ще задмине Китай по население. Светът е толкова голям и в същото време толкова малък. Например, Кирибати е странно и далечно място. Малка държава в Тихия океан, която включва острови, насред акватория от 3 милиона квадратни километра. В същото време Кирибати е сред най-малките страни в света. Нейната площ е около 800 квадратни километра, което я прави четири пъти по-малка от Кюстендилска област.
Бивша британска колония, която е единствената разположена едновременно в северното, южното, източното и западното полукълбо. А ако си чужденец и искаш да разбереш колко е часът, обикновено за по-голямата част на света вече е другият ден. Затова наричат хората там - народ на утрешния ден. Разликата от 14 часа в случая на този коментар означава, че те вече живеят в понеделник.
Каквото и да ни се случва тук и сега днес, за някои хора винаги е "вчера". Те вървят към непознатото по-бързо от нас, но са толкова отдалечени от всичко, което ни вълнува в момента, че войните, конфликтите, финансовите драми и социалните вълнения достигат като далечен тътен през океана и обикновено със знак: "Това се случи вчера".
Интересно място е нашият свят. Уж е пълен с различия, но като се замислиш, всички сме толкова еднакви.
Когато за първи път прекрачих прага на храма "Рождество" във Витлеем, във въздуха се носеше призива за вечерна молитва на мюсюлманите от джамията отсреща. Около мен беше пълно с израелски и палестински военни, а на един хвърлей от нас имаше бежански лагер. Все още е там. И военните са там. Разделението също. Мястото, където се ражда не само Исус Христос, но и религията ни. Разделено от конфликти, които изглеждат неразрешими.
Но такива ли са наистина?
Има ли значение дали се наричаш православен, католик или протестант? След като всички вярваме в едно, но по различен начин. Един от уроците на човешката история е, че конфликтите на религиозна основа са най-кървавите и в същото време - най-безсмислените. Ако вярваш, вярваш със сърцето си, а не с меча или с оръжието си.
Знаете, че първо се появява юдаизмът. Но в своята същност юдаизмът е религия за избрани, защото основните послания в него са насочени към един единствен народ. Древна религия, която цели да сплоти този народ за вечни времена.
С появата си християнството разширява универсалните, общочовешки послания и ги насочва към цялото човечество. Затова и толкова бързо се разпространява по планетата и се превръща в доминиращата религия и в източния, и в западния свят, откъдето пък тръгват корабите, които ще открият новия и ще пренесат вярата в Христос и там.
В древността човечеството водело неспирни войни. Почти за всичко, почти навсякъде. От битката при Урук, през шестте Сирийски войни, Вавилонската война, Троянската война, причинена от хубавата Елена, списъкът е безкраен, за да ни каже, че цивилизацията ни се ражда и развива, насред кървави конфликти и войни.
Именно спирането на това цели появата на християнството. Мирът и стремежът към избягване на войни е закодиран на стотици места в евангелията. Kaто онзи цитат от Евангелието на Матей: "Прибери меча си обратно. Защото, онези, които вадят меч, от меч умират".
Но тъй като сме хора, това е недостижимо - нито тогава, нито пък днес. Войната в Украйна е поредното доказателство за отдалечаването от идеите на християнството. Всъщност няма религия, която да оправдава война и смърт.
Днес посрещаме Рождеството на миротвореца. С идеята утрешният ден да е по-добър. Ако вярваме, че ще е такъв, той наистина ще е по-хубав, по-спокоен, по-мирен. За някои части на света тези пожелания вече са "вчера". А вчера независимо дали визираме цяла година, един месец, едно събитие или един ден, винаги носи поуки. Пожелавам ви да гледаме на живота през призмата на утрешния ден, без да се налага да ходим до края на света. Така се живее по-спокойно и по-справедливо.
Честито Рождество!
