Бившият евродепутат Станимир Илчев и бившият заместник-министър на вътрешните работи Филип Гунев коментираха реакцията на държавата срещу заплахите в Черно море, възможността за задействане на член 4 от Договора за НАТО и различията между кандидатите за президент Илияна Йотова и Андрей Гюров.
Ролята на президента при заплахи за националната сигурност и необходимостта от по-категорични действия срещу атаките в Черно море предизвикаха спор между бившия евродепутат Станимир Илчев от комитета за издигане на Илияна Йотова за държавен глава и бившия заместник-министър на вътрешните работи Филип Гунев от комитета, подкрепящ кандидатурата на Андрей Гюров.
В ефира на bTV двамата представиха различни позиции за действията на президентската институция, отношенията ѝ с правителството и възможностите България да потърси допълнителна подкрепа от НАТО.
Според Илчев Йотова е реагирала адекватно на ситуацията, като е свикала Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС).
„В светлината на сегашната обстановка действащият президент Йотова, а мисля и бъдещият президент Йотова, направи първото най-необходимо и неотложно нещо - свика КСНС“, заяви той.
По думите му заседанието е преминало без сериозни политически сблъсъци, въпреки че приетата декларация е била оспорена от част от опозиционните партии.
Илчев посочи, че критиките към документа са били свързани с твърдения за двусмисленост, нерешителност и използване на клишета. Според него обаче основната задача на КСНС е да осигури възможност различните политически сили да представят позициите си и да бъде направена по-задълбочена оценка на ситуацията.
На въпрос дали са били необходими по-строги мерки Илчев отговори, че въвеждането на извънредно положение би било по-остра реакция, но я определи като неестествена на този етап от събитията.
Гунев изрази различна позиция. Според него президентската институция трябва да бъде коректив на изпълнителната власт, а не да подкрепя безусловно действията ѝ.
„Идеята въобще да има президентска институция е тя да бъде в някаква форма коректив и баланс, а не безгласна буква в общото управление на държавата“, заяви той.
Гунев посочи, че Йотова е била част от екипа на настоящия премиер в продължение на 10 години и според него двамата споделят еднаква политическа визия.
„Този президент не може да бъде някакъв коректив, тъй като на 100% подкрепя и е съгласен с това, което правят премиерът и правителството“, коментира той.
Според Гунев през последните 6 месеца не са били отправяни съществени критики от страна на държавния глава към основните политики на правителството.
Той свърза необходимостта от по-ясна президентска позиция с поредицата от инциденти и атаки в Черно море, както и с други случаи, които определи като хибридни и индиректни атаки.
По думите му България трябва ясно да посочи източника на заплахите, за да може да предприеме конкретни мерки.
„Дори да искаме помощ от НАТО или да искаме да приемем каквито и да било мерки, те трябва да са срещу някого“, подчерта Гунев.
В разговора беше повдигнат и въпросът защо Илияна Йотова избягва директното посочване на Русия като агресор в контекста на последните атаки.
Станимир Илчев отхвърли критиките, като заяви, че Йотова вече е използвала определението „руска агресия“ още в началото на войната.
Според него непрекъснатото повтаряне на една и съща формулировка не допринася за политическия дебат. „Трябва ли сега всеки ден да го казва?“, попита той.
Илчев изрази мнение, че президентската кампания се съсредоточава прекомерно върху ограничен брой геополитически въпроси, вместо да представя по-разнообразни аргументи и позиции.
Той коментира и въпроса дали действията на САЩ срещу Иран представляват агресия, като посочи, че подобни действия също могат да бъдат определени като агресия.
Според него обаче по-важно е да се обсъждат последствията и политическите решения, а не единствено използваните определения.
Илчев защити и европейската позиция на Йотова, като подчерта, че тя остава проевропейски политик, но не е длъжна да споделя всяка позиция на европейските институции или на изпълнителната власт.
По думите му Йотова вече е показала политическа самостоятелност, включително чрез речта си пред Общото събрание на ООН и различията си с министъра на външните работи.
„Тя не желае да бъде евросервилна. Тя каза: „Ние нямаме началници в Брюксел“. Това е много важна фраза“, заяви Илчев.
Той определи това послание като по-съществено от непрекъснатото обсъждане дали определени военни действия представляват агресия.
Гунев заяви, че според него геополитическите определения не са най-важният въпрос. Той подчерта, че основният проблем е липсата на яснота какви конкретни действия ще предприеме държавата за предотвратяване на нови атаки.
Гунев определи действията на САЩ срещу Иран като агресия и изрази мнение, че те са вредни както за България, така и за световната икономика.
Връщайки се към ситуацията в Черно море, той предупреди, че според него е възможно да последват нови инциденти.
„Какви точно са мерките, с които да защитим и да предотвратим следващата атака другата седмица или през следващите седмици? Според мен те ще бъдат неизбежни, тъй като явно виждаме промяна в тактиката на Русия“, заяви Гунев.
По думите му, ако институциите не са единни в оценката си за произхода на заплахите, предприетите мерки няма да бъдат достатъчно ясни и ефективни.
Едно от основните различия между двата президентски лагера е въпросът дали България трябва да поиска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор.
Гунев потвърди, че Андрей Гюров подкрепя подобна стъпка.
Той уточни, че въпросът подлежи на обсъждане и има аргументи както в подкрепа, така и против задействането на механизма.
Според него обаче опитът на Полша и Естония показва, че консултациите могат да бъдат използвани при заплахи за сигурността и да доведат до допълнителна подкрепа от съюзниците.
Гунев коментира и изпратеното от България искане за помощ към НАТО, което е свързано с решенията на Консултативния съвет за национална сигурност.
По думите му подобна стъпка има по-малка политическа тежест от официалното задействане на член 4.
„Консултациите по член 4 не ти гарантират, че нещо ще стане. Но те са много по-ясен знак, че ние искаме да предотвратим или да предприемем конкретни действия за предотвратяване на поредна атака от Русия“, заяви той.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
