Коментар на водещия: Дипломатическа полифония

За разлика от музиката, в дипломацията полифонията не се свързва с красива мелодия. Напротив, разнопосочното звучене на една държавна позиция, която се очаква да е ясна и монолитна, се приема като слабост. Това ви казах в седмичния си коментар през юли.

Но понеже историята отново се повтаря, реших и аз да се повторя. Тогава, през юли, премиерът Радев не присъства на срещата на Коалицията на желаещите в Париж, а на следващия ден беше съобщено, че България подкрепя политическа декларация, в която ясно е записано, че страната ни „признава важната работа на Коалицията на желаещите като ефективен механизъм за подкрепа на Украйна”.

В последните месеци войната, която започна Русия в Украйна, ескалира драстично. Не е новина, че и американският модел на помощ също се промени драстично. Американското оръжие продължава да стига до Украйна, но все по-голяма част от сметката се поема от Европа - от мен, от вас, от Ханс, от Джузепе в Италия и Георгиус в Гърция.

Руската икономика скърца под напора на войната, а украинската е драматично зависима от европейските финансови инжекции. Европа, въпреки многото заявки, така и не подсилва отбраната си достатъчно бързо, притисната и от инфлацията заради по-скъпата енергия. Според германските власти руските служби са се опитали да направят атентат на летището в Лайпциг. Европейски лидери и служби предупреждават за засилващи се хибридни атаки и риск от нови провокации на територията на Европа. А у нас отново горят и гърмят складове за боеприпаси, без още да знаем защо.

Идва зима.

В тази ситуация призивите за преговори са логични. Те идват и от Киев, и от Брюксел, и от Вашингтон. Те не са нещо ново. Няма нищо нелогично в подобна позиция и на България. Но въпросът не е дали България е длъжна да бъде съгласна с всеки европейски текст. Разбира се, че не е. Въпросът е друг: ако не сме съгласни - защо се присъединяваме? А ако сме се присъединили - защо след това обясняваме, че това всъщност не е нашата позиция в цялост?

Не можем да чуваме от управляващата партия в петък - “Това е обща позиция на ЕС, а не на България”. Дори чешкият премиер Бабиш, който беше построил цялата си предизборна кампания върху обещанието, че ще спре програмата за боеприпаси за Украйна каза в нашето предаване миналата седмица, че "ние сме Европейския съюз и НАТО и имаме съюзници".

Какво печели България в момента от тази дипломатическа полифония? Не само, че не печели, а внася объркване. Защото когато една държава има позиция, би трябвало да я следва монолитно. Във вътрешната политика можем да бъдем разделени на две, на пет, на десет. Но когато държавата застане пред останалия свят, тя има едно име, едно знаме и една официална позиция, която останалите трябва да могат да разберат.

Така и не стана ясно какъв точно е проблемът в съвместното европейско изявление, към което България първо се присъедини, а след това започна да прави публични уговорки. Този текст призовава Русия да приеме "пълно, незабавно и безусловно прекратяване на огъня и да започне съдържателни мирни преговори". С изрично записания текст, че “Украйна вече е приела прекратяване на огъня”. Та нали това иска и българското правителство, и президентът, чиито правомощия продължават и по време на предизборната кампания?

Всъщност това съвместно изявление, към което се присъединиха всички държави членки на Европейския съюз, съвпада и с българските призиви за мир чрез преговори. И самият текст казва точно това - прекратяването на огъня е необходима стъпка към дипломацията.

Това е ясна позиция. Проблемът е, че в София тя прозвуча като полифония. За света също.