България трябва да инвестира в собствени инженерни решения и производство на съвременна военна техника, включително безпилотни летателни апарати. Това заяви полковник професор Димитър Недялков, преподавател във Военната академия, в разговор, посветен на развитието на военната авиация, уроците от историята и предизвикателствата пред сигурността в Черноморския регион.
„Износът на пари за купуване на оръжие в много отношения е пагубен за която и да е държава. Особено за държава от формата на България. Защото, за да бъдем адекватни, ние това нещо трябва да го развиваме на национална територия. Тоест да влагаме пари в наши инженери, наши решения, наши производства“, подчерта Недялков.
По думите му технологиите във военното дело се развиват толкова бързо, че нова техника може да загуби актуалността си още преди да бъде въведена на въоръжение. Като пример той посочи продължителните процедури по придобиване на военни системи, които често отнемат години.
„Иначе добиването отвън на каквото и да е съвременно въоръжение винаги води до закъснение и до придобиване на техника, която може би в перспектива вече ще остарява“, коментира преподавателят.
Войната в Украйна показва колко бързо остаряват военните технологии
Според Недялков България изостава в адаптирането към съвременните начини за водене на война, но е трудно това изоставане да бъде измерено в конкретен брой години.
„Изостанали сме, аз не мога да определя годините, но казусът е изключително голям, защото технологиите много бързо стареят“, посочи той.
Като пример полковникът даде бойните действия в Украйна, където развитието на технологиите и тактиките е изключително динамично.
„Имайки предвид бойното пространство, конкретно за Украйна, там месец, месец и половина е нещо остаряло“, заяви Недялков.
По думите му проблемът се задълбочава от продължителните процедури за придобиване на ново въоръжение. Докато техниката бъде доставена, въведена на въоръжение и усвоена от военнослужещите, е възможно тя вече да не отговаря напълно на актуалните потребности.
Недялков припомни, че България е имала собствен опит в разработването на безпилотни самолети още в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. По думите му тогава се е работило и по теми, свързани с изкуствения интелект, но след промените от началото на 90-те години тези възможности постепенно са били загубени.
„Бъдещите войни, това са войните на изкуствения интелект и на роботите“, каза той и добави, че това не е ново откритие, а тенденция, за която е предупреждавал в продължение на години.
Преподавателят във Военната академия смята, че страната трябва да възстанови способностите си за разработване и производство на военни системи, вместо да разчита основно на закупуване на готова техника от чужбина.
България е обучавала украински специалисти за безпилотни системи
В разговора беше поставен и въпросът дали България може да използва украинския опит в производството на дронове и в защитата срещу тях.
Според Недялков контактите между българските и украинските специалисти не са прекъсвани.
„Имайте предвид, че първите безпилотници в Украйна се обучаваха в България“, заяви той.
По думите му въпросът вече не е само в комуникацията между двете страни, а в способността на България да адаптира съвременните системи към собственото си производство и отбранителни нужди.
Недялков смята, че страната е разполагала с оръжейни системи, които са можели да бъдат модернизирани и използвани и днес. Той даде за пример бронетранспортьори, които според него могат да бъдат превръщани в роботизирани платформи за логистично осигуряване на войските.
„Голяма част от нашите оръжейни системи бяха разпродадени на безценица или унищожени, а можеха да ни служат още дълго време“, коментира преподавателят.
Според него развитието на отбранителните способности зависи не само от наличието на финансови средства, но и от дългосрочна политика, техническа експертиза и разбиране за променящия се характер на войната.
Той отправи критика към начина, по който през последните десетилетия са били вземани решенията за развитието на армията, като посочи, че част от политиците не са обръщали достатъчно внимание на необходимостта от адаптация към съвременните бойни действия.
Черно море изисква комплексен подход към сигурността
В контекста на напрежението в Черноморския регион Недялков коментира и възможностите за защита на корабоплаването по българското крайбрежие.
Той припомни, че по време на Първата и Втората световна война са били използвани ескорти и конвои за защита на корабите. Според него днес подобни задачи могат да бъдат подпомагани от безпилотни системи, но съвременната обстановка изисква много по-широк подход.
„Трябва да знаете, че войната, съвременната война, има много форми, много начини да бъде водена и се води в много измерения и домейни“, подчерта той.
Недялков обърна внимание и на електронната среда, която има все по-голямо значение за военните операции.
„В момента един от основните казуси е сложната електронна среда, в която се намираме. Тая война е невидима, но резултатите са с големи последствия“, заяви преподавателят.
Според него защитата на Черноморието не може да се разглежда само като задача на авиацията или флота. Необходимо е системно взаимодействие между различните способности за наблюдение, защита и реакция, както и адекватно използване на новите технологии.
Той изрази съмнение дали България, Европа и НАТО разполагат с достатъчно адаптирани към настоящите условия системи, за да отговорят на всички нови предизвикателства.
Историята се повтаря, но уроците трябва да бъдат научени
Повод за разговора беше и новата книга на Димитър Недялков, посветена на капитан Димитър Списаревски и озаглавена „Живот в служба на България“. Изданието е посветено на 110-ата годишнина от рождението на летеца и представя не само неговия живот, но и хората около него, командирите му и историческата обстановка, в която е живял.
Книгата съдържа над 150 фотографии, голяма част от които са от личния архив на автора. В нея са включени и архивни материали, които досега не са били публикувани.
„Това не е само книга за Списаревски, това е книга и за неговите другари, командири и най-вече за времето, в което е живял този човек, защото това е било доста турбулентно време, което в много отношения напомня времето, в което живеем и ние“, обясни Недялков.
Сред най-ценните допълнения към вече познатите сведения за Списаревски са документи, свързани с развитието му като офицер от българската войска, както и доклади за бомбардировките и материали от неговите командири и от командира на Въздушните на Негово Величество войски генерал-майор Айранов.
Според автора историческите събития могат да помогнат за разбирането на настоящето, особено когато става дума за решенията, които държавите вземат в периоди на международно напрежение.
„Въобще взето, войните са матриците. Те са емблема на човешката цивилизация“, каза Недялков.
Той припомни, че в историята на България има както успешни дипломатически и политически ходове, така и решения, чиито последици са били тежки.
„Във време на война всяко нещо се плаща доста скъпо“, подчерта преподавателят.
По думите му изучаването на българската история през последните 150 години може да помогне за вземането на по-правилни решения днес. В същото време той отбеляза, че съвременните конфликти имат свои специфики заради технологичното развитие и промените в начина, по който се планират и водят военните действия.
„Българската армия има нужда от хора с интелект, морал и воля“
В края на разговора Недялков коментира какви качества са необходими на българската армия днес и какво може да бъде научено от примера на Списаревски.
„Българската армия има нужда въобще от хора с интелект, с морал и с воля, подобна на тези хора“, заяви той.
Според преподавателя тези качества са важни не само за поколението на Списаревски, но и за всички военнослужещи, които изпълняват задълженията си по охраната и отбраната на страната.
Недялков обърна внимание и на недокомплекта в армията, който според него изисква по-голяма ангажираност от страна на българското общество.
„Недокомплектът на армията изисква наистина отношение от българското общество, за да бъде попълнена войската, да бъде подготвена и да може да си изпълнява задълженията“, посочи той.
По думите му съществуват проблеми както с попълването на личния състав, така и с нормативно определената готовност на армията, която според него не отговаря достатъчно на реалните потребности. Това води до допълнително натоварване на военнослужещите, включително при изпълнението на бойните дежурства.
В заключение Недялков изрази признателност към екипа на издателство „Българска история“ за работата по книгата, която представя живота на Списаревски чрез архивни документи, фотографии и исторически свидетелства.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
