Разграждането на статуквото в съдебната система, прозрачността при упражняването на президентските правомощия и промените в Конституцията бяха сред основните теми в предизборен дебат в "Тази събота" с участието на бившия министър на вътрешните работи Емануил Йорданов и доц. Христо Христев, преподавател по право в Софийския университет. Двамата са представители на инициативните комитети, издигнали кандидатурите съответно на Илияна Йотова и Андрей Гюров за президент.

В началото на разговора гостите коментираха дали в момента се случва дългоочакваното разграждане на превзетата съдебна система.

„Мисля, че е рано да се каже, че има нещо такова. В съдебната система всичко става много бавно. И това е лесно разбираемо. Според мен, докато не се промени Конституцията, едва ли може да очакваме нещо кой знае какво като промени“, заяви Емануил Йорданов.

Доц. Христо Христев също изрази скептицизъм относно реалните действия за промяна на съдебната система. „От това, което имаме дотук като изменения в Закона за съдебната власт през май и следващите конкретни стъпки, извършени от управляващото мнозинство, аз лично не виждам ефективни действия за преодоляване на основните проблеми, които съдебната система има от години, и още по-малко за разграждане на статуквото“, посочи той.

По думите му има индикации за сближаване между управлението на президента Румен Радев и представители на статуквото в съдебната система.

„За съжаление, мисля, че има доста индикации, че по-скоро тече някакъв вид сговаряне между управлението на господин Радев и основни фактори в статуквото на съдебната система“, заяви Христев. Като аргумент той посочи професионалното развитие на настоящия министър на правосъдието, свързано според него с периода, в който Сотир Цацаров е бил ключова фигура във Висшия съдебен съвет. Христев коментира и публично отправените от Татяна Дончева твърдения, че Цацаров оказва влияние върху кадровите решения в Министерството на правосъдието.

„Аз не мога да кажа дали е така, защото, за да кажа такова нещо, трябва да има факти“, уточни преподавателят. Той обаче отбеляза, че професионалното израстване на министъра преминава през ключови позиции в администрацията на Висшия съдебен съвет и други правоохранителни институции в период, когато Цацаров заема ръководни постове.

Закриването на специализираното правосъдие

На въпрос дали забелязва подобни зависимости в работата по шумни наказателни дела, Емануил Йорданов заяви, че проблемът трябва да се разглежда по-скоро през принципите на организация и функциониране на съдебната система.

„Това, което мога да кажа категорично, е, че закриването на специализираните съд и прокуратура се отрази много добре на съдебната власт. Вече нямаме онези задържания под стража, които целят всичко друго, но не и това, което законът изисква“, посочи бившият вътрешен министър.

Според него е необходимо да се продължи с промените, вместо общественото внимание постоянно да бъде отклонявано от важните въпроси за развитието на страната.

Спор за помилването на осъден за наркотрафик

Значителна част от разговора беше посветена на случая с помилван затворник, известен в публичното пространство с прозвището „Петричкия Пабло Ескобар“. Темата отново привлече внимание след разпространени от Mediapool кадри от охранителни камери в затвора, на които се вижда как мъжът участва във физическа саморазправа със свои съкилийници.

Доц. Христо Христев определи случая като показателен за начина, по който президентската институция упражнява правомощията си, включително чрез вицепрезидента.

Той изрази мнение, че през мандата на Румен Радев и Илияна Йотова е била нарушена установената преди това практика за прозрачност при помилванията.

„Има много ясно, така да го кажа, влошаване на изградената преди това устойчива добра практика на упражняване на правомощията по помилване“, заяви Христев.

По думите му по времето на президента Росен Плевнелиев и вицепрезидента Маргарита Попова е имало по-голяма публичност относно критериите, работата на комисията и мотивите при разглеждането на случаите. Христев посочи тази практика като пример за прозрачност, който според него не е запазен в следващия президентски мандат.

Емануил Йорданов отхвърли внушенията, че случаят доказва неправомерно поведение на Илияна Йотова. „Нали не мислите, че госпожа Йотова го е преглеждала и е установила какво е здравословното му състояние?“, попита той. Според бившия вътрешен министър темата се използва политически в предизборната кампания. „Някои хора си мислят, че с един зле скалъпен компромат биха могли да изкарат цялата кампания. Накрая резултатът ще е такъв, че ще последва тежко разочарование. Никой не е спечелил избори с компромати“, заяви Йорданов.

Той постави акцент и върху въпроса дали при помилването е била нарушена конкретна правна норма.

Христев обаче не се съгласи с определението „компромат“. „Аз не съм склонен да го определям като компромат. Случаят е много показателен за начина, по който господин Радев и госпожа Йотова упражняваха правомощията на президентската институция без необходимата степен на прозрачност и отвореност към обществото“, заяви преподавателят по право. Той подчерта, че според него проблемът не се изчерпва с наличието или липсата на конкретно законово нарушение, а засяга начина, по който се вземат решенията и доколко обществото може да проследи мотивите зад тях.

Йорданов от своя страна посочи, че помилването е специфично президентско правомощие, което не бива да се приравнява на условното предсрочно освобождаване. Според него прекомерното нормативно ограничаване на тази възможност би могло да обезсмисли предназначението ѝ. Христев обърна внимание и на случаите, при които помилвани лица са били осъдени за престъпления, свързани с наркотици. Според него това е повод за по-задълбочен обществен разговор за критериите, по които се вземат подобни решения.

Андрей Гюров обещава различен модел на президентската институция

Доц. Христев заяви, че един от основните ангажименти на кандидата за президент Андрей Гюров е да промени начина, по който функционират президентската институция и нейната администрация.

„Един от категоричните ангажименти на господин Гюров като кандидат за президент е, че той ще промени коренно начина, по който функционира президентската институция и администрация“, посочи Христев. По думите му Гюров се ангажира ключовите решения да бъдат вземани при по-голяма откритост, с ясни мотиви и след консултации със специалисти и представители на засегнатите професионални общности.

Христев определи недостатъчната прозрачност като един от сериозните проблеми на президентската институция. Според него обществото трябва да има по-голяма яснота за мотивите и основанията зад решенията на държавния глава.

Йорданов обаче защити позицията, че обвиненията срещу Йотова не са достатъчно аргументирани, и отново подчерта, че според него в случая се използва информация за политически цели.

Трябва ли да се променят правомощията на президента?

Втората голяма тема в дебата бяха промените в Конституцията, с които беше ограничена свободата на президента при назначаването на служебно правителство.

Христев заяви, че според него е имало необходимост от ограничаване на възможността държавният глава да избира без ограничения служебен министър-председател и състава на кабинета. „Макар да може да се спори дали това беше най-доброто конкретно решение, определена промяна, свързана с ограничаване на пълната свободна преценка на президента по отношение на служебното правителство, министър-председателя и състава, трябваше да има“, заяви той.

Като аргумент Христев посочи действия на служебни правителства по време на президентския мандат на Румен Радев, които според него са излизали извън предназначението на този тип кабинет. Той даде за пример решения в енергетиката и подписването на договора за доставка на газ.

Преподавателят подчерта, че не става дума за промени, насочени срещу конкретна личност, а за необходимостта от ясни конституционни правила, които да не позволяват прекомерна концентрация на власт.

По думите му Андрей Гюров не възнамерява да настоява за разширяване на правомощията на президента. „Господин Гюров много ясно заявява, че за него това, което в момента е конституционната рамка на президентската институция, е напълно достатъчно, за да може ефективно да упражнява функцията, която има президентската институция“, посочи Христев. Той допълни, че кандидатът за президент се ангажира да бъде гарант на парламентарната република и да не подкрепя промени, водещи до концентрация на власт в президентската институция или друг държавен орган.

Емануил Йорданов също заяви, че връщането на предишните правомощия на президента не е въпрос, който трябва да бъде решаван еднолично от държавния глава. „По-скоро това е работа на Народното събрание“, коментира той.

Бившият вътрешен министър обаче определи като сериозна грешка промените в Конституцията, свързани с избора на служебен премиер. Той посочи, че така наречената „домова книга“ на практика ограничава избора до определен кръг длъжности, заемани от хора, свързани с управляващите. Йорданов отбеляза и че Андрей Гюров е попаднал сред възможните кандидати за служебен министър-председател, след което е получил възможност да заеме поста.

Йорданов защити кандидатурата на Илияна Йотова

В края на разговора Емануил Йорданов коментира и кандидатурата на Андрей Гюров за президент. Той подчерта професионалния му път, но същевременно постави под съмнение политическата самостоятелност на кандидата.

Доц. Христев от своя страна защити Гюров като човек, който е преминал през професионално развитие, преди да се включи в публичната власт, и който според него не е бил част от модела на концентрация на власт около влиятелни фигури. „Той не е потупван по гърба от генералите от Държавна сигурност“, заяви Христев.

По думите му Гюров не е прекарал последните две десетилетия като фасада на концентрацията на власт под контрола на други политически фигури. Дебатът завърши с размяна на позиции относно прозрачността на президентската институция, необходимостта от промени в съдебната система и границите на президентските правомощия. Двамата гости останаха на противоположни позиции по въпроса дали случаят с помилването е доказателство за проблеми в работата на президентската институция или се използва предимно за политически цели в предизборната кампания.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google